17-11-2017 20-11-2018

"Кръвта във водата", когато политиката и омразата оцветиха спорта

65 години от кървавата драма между Унгария и СССР

18:37 | 6 декември 2021 23 5502 Снимка: Getty images

"Кръвта във водата" остава един от най-емблематичните и политически мигове в спортната история, макар и изцяло в негативна светлина.

Става въпрос именно за мача по водна топка между отборите на Унгария и СССР, който се играе на тази дата преди точно 65 години.

Двубоят между Унгария и СССР обаче надскача чисто спортният принцип, а се превръща в дуел за много по-висша цел в окървавеният басейн в Мелбърн.

Събитията се разиграват по време на Олимпиадата в австралийския град през 1956-а, като основата на превръщането на един мач в кървава баня а събитията, предхождащи игрите. Става въпрос именно за Унгарската революция от същата година, потушена кърваво от силите на СССР в началото на ноември, само две седмици преди началото на Олимпиадата.

С нахлуването на съветските сили, унгарският национален тим по водна топка, който по това време е действащият олимпийски шампион, е на лагер в покрайнините на Будапеща. За тяхната безопасност целият отбор, а и почти всички олимпийци на страната са преместени в Чехословакия.

Естествено, че по онези време комуникацията е далеч по-трудна, а и предвид сериозната цензура, унгарските спортисти така и не разбират истинските измерения на съветското нахлуване едва, докато не стъпват на австралийска земя.

Резултатът е над 4 хиляди загинали, 26 хиляди души подложени на преследване, както и 200 хиляди напуснали Унгария след конфликта.

А тези събития е засягат само СССР и Унгария, или само страните от Източния блок. Случилото се в Будапеща е тема №1 из целия свят, като дори се стига до ситуация, в която Испания, Нидерландия и Швейцария бойкотират игрите, недоволни от допускането на Съветския съюз до участие.

Водещата политическа тема на света към момента няма как да бъде изцяло изместена от започващия спортен форум, украсен с десетките му призиви за мир, разбирателство и ненамесването на политиката в спорта.

По това време от историята Унгария, макар и доста по-малка страна по размери и население от големите страни, е истинска спортна сила, а националните отбори на футбол и водна топка са рекламата на маджарите пред света.

И докато унгарският футбол започва да губи от своя блясък след средата на миналия век, то и до днес Унгария е най-успешната страна в спорта водна топка.

Основните конкуренти да бутнат Унгрия от олимпийския връх през 1956-а са тимове на Югославия и именно СССР, който използва силното си влияние в местната комунистическа партия и успява да копира целия тренировъчен режим и методи на унгарците.

Ужасеният и притеснен за близките си отбор на Унгария ясно съзнава, че единственото нещо, което могат да направят за родината си в този момент, е да защитят своето злато. Много от тях вече са се разбрали помежду си да останат в Австралия и да се завръщат в Будапеща след игрите. Нещо, което правят редица футболни национали след революцията, включително Ференц Пушкаш и Шандор Кочиш.

Докато съветските служби преследват основните действащи лица на революцията в Унгария, то ватерполистите започват своето участие на игрите с лесни победи над САЩ, Великобритания, Италия и Германия.

Така идват решителни последни две битки срещу СССР и Югославия, победи в които ще ги поставят на първо място в групата и съответно ще им донесат златен медал. Тогава форматът на турнира не включва елиминационна фаза и финал.

Денят е 6 декември 1956-а, а трибуните на басейна в Мелбърн са препълнени, за да гледат сблъсъка между Унгария и СССР, който ще остане в историята като най-популярния, а и скандален мач от този спорт.

Твърди се, че около 2 хиляди души нахлуват в басейна без билет или с фалшив такъв, цените на черно достигат до немислимите тогава 40 долара, а интересът е небивал за спорт като водната топка, не само в история, но и в световен мащаб.

Съвсем логично в главите на унгарския тим това не е просто мач, а шанс за частично отмъщение, при това пред погледите на целия западен свят, който с интерес се готви да отразява мача.

Embed from Getty Images

Дали като част от пъклен план, или просто от чиста омраза, още от първите секунди унгарците започват с цветущите псувни и клетви по противника. Все пак по-младите от тях са учили руски в училище, а тактиката им за няколко минути изнервя мача.

Груба игра, обиди, нарушения и свирепи сблъсъци съпътстват мача, а изцяло спортните прийоми са оставени на заден план.

Разликата е, че за състезателите на СССР този мач не представлява подобно желание за мъст, макар и те да са наясно за случилото се в Будапеща. Просто виждат нещата от различна перспектива.

А и все пак СССР е по-слабият като класа тим, като в целия хаос Унгария успява категорично да поведе с 4:0.

Така идва преломният момент в двубоя, когато водата на мелбърнския басейн се оцветява в кръв.

Минута преди края съдията отсъжда нарушение, Ервин Задор се обръща назад, за да види какво се е случило, когато получава здраво кроше от Ванетин Прокопов, с когото цял мач се пазят взаимно и разменят любезности.

"Обърнах се и просто видях един юмрук срещу лицето си. Следващото, което си спомням е сериозното зашеметяване, а и вече усещах как кръвта сериозно се стича от главата ми, всичко около мен ставаше в кръв", спомня си потърпевшият Задор.

Разбира се, Прокопов има своя версия, че е бил провокиран, но тя завинаги ще си остане загадка, докато ударът му в лицето на Задор е очевиден факт.

Но след тези сцени адът в Мелбърн се отваря. В басейна настава меле, а озверелите фенове по трибуните, голяма част от които етнически унгарци, са готови да скочат с дрехите във водата, за да линчуват противника.

Налага се намесата на полицията, която предвидливо е около басейна, за да предотврати едно от най-тежките спортни събития на иначе спокойната откъм хулигански прояви Австралия.

Кадърът на окървавеният Задор, излизащ от басейна, бързо обикаля световните медии, като в следващите дни се превръща в символ на цяла Унгария.

Разбира се, символ в западния свят, където открито осъждат действията на СССР в Будапеща.

А Унгария в крайна сметка постига целта си, защото на следващия ден печели срещу Югославия с 2:1 и за втори пореден път печели олимпийското злато.

Странно или не, окървавеният Задор, чиято снимка е един от символите на потушената унгарска революция, е единственият унгарски ватерполист, който не се качва на самолета обратно към дома. Той не стъпва в Унгария дори и след промените през 1989-а.

Установява се в САЩ, но неговата аркада ще бъде увековечена завинаги в историята на олимпийския спорт.

През 2002-а състезателите от двата отбора разменят взаимни извинения, и привидно се помиряват, но войната им и кръвта в басейна, завинаги ще бъдат припомняни в олимпийската история, в която и до днес не можем да изтръгнем политиката от спорта.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО