17-11-2017 20-11-2018

Последният човек, разговарял със Скатов: Той имаше лошо предчувствие

Гръцкият му колега разказа за ужасните условия под К2

12:49 | 9 февруари 2021 117 13962

Гръцкият алпинист Антониос Сикарис е може би последният човек, имал шанса да разговаря с Атанас Скатов, както и един от последните, които са го видяли преди падането по втория най-висок връх на планетата - К2.

Гибелта на Скатов

Скатов загина миналия петък, след падане при слизането му от лагер 3, което според официалната версия се оказа, че е причинено от неизправно обезопасително въже.

За тежките условия и лошото предчувствие, което Скатов е имал, пред "Нова" разказа неговият приятел Сикарис.

"Атанас беше много силен, тръгна директно от базовия лагер към лагер 2. Срещнахме се на лагер 2 и отново ми каза, че не се чувства добре и има лошо предчувствие за експедицията. Отвърнах му, че няма проблем, защото той е много силен и техничен алпинист.

На 4 февруари тръгнахме от лагер 2 и видях, че Скатов и неговият шерп са достигнали лагер 3 на 7440 метра. Когато пристигнах там, се срещнах с Атанас вечерта.

Големият проблем беше, че нямаше достатъчно палатки. Казаха ни, че са оставени три палатки за нас, но така и не ги намерихме.

Вечерта температурата падна до минус 40 градуса, а всички останахме навън. Беше невероятен студ и се чудехме как изобщо ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, но хората вътре не ме пуснаха, беше пълно.

На сутринта говорих с Атанас, той ми каза, че ще слизаме и тръгна с неговия шерп.

Помня Атанас при спускането. Още веднага има наклон с много градуси и без фиксирано въже. Той слизаше без пикели, но аз знаех, че е много техничен и явно се е чувствал уверен.

През цялото време го виждах, защото слизахме заедно. Няма как да забравя, че изведнъж спрях да го виждам.

В този момент шерпът се върна към мен и ми каза:"Антонио, Атанас падна, Атанас приключи. Загубихме го - падна".

Целият проблем бяха въжетата и зимата. Все пак говорим за минус 40, чувстваш се слаб и безпомощен. Гладен и изтощен заради гадния студ, височината и усилията.

В живота си трябва да знаеш своя лимит. Ако бях тръгнал нагоре с останалите, дори и за малко, сигурно сега и аз щях да съм мъртъв. В последната секунда си промених мнението и сега съм жив. Това е животът, да си знаеш границата между живота и смъртта", завърши Антонио Сикарис.