По-добре е да живееш сега: Как "Пърл Джем" спасиха живота на Родман
"Последният танц" завърши със силно послание
Обратно в новинатаКоментари - По-добре е да живееш сега: Как "Пърл Джем" спасиха живота на Родман | Корнер.dir.bg
Коментари 9
Супер яко парче бих добавил. Това беше първото нещо, което чух на Пърл Джем. Рекох си - рокът не е умрял, има надежда. След бозите от сорта Бон Джоуви, Гънс, Пойзън, Мотли Крю и разни други смешници се бях отчаял от рок музиката навремето.
Албумът Ten е най-доброто от ония времена. Много повече го харесвах отколкото Nevermind на Нирвана. С много топли спомени съм и от саундтрака на Singles, както и Temple Of the Dog - колаборацията с участието на музикантите от Pearl Jam и страхотния тогава Крис Корнъл. Ех, тийнейджърството беше прекрасна възраст, въпреки това което се случваше у нас.
Недей така! Не вскичко беше глем рок. Черният албум от 1991-ва беше и все още е тотално размазващ. Уви, създателите му се изчерпаха с него.
Съгласен съм, че в Pearl Jam има по-богата и по-сложна музика, отколкото в Nirvana, но при Nirvana се усеща повече искреност, чистота, драматизъм и агресия, които аз харесвах несравнимо повече по онова време. И едни неповторими и разпознаваеми навсякъде барабани на Dave Grohl. Между другото, намирам за абсурдно да определят този стила за гръндж!
Просто изказах личните си предпочитания към Еди Ведър и компания. В никакъв случай не омаловажавам Нирвана и това, че те са групата, която отвори вратите на Алтернативния рок към музикалния пазар. Помните ли как се взривиха разбиранията ни за рок музика тогава? Лично аз изведнъж "открих" цял един нов и вълнуващ свят. Alice In Chains, Jane's Addiction, Red Hot Chili Peppers, Soundgarden и Stone Temple Pilotes. Страхотен подем на рок музиката беше времето от началото на деветдесетте. От една страна Metallica с Гънс енд Роузес взривяваха комерсиалния чарт по невиждан до тогава начин. От друга страна бомбата, която взриви Алтернативния рок... До преди това не си спомням по култовия тогава MTV да се пускаше толкова рок.
Аз навремето като бях млад повече си падах по Саундгардън, бяха доста по-твърди и Крис Корнел беше убийствен и завладяващ. Пърл Джем са по-блусарска банда с по-меко звучене, но тях ги преоткрих на стари години :-).