Владимир Павлов - извършител на първото спускане със сноуборд от осемхилядник, разкри подробности около постижението си. Българинът го направи под връх Манаслу (8156 м) преди седмици, а днес говори специална пресконференция в Пресклуб "България".

Павлов разкри, че е изкачил осемхилядника с кислород от височина 7450 м, но се е спуснал от върха без кислород.

"Сноубордът за мен не е хоби, той е начин на живот - сподели Владимир. - Още от двегодишен съм се качил на ски, а когато станах на 14 г. минах към сноуборд. Не съм се интересувал от спортните дисциплини в сноуборда, а се насочих към терени извън пистите и курортите. Спускал съм се от нашите най-високи върхове, след това и от върхове във Франция, Кавказ, Памир, Индия, Иран. За мен Изтокът винаги е бил по-интересен заради по-големите планини".

През 2016-а Павлов успява да изкачи най-високия връх на Близкия изток - Дамаванд (5671 м) в Иран, и да се спусне с дъската си от него. Година по-късно прави първото българско сноуборд спускане от над 7000 метра - от връх Ленин (7134 м) в Киргизстан.

"Преди експедицията до Манаслу се изкачих на Монблан и се спуснах успешно от върха - разкри отдаденият на екстремните спортове българин. - Това ми даде увереност, че мога да се справя и с хималайския осемхилядник. Организацията на такава експедиция е много мащабна, изискват се много средства, намиране на спонсори, а аз нямам нито екип, нито треньор."

Снимка: Bulphoto

Павлов изкачва връх Манаслу без да ползва кислород до 7450 м и със сноуборда на гърба си. Но тогава решава решава да ползва кислородна маска, за да не загуби сили за спускането, което е най-важното за него.

"Времето бе много лошо. Нямахме подходящ прозорец за атака, което объркваше целия екип, дори и най-опитните шерпи - разказа в детайли за постижението Павлов. - Най-яркият ми момент от спускането е от старта малко под върха, тъй като имаше хора. Много алпинисти чакаха да се качат, затова се спуснах малко под Манаслу. Цялото ми спускане бе без кислородна маска, задъхването бе много силно, но колкото по-надолу стигах, намалявах почивките и увеличавах карането.

Самото спускане беше много по-бързо от изкачването и продължи около час. Трябваше на място да преценя условията и най-вече видимостта. Почти изцяло се движех по ледник, а рискът винаги го има, защото скоростта е голяма, а и ледникът е с големи цепнатини. Трябва и късмет, защото не всичко в планината зависи от теб. В крайна сметка имах около час слънчево време и всичко се получи по най-добрия начин. След мен един американски алпинист се спусна със ски и после ми каза, че е имало мъгла и се е спускал само по моите следи.".

Снимка: Bulphoto

Най-големият проблем идва от замъгляването на зрението му по време на спускането.

"Стоях малко повече време на върха и това се отрази на зрението ми. Когато се спуснах до 6200 метра виждах сякаш като през вода и нямаше как да продължа. Стигнах до палатката в лагер две, където прекарах два-три часа с ръкавици на очите и, за щастие, зрението ми се възвърна. Не е имало паника, но ми мина през главата какво може да стане, тъй като бях сам. Ако бе станало нещо, единствената възможност беше да ме спасят с хеликоптер", разказва човекът, който се спусна със сноуборд от почти 8 хиляди метра.

Владимир говори за своите контузии и травми през годините, както и за случая, при който се е наложило да му извадят далака в "Пирогов". Но това не го отказва от любимия му спорт. А освен сноуборд, кара и кайтсърфинг, а се занимава и с йога, което допълнително му помага да се справя физически и психически. При експедицията до Манаслу е носил много медикаменти, но е успял да се опази от заболявания.

"За момента не планирам спускане от други осемхилядници, тъй като е много е скъпо - 15 000 долара са експедициите в Непал, а в Китай - двойно повече - призна Павлов. - Рисковете са много големи и причинявам доста притеснения на моите близки. Сега се наслаждавам на момента, но не изключвам възможността да предприема ново амбициозно предизвикателство."