Симон Байлс се изповяда за най-тежкия момент не само в спортната си кариера, а вероятно в живота, който за твърде крехките 26 години е предложил куп изпитания на американската звезда. Най-титулуваната гимнастичка в историята даде голямо и откровено интервю за "Венити Феър", в което не спести нищо - от детските си години, през триумфа и световната слава, кризата и кошмара на оттеглянето от олимпийските игри в Токио и голямото завръщане миналата година, когато отново помете конкуренцията на световното в Белгия.

"Започнах късно със спорта, защото шест години е късно за спортната гимнастика - признава тя. - Но това бе моментът, в който ме заведоха в залата. Не знаех нищо до този момент, всичко бе мъгла."

Симон се ражда в Кълъмбъс, Охайо, като майка и страда от зависимост към алкохола и наркотиците. Расте със сестра си Адрия между дома им и специализиран такъв, в който майката ги дава и прибира през няколко месеца. На 5 я прибира дядото Рон, когото и днес тя нарича свой родител. Именно той и съпругата му Нели решават, че за Симон и Адрия най-добрият "старт на чисто" след Ада, в който са израснали до този момент, е спортът.

"Повечето деца отдавна бяха започнали отдавна със спорта, когато аз се появих в залата. Това е труден спорт, а и много скъп, но родителите ми (Рон и Нели всъщност) направиха и невъзможното, за да останем в залата със сестра ми.

Още от тогава в мен се е загнездило непоколебимото желание и амбиция, че трябва да побеждавам и да успея. Не мога да подведа хората, които са имали доверие в мен."

На 16 вече е звезда, печели титли и изумява света с представянията си. Но това идва на скъпа цена.

"Всеки вероятно мечтае като дете да е известен, да има слава, пари и да е звезда - казва Байлс. - Но когато това дойде, изведнъж се удряш челно в стена. Влизаш в криза на идентичност, в паническо търсене на отговори - какво да правя сега, коя съм аз, кои са тези хора около мен? Твоят живот вече не е само твой. Изключително сложно е, особено ако не си готов за това."

Идва и частта за игрите в Токио, след които някои американски медии, както и политици, я нарекоха "предател" и "дезертьор". Симон се оттегли след първата дисциплина на игрите, включително от отборната надпревара, където САЩ отстъпи златото на Русия.

"Някои задници наистина използваха такива думи за мен - спомня си. - Те изобщо не подозират през какво минах. Аз бях напълно блокирана, имах чувството, че ще се пребия на уредите.

Мозъкът ми и тялото ми бяха като отделени, те не работеха заедно. Не съм вярвала, че това е възможно, но бе съвсем реално и треперех от ужас.

В първите дни след това се чувствах така, сякаш съм подвела всички около себе си. Имам предвид отбора, страната си, целия свят. Ужасно беше."

Следва терапия, в която научава важни неща за себе си и живота около себе си. Неща, които - както сама отбелязва - е пропускала да види преди това в затворения кръг на спортния режим.

Снимка: Getty Images

"Имам приятели, имам и мъж до себе си - хора, които обичам. Без които не мога. Не зная как са ме търпяли до тогава, но днес съм различен човек. Животът не е само състезания и медали, те не са толкова важни."

Играчът на Грийн Бей в американския футбол Джонатан Оуенс влиза в нейния живот година преди Олимпиадата в Токио. След кошмара в Япония, той е най-важен за нея. Невероятно спокоен и позитивен, с тънко чувство за хумор и търпение в най-тежките ситуации, Джонатан я превежда (заедно с психотерапевтите) през депресията.

Днес са вече семейство, а той я насърчава и да се върне да се състезава, но при едно условие - не за златни медали на всяка цена.

Е, не е на всяка цена, но... Симон Байлс спечели четири златни медала на световното в Антверп 2023, с което стана №1 в историята. Това се случи точно 10 години след ... световното в Антверп 2013, където изгря нейната звезда с първите две титли на планетата.

"Какво ще стане ако не участвам на игрите в Париж?, отвръща на въпрос на списанието в интервюто. - Нищо особено. Няма драма. Имам желание да съм там и да печеля още титли, но вече не е на живот и смърт. В живота има и по-важни неща."