10:53 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

През 1944-а Хелмут бе военнопленик. 12 г. по-късно прегърна мечтата, редом със СССР

На 6 декември 1956-а в Мелбърн се случи една от паметните олимпийски истории

Снимка: Getty Images

През 1944-а Хелмут бе военнопленик. 12 г. по-късно прегърна мечтата, редом със СССР

На 6 декември 1956-а в Мелбърн се случи една от паметните олимпийски истории

12:38 | 6 декември 2023 | Автор : Динко Гоцев 12 19625 Снимка: Getty Images

На 6 декември 1956 г. рано сутринта българско време в спорта новините са основно с резултати от ... лятната Олимпиада. Да, точно така - игрите в Мелбърн се провеждат през декември заради климата в Австралия, с изключения на състезанията в конния спорт, които пък са... през юли в Швеция. Това са първите игри под петте кръга, които се провеждат в Южното полукълбо, така че не бива да се изненадвате. Търси се оптимален вариант като условия за атлетите, а на 6 и 7 декември са последните състезания, преди на 8 декември игрите да бъдат закрити.

Ретро

На 6-ти сутринта един кратък текст е минал през телеграфите, за да стигне световните агенции:

Финали на прескок, спортна гимнастика: Златен медал - Хелмут Банц (Обединен отбор на Германия) и Валентин Муратов (СССР). Сребърен медал - не се присъжда. Бронзов медал - Юрий Титов (СССР).

Поделен златен медал. Обединен тим на Германия. И кой, по дяволите, е този Банц, който нарушава хегемонията на Съветския съюз в спортната гимнастика?

Това е интересна история, която започва 20-ина години по-рано и минава през Великобритания, за да изкове своята олимпийска слава и безсмъртие в Мелбърн.

На игрите в Австралия наистина се състезава обединен отбор на Германия, с атлети от Федералната република и ГДР, създаден през 1949-а. Банц е един от неговите представители. Той е на 35 години, а едновременно с подготовката си за състезанията, изпълнява и функции в треньорския щаб, тъй като е опитен в това. Но - хронологично.

Банц е роден край Кьолн през 1921 г. и спортният ген в семейството го насочва към гимнастиката, леката атлетика и футбола. Последният спорт е голямата му страст, но в края на 30-те и началото на 40-те години футболистите в Германия не са особено популярни личности, а играта не е с репутацията на нещо повече от забавление за масите. На 18 участва в местните първенства и печели медали в спортната гимнастика. Изключително силен физически и гъвкав, дава надежди, че ще има олимпийско бъдеще с германския герб.

Тогава идва и Втората световна война. Хелмут е на фронта, а някъде в летните месеци на 1943-а е пленен от британци и е пратен в лагер за военнопленици на Острова. В книгата му, публикувана през 80-те, пише за "отлични условия за спорт и отношение" от британците, като са му позволявани двуразови тренировки в гимнастически салон, импровизиран в лагера. Освен това научава английски език перфектно, чете много медицинска и историческа литература и вече е решил, че след края на войната ще учи в насока спортна медицина. Мечтата за олимпийските игри изглежда илюзия в този момент, въпреки че Банц е още съвсем млад.

Отборът по спортна гимнастика на Великобритания през 1948 г. С огромна заслуга за подготовката му е германецът Банц, който дори се появява на отборната снимка преди игрите (крайният вдясно)

Снимка: Getty Images

След края на Втората световна война остава на Острова до 1951-ва, като получава честта да е един от двамата треньори на британския олимпийски тим по гимнастика за игрите през 1948-ма. Състезатели като Франк Търнър и Джордж Уидън представляват отбора в Лондон, а кондиционно и като възстановяване са почти изцяло подготвяни от германеца. Неговата родина не е допусната до тази Олимпиада, първа след войната. Но - по някакъв начин, той изпълнява мечтата. Не знае още, че тя ще се осъществи в пълен блясък.

Завръща се в Германия през 1951-ва и веднага търси начини да осъществи плановете си. Първата работа е да се запише като студент в Спортния университет в Кьолн, открит 4 години по-рано. Втората - да отиде на пресявките за националния тим по спортна гимнастика. Приемат го и на двете места. А предстои Олимпиада в Хелзинки през 1952-ра.

Германците се приемат студено на нея, както може да се очаква. Това е завръщането им на най-големия спортен форум след ужасите на Втората световна война.

Времената са тежки да си германец в каквато и да е област на живота, защото светът и, особено, Европа, живеят с травмата от най-големия конфликт в историята. Банц, като човек, който го е видял отвътре и е бил в плен на "врага" години наред, най-добре го знае. С отличния му английски език, с директния му подход към хората, още в Хелзинки създава приятелства в спорта, които остават за цял живот. Включително с японците и съветските гимнастици, които живо се интересуват от съдбата му по време на войната, от живота в Германия и т.н.

Такаши Оно е един от малкото, нарушили хегемонията на СССР в гимнастиката през 50-те. Японецът и Банц единствени взимат злато, освен съветските състезатели, на игрите в Мелбърн

Снимка: Getty Images

Това са годините на СССР в този спорт. В Хезинки съветските гимнастици взимат пет от осем златни медала, а японците, швейцарците и шведите са единствените им съперници.

Банц стига всички индивидуални финали, класира се осми на прескок и халки, вижда отблизо как изглежда олимпийското състезание и го изживява. Но не се отказал от мечтата за медал.

В следващите 4 години се готви като звяр, а вече е и преподавател в Университета в Кьолн.

Печели три медала от световното през 1954-а (два сребърни и бронз), както и четири от европейското през 1955-а, като взима злато на успоредка, два сребърни и бронзов медали от другите дисциплини.

През декември 1956-а съветските гимнастици отново доминират напълно в Мелбърн. Единственото злато, което им убягва, е на греда. Там японецът Такаши Оно изпреварва Титов с 20 стотни за титлата.

Виж още "Кръвта във водата", когато политиката и омразата оцветиха спорта

На 6 декември Банц се впуска в надпреварата на прескок с надежди, но без огромни очаквания. Първо - състезанието минава малко в миманса, тъй като в този ден светът чака вести от прочутия финал във водната топка между Унгария и СССР.

В светлината на събитията от Унгарската революция месеци по-рано, няколко държави бойкотират Олимпиадата. Самите унгарци обаче са там, а това е тяхната арена на отмъщение. Двубоят остава в историята като "Кръвта във водата", засенчвайки едно друго събитие, което също е натоварено донякъде с политически акцент. Как СССР и Германия се качват редом на стълбичката на победителите. Това се случва в състезанието по прескок.

"Когато видях оценката си на таблото - 18.85 сбор, си казах - може да е достатъчно за медал. В тази конкуренция, и бронз щеше да е истинско чудо", пише в автобиографията си.

Но Титов не успява да направи най-силното си съчетание и завършва с 18.75. Друг германец - Тео Вид, стига само до 18.70, с колкото завършва и руснакът Шахлин. Оно прави лошо пристъпване и остава с 18.50. И така остава Валентин Муратов, който е фаворит. Е, второ място - не е никак зле.

Съветският гимнастик прави перфектна игра, но се приземява с една допълнителна стъпка встрани и сам клати глава, знаещ, че това може да е фатално. На таблото пише - 18.85! Двама златни медалисти. При това - един германец и един от съветския съюз!

Банц не може да повярва, а германският тим го подхвърля във въздуха. Това е първи сериозен гимнастически успех за страната след войната. Съветските състезатели също го потупват и поздравяват, а Муратов го дърпа до себе си на стълбичката при награждаването, докато Хелмут седи някак смутено отстрани, намествайки очилата си.

Точно така - това е един от малкото състезатели в онези години, които дори по време на съчетанията са с очила. Има проблем с очите още от войната, докато физически и като мускулатура е феноменален.

Историята продължава с почести в родината, където е приет като герой. Влиза в Спортната зала на славата, създадена през 60-те, продължава да е преподавател цели 31 години в Кьолн, като реализира и другата си голяма мечта. Футболната.

Свързва се със Сеп Хербергер, национален треньор по футбол в първите години на 60-те. Някъде по това време са първите му разговори и с Ханес Вайсвалер, който пък води невероятния тим на Борусия Мьонхенгладбах, който печели титли и купи през 70-те в Германия и Европа. Разработва кондиционни програми и такива за възстановявания на играчите, и за двамата.

Според Хелмут Шьон, който носи големите успехи на Бундестима, по указанията на Банц са изготвяни дългосрочни програми чак до края на 70-те. А резултатите са явни - световна и европейски титли, финали, медали...

Германия - световен шампион през 1974 г. Според треньора Хелмут Шьон, програмите и стратегиите на Банц имат заслуга за успехите на Бундестима през поне две десетилетия

Снимка: Getty Images

Пише и книга: "Упражнения и важни дейности на гимнастици и футболисти", която се счита за нещо като алманах по спортна и кондиционна подготовка дълго в родината му.

Продължава и след Мелбърн да поддържа добри отношения с Муратов чрез писма през години, в които това никак не е лесна работа от двете страни на Желязната завеса. Виждат се по Олимпиади, на които Банц отива неофициално като съветник на германския тим, а Валентин е треньор на съветския отбор.

В своята пък автобиография, писана през 90-те години, руснакът обяснява, че рядко е срещал по-открит и целеустремен човек от Хелмут. И той му е показал какво е да искаш нещо толкова силно, че да не губиш дори минута в преследване на мечтата.

Въведението на автобиографията на самия Банц е:

"Какво е животът без цел, която да преследваш всеки ден?

Аз имах една мечта и една голяма любов - олимпиадата и футбол. Реализирах и двете в пълна степен. Качих се на стълбичката до най-силния гимнастик в света като равен с него. В онзи момент си казах, че мечтите се сбъдват."

ИЗБРАНО