Разказ от първо лице от подножието на К2: Атанас Скатов прелетя покрай мен
Канадски фотограф е станал свидетел на падането на българския алпинист
Обратно в новинатаКоментари - Разказ от първо лице от подножието на К2: Атанас Скатов прелетя покрай мен | Корнер.dir.bg
Коментари 178
Останалите върхове са над възможностите на Скатов. Този тук може би също, не е нужно да се уточнява и рови.
Хубаво си го написал, но твоят подход не ти гарантира сигурност. Един пиян шофьор или подхлъзване във ваната могат и теб да доведат до където е Скатов, колкото и да заобикаляш К2.
Най-накрая, от 200 души да се изкаже един компетентен. Благодаря за информацията. Най-близкото до правдоподобно от всичко, което прочетох до момента.
Има сафарита, които минават в основата на върха и не се катерят нагоре. Сравнително безопасни са, но все пак изискват да можеш да ходиш по 20 км на ден.
Яд ме е, че Сейкали не е успял да снима падането. Язък, все пак е професионален фотограф.
Да, разбира се, смъртта може да настъпи навсякъде, и в града (особено на улицата). Но пък това не значи да живеем в страх, а просто да преценим риска по-разумно, в баланс и с мечтите ни.
Летял е надолу в бездната, по заледените склонове, тялото му се е блъскало в скалите повече от километър и половина. Ужасяваща смърт... надявам се е да е загинал още при първия удар, да не е изживявал повече болката и ужаса... Не искам и да мисля в какво състояние са били останките му, които са открили... Така си и представях, че се е случило, доколкото съм виждала на видео склоновете на тази планина, но пак е страшно, когато го четеш... Защо някои хора сами си причиняват това?
Има снимки в сайта на канадеца. Вижда се червеният екип на Скатов, останал долу в снега. (Скатов вероятно е някъде по-надолу). Неприятно е дори само да го четеш, камо ли да гледаш подобен ужас.
Това е един от най-смислените коментари, които прочетох по темата. И изключително полезен и интересен. Браво на автора! Респект!
Като чета колко злобни коментари има и се плаша кви хора има сред нас, злобни, завистливи радващи се на чуждото нещастие. Никъде не прочетох подобни коментари по международните форуми за другите загинали на К2 . Особено пакистанците страдат много за техния изчезнал алпинист, исланците и чилийците също.
Напротив, за догодина имаше предвидено. Тъй като не се изкачи условно казано "бял" човек. , вероятно ще има докато някой успее.
Тук едно по-кратко :-) обяснение за разликите между катерене в свръзка и катерене/слизане чрез самоосигуряване по закрепено въже/парапет. Значи катереното в свръзка е истинският алпинизъм. Т.е. двама души разполагат с едно 50-60-80-100м динамично въже и с него могат да изкачат 1500м стена, като например, Айгер, Матерхорн, Пти Дрю и т.н или Еверест, или К2(както например Йежи Кукучка при неговото изкачване там)и после да слязат. Технологията е следната.Единият е водещ и той съобразявайки се с условията докато катери, прави закрепвания по пътя си нагоре, през чиито карабинери прекарва въжето завързано за сбруята/седалката му.Вторият/долният му отпуска въже и чрез усета си(ако липсва звукова връзка или видимост между тях)контролира въжето и ако се наложи го блокира за да спре падането на водещия. Правилото е да се правят закрепвания на всеки няколко метра.Целта е ако се хлъзне и падне да няма много дълъг полет, защото: първо се набира скорост и второ, има вероятност с тази скорост да пострада тежко ако срещне камък при летежа, както и ударът от въжето върху тялото му може да бъде опасен при по-голяма скорост. Затова ако е минал 5-7-10м в зависимост от условията, трябва да сложи закрепване и да си прекара въжето през него.Така ако катери вертикална стена право нагоре и примерно е минал 7м над последното закрепване , ако се хлъзне ще лети 7м над+7м под точката=14м падане преди въжето да го задържи.Ако тази точка се извади, то полетът продължава до следващата такава, Закрепванията са според терена.Ако се катери с ледени ръце(като пикели с много къси дръжки) по лед се ползват тръбообразни клинове със спирала отвън по тръбата, като тирбушон, които се навиват в леда, а карабинера се закача през ухо в края на клина.За скални стени и терени е по сложно откъм закрепвания.Използват се клинове от плоска стоманена ламарина с различни дебелини и профили, които се забиват с чук в естествени пукнатини каквито има в скалите.По нарастващия по височина звук при забиването се разбира дали клинът ще държи.Ако пукнатините са по широки от най-дебелите клинове в набора който се носи, се ползват клеми, ексцентрици.Това са изработени с ексцентрична форма от дуралуминий специални призми, които могат да се заклинват в по широки пукнатини и в техните примки(най-често от стомано въже)се закача карабинер за водещото въже.И има и френдове, които са с подвижни регулиращи се ексцентрици и се заключват и в доста широки пукнатини, примерно от 10мм до 150мм, но са скъпи рабира се.Това всичкото се трупа като тегло, което водещият трябва да носи за да има избор на закрепвания. По съвсем плътни стени се пробиват дупки с шило и/или бормашина и се забиват подобни на Хилти споманени дюбели с женска резба и в тях чрез болт се закрепва планка с отвор за карабинер. След като водещият изкачвайки се нагоре наближи краят на въжето което му отпуска вторият от свръзката, водещият спира да се изкачва, намира място където прави едно закрепване да самоосигури себе си и друго, на което закрепва осигуряващо устройство през което ще издърпва въжето за идващият отдолу втори.Вторият при изкачването си нагоре, откача и събира закрепванията/инвентара по пътя.След което може да се сменят ако са равностойни технически или физически. След достигане на целта спускането става по същото въже използвайки специални съоръжения в които чрез повишено триене в неподвижни ролки скоростта на хлъзгане по въжето се контролира с ръка лесно от спускащия се.Част от закрепванията се оставят по пътя надолу след като въжето се издърпа от тях. При изкачване и слизане по парапети, въжето на парапета служи единствено за самоосигуряване в случай на подхлъзване.Т.е. то си е закрепено там, катерачът движи покрай него спазвайки правилата за прехвърляне и така от въже на въже се придвижва до върха и обратно, самоосигурявайки се със самохват, карабинери.А ако има участък за качване/пускане по вертикала(пасаж който не може да се мине със стъпване в стъпки или хватки с ръце) тогава ползва два самохвата за ръцете с дълги примки, в които стъпва и с краката за изкачване.А при спускане ползва устройство за спускане и самохват за самоосигуряване на същото въже, ако случайно му прилошее, удари го камък, лед и т.н и изгуби контрола върху скоростта на спускане, така самохватът ще го задържи върху въжето.Накратко, движението по парапет не е от някаква сложност, единствено се иска издръжливост и съобразителност при прехвърлянията.По осемхилядниците, хора с голяма мускулна маса, макар и много силни в ниското, не могат да издеянат, по причина, че дробовете им не могат да доставят необходимия кислород за обема мускули, които притежават.За там най-подходящият тип е атлетичният, подобен на маратонците. И накрая, има и такива, които катерят без осигуровка-т.нар. фриистайл или соло.Рисковете са явни.
Нищо против псевдонимите,но когато други ти го дадат,а не сам да си го избереш,очевидно не от скромност,а от амбиция и его.
Вече е изградено от шерпите. С готови точки, прокарани въжета и т.н. Само катериш/пускаш и прехвърляш точките. Освен това, умряха още няколко алпиниста по същото време и фирмата съвсем ясно каза, че става въпрос за скъсано въже. Никой, ама никой не катери вече със статични въжета. Не и откакто измислиха динамичните. Падане от 2 метра със статично означава сигурна смърт. Ако не вярваш, виж таблицата за бесене на англйските затвори от миналия век.
Благодаря за точното обяснение Но за мен като човек нямаш си никакво понятие от тази материя Винаги ми е било чудно защо тези хора се катерят по тези планини ?Хиляди са умрелите и все се намират нови да ги последват.Мога да разбера някой който обича високи скорости,или пък да обикаля с яхта света.Но да се катери в планината и при това на минус 30 градуса за мен няма никаква логика а още по малко тръпка.
От плюсовете които получи виждаш че става въпрос за ограничени умствено тролове или малцинство,тъпунгери.
Високите скорости също са високорискови и щом тях може да разбереш,значи ще разбереш и високопланинските.Те са микс от его,страст и мазохизъм към болката която причиняват на себе си е на другите. Каква е ползата за човечеството един спортист като скочи 205 или 209 см. И те така.
Ти явно не правиш разлика между движение покрай фиксиран статичен парапет и катерене в свръзка с динамично въже. А и ако говорим за въжетата от изкуствени влакна, първо са измислени динамичните, след тях статичните.