Непалският рекордьор, който стъпи на К2 през зимата : Скатов ми беше като брат
Нирмал Пурджа е качвал всички осемхилядници по-бързо от когото и да е
Нирмал Пурджа, по-познат на широката общественост като Нимс, е може би най-популярното име в планинарския свят в последните години. 37-годишният непалски алпинист сътвори редица впечатляващи изкачвания - изкачи всички 14 осемхилядника за рекордно време от 6 месеца и 6 дни, постави световен рекорд с изкачвания на Еверест (8848 метра), Лхотце (8516 метра) и Макалу (8485 метра) в рамките на само 48 часа, а на 16 януари бе част от групата от десетима алпинисти и шерпи, осъществила първото зимно изкачване на К2.
Заради множеството си постижения, Пурджа, който има и британско поданство, бе награден с пети клас от Ордена на Британската империя. Той даде интервю пред “България днес”, в което говори както за скорошното си постижение, така и за трагедията с Атанас Скатов, когото определи като “страхотен човек и един от най-близките си приятели”.
“Страхотен човек. Имахме невероятни купони в базовия лагер. Когато времето беше лошо, ние танцувахме. Той е страхотен таньор. Честно казано, никога не бих си го помислил. Винаги се усмихваше. И е много скромен, толкова земен. Хората, изкачили единадесет осемхилядника, обикновено имат голямо его. Беше ми като брат. Заснехме видео, преди да тръгна към върха. Жалко е, ще ми липсва много”, каза Нимс относно Скатов.
Споделя още, че след като стига до върха, Скатов и приятелката му са го посетили в базовия лагер.
“Дойдоха с камера, записваха, просто приказвахме. Казах му - “късмет”. И това беше последният ни разговор. Като брат на брат. Питаха ме как е минало, казах им, че сме фиксирали въжетата до върха и е безопасно. Просто внимавай и не спирай да вървиш”, допълва Пурджа, който е бил близък и с друга жертва на зимната експедиция - Сержи Минготе от Испания.
“Двама от близките ми приятели ги няма. Много е тъжно. Видях още една снимка, която направих с Хуан Пабло Мор (б.р. - чилиецът изчезна под върха на 5 февруари). Тъжно напомняне колко смъртоносна е в исоката планина. Ако трябва да съм честен, нямахме представа какво ще се случи. Бяхме заедно в базовия лагер. Всички искахме да катерим за нашите цели и по наши си причини. Много е тъжно”, казва той и допълва, че всичко опира до планирането и трябва да планираш съвестно и в детайли, защото планината не прощава и там няма място за грешка.