08:34 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Анализ: Как Барселона - най-богатият клуб в света, е във финансова криза?

Проблемите са междуличностни, а Меси е ключова фигура не само на терена

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Анализ: Как Барселона - най-богатият клуб в света, е във финансова криза?

Проблемите са междуличностни, а Меси е ключова фигура не само на терена

11:47 | 7 април 2020 | Редактор : Динко Гоцев 12 8152 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На 12 февруари тази година пред пълната зала в Барселона с бизнесмени, мастити членове на борда на директорите и по-отбрани фенове на клуба, президентът Хосеп Мария Бартомеу гордо обяви: "Барса е най-популярният спортен бранд в света. Имали сме трудни моменти, но очакваме през 2020-а оборотът ни да премине 1 милиард евро. Страхотна работа свършихме в последните години."

Само шест седмици по-късно, светът бързо-бързо разпространяваше новините около клуба. Най-богатата институция във футбола (по думите на президента) се разклати след решението на шефовете си да се включи в схемата на правителството за подпомагане на бизнеси по време на пандемията.

На практика - влезе в списъка на тези, които испанската държава ще подкрепя, за да плаща заплатите на служителите си. Шокът бе огромен.

Клубът има над 1500 служители, като в това число влизат треньори на детски и юношески отбори, скаути, медицински лица и физиотерапевти, хора от охраната, персонал на музея, на стадиона, на тренировъчната база, продавачи онлайн, хора от ресторантите и баровете на клуба, администрация...

Но не от тях дойде най-яростната реакция, въпреки че всички те бяха шокирани. А от Лео Меси - най-големия актив на клуба, а и негов най-скъпоплатен служител.

Аржентинският гений, който е фундаментът, върху който Барса гради отбора си от 15 години, атакува клуба с изявление в социалните мрежи. Не толкова самата мярка, а как тя небрежно се изкарва дори позитивна. И това, че медиите около Барса прехвърлят темата в съвсем друга посока, критикувайки играчите, че не си намаляват заплатите в ситуацията.

"Изненадан съм, че хора в клуба ни притискат да направим нещо, което ние сами изявихме желание да сторим", написа тогава Меси. И добави - ще намалим заплатите си със 70 процента, но искаме част от парите да отидат за изплащането на стопроцентовите заплати на служителите извън футболния отбор. И това да продължи, докато ситуацията не се промени и не се върнем към нормалната дейност.

Малцина разбират важността на това действие на Меси. Аржентинецът реално отне всякакви сили и власт на президента Бартомеу и борда на директорите, както и тежестта им пред обществеността.

Защото - как изглежда отстрани това, че "най-големият и богат бранд във футбола" не може да издържа персонала си, а го правят играчите му от своите пари?

И за да видим, че кризата не започва сега, трябва да се върнем 12 години назад.

През лятото на 2008 г., когато Меси вече се превръщаше в световна звезда, Барса бе съвсем различен клуб. Лео подписа четвъртия си нов договор в рамките на три години, за да стане за първи път най-скъпоплатен в отбора. Бе седмици след 21-вия му рожден ден. Оборотът на клуба бе около 300 милиона евро на година, а заплатите на играчите не бяха повече от 180 милиона евро годишно. Много под 70-те процента от общата сума, определени като бариера за един "здрав" футболен клуб.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Две години по-късно Меси бе вече №1 в света по заплата с 10 милиона евро на година. И то без бонусите. А договорите на Иниеста, Шави и останалите, също не бяха никак малки. И успехът на терена не можеше да скрие това, че клубът харчи твърде много.

Жоан Лапорта напусна през 2010 г., а дълговете след неговото оттегляне бяха около 400 милиона евро. Сандро Росел, който го наследи, веднага определи именно финансовата политика като приоритет. Новият икономически директор и вицепрезидент Хавиер Фаус, който е популярен и успешен инвеститор в Каталуня, се появи с неговия проект за "оптимизиране на разходите". Легенди се разказват за това, как е забранил дори копирането на цветни принтери из офисите на клуба. Всеки цент е злато.

Оборотът започва да се покачва, но това идва с цената на някои непопулярни за идентичността на Барса ходове - например договор за спонсорство с държавата Катар. Нещо, което противоречи на жеста на Лапорта например, който сложи Unicef на фланелките на отбор и дори плати за това.

Делата на Фаус впечатляват акционерите и големите бизнесмени около клуба. Защото числата са добри. Играчите обаче виждат, че техните възнаграждения, бонуси и облаги намаляват.

Заведеното дело от Росел и Бартомеу - друг от вицепрезидентите тогав, днес президент, срещу обичания от всички Лапорта, също не допринасят за популярността на шефовете.

Бурята започва през декември 2013-а, когато Хорхе Меси, бащата на Лео, иска повишаване на заплатата на сина му. Фаус излиза пред радиопредаване, което се слуша в цяла Испания, и казва, че няма нужда на Меси да му се предлага нов договор на всеки шест месеца.

Лео, който говори изключително рядко, излиза часове по-късно пред телевизионен канал:

"Мистър Фаус не разбира нищо от футбол и иска да превърне Барса в бизнес. А клубът не е това - той е най-добрият отбор в света и заслужава най-добрите директори."

Естествено, това е началото на края за Фаус, не за Меси, в Барселона. Директорът напуска, а аржентинецът получава почти двойно увеличение на заплатата си месеци по-късно. Тя е изравнена с тази на Кристиано Роналдо в Реал Мадрид - Барса вече знае, че това да има Лео срещу Кристиано в този момент е жизненоважно за глобалната популярност на марката. И за добрия бизнес, не само за добрия отбор.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Проблемът е, че постоянните увеличения на заплатата на Меси са достатъчно основание всеки друг от звездите да иска такова. Луис Суарес се появи в Барса през 2014-а, а в първия му сезон отборът спечели требъл - титла, купа и Шампионската лига. Страхотно, но в счетоводните книжа пишеше, че разходите за заплати и бонуси са се увеличили с близо 100 милиона евро същата година. За първи път след ерата "Лапорта", дългът бе започнал пак да се увеличава.

"Парите са на терена", уверено заяви Сусана Монже, заместничка на Фаус. Тя си тръгна година по-късно по лични причини. Нещата във финансовия сектор пое Бартомеу.

В същото време директорите идваха и си отиваха. Легендарният вратар Андони Субисарета бе уволнен през януари 2015-а, а той бе връзката на играчите с президента. И изведнъж нишките на структурата започнаха да се разпадат.

Помни се как Серхио Бускетс месеци наред в серия интервюта намекваше, че се изкушава да иде в Сити при Гуардиола, който току що бе поел английския отбор през 2016-а. Но завършваше с думите, че "ако президентът си удържи на думата, ще остана". Президентът - вече Бартомеу, бе обещал на Бускетс увеличение на заплатата с почти 40 процента. Така той взимаше вече по 14 милиона евро годишно, защото босът бе притиснат до стената и изпълни обещанието си.

Разговорите за нов договор на Иниеста се проточиха безкрайно. И след като най-после се случи с "обновена" (разбирай - повишена) заплата, Пике, Алба и още няколко от водещите играчи, се наредиха на опашката.

По това време каталунските вестници разкриха, че сред играчите президентът Бартомеу е получи прякора Нобита - от 10-годишен герой в японско анимационно филмче, който носи очила и често забърква проблеми. Босът коментира това с чувство за хумор, като каза, че "Барса си има Доремон в лицето на Меси, а той разрешава проблеми". Доремон е друг от героите в същия комиксов филм.

Така в шеги и закачки, Барса изведнъж декларира заплати на футболния си сектор от близо 500 милиона евро за сезон 2017-2018 г. Това бе увеличение с над 100 милиона за година. Меси вече бе най-скъпоплатеният спортист на планетата, не само футболист. И с това, клубът стана №1 по плащане на възнаграждения в спорта изобщо, надминавайки дори американските тимове от NBA и NHL. Средно, Барса плащаше по 11 милиона евро годишно на играч. Сега числата са малко свити, но средната стойност пак е над 10 милиона годишно, а каталунците пак са си номер едно в тази класация.

Снимка: АР/БТА

Оборотът обаче също расте, така че Бартомеу и директорите не се притесняваха. Дълговете малко поспаднаха, а и очакваният редизайн на стадион "Камп Ноу" би бил огромен икономически успех в дългосрочен план.

През януари 2019-а сайтът на Барселона публикува статия с гордо заглавие: "За първи път Барса е на върха на класацията на Deloitte". Това е т.нар. Финансова лига, с годишните обороти на спортните отбори. Само преди дни, в края на миналата седмица, Бартомеу излезе и опроверга публикации, че ако играчите не са намалили заплатите си за периода на блокиран футбол насред настоящата ситуация, Барса е на 3 месеца от банкрут.

"До февруари ние имахме невероятен растеж на приходи, най-бърз в историята на футбола - каза босът пред радио "Каталуня". - Сега всичко това е спряно, затова и са тези намаления в заплатите. Щяхме да претърпим големи загуби, ако не бе направено, но не говорим за банкрут..." Много експерти обаче смятат, че ако играчите не бяха приели намаляването на възнагражданията си и тази ситуация продължи отвъд юни, точно към ръба се бе запътил клубът.

Как се стига дотам? Как така клубът с рекордния оборот е толкова уязвим?

Заплатите на играчите днес съставят 82 процента от общия бюджет на разходите. И когато няма текущи приходи от мачове, продажби на артикули, телевизионни права... А заплатите си вървят... За сравнение, Реал няма проблеми заради политиката от последните години да балансира именно разходното перо "заплати" и да го държи под 60-70 процента.

Преди месеци, миналото лято, Барса взе назаем цялата сума от 115 милиона евро, с която купи Антоан Гризман от Атлетико. Това се стори доста странно на феновете, но - нали взимаме топ играч, какво толкова!? В същото време някои скъпоплатени резерви като Ракитич скъсаха сценария на клуба и отказаха да си тръгнат, с което перото за заплати натежа още повече.

В разчетите на бюджета за актуалния сезон е записано, че Барса има нужда да набави над 100 милиона евро от продажби на играчи, за да балансира нещата. Но ако трансферният прозорец отиде чак за есента, както се очертава, една голяма дупка зейва в отчетите.

И спомените за това как действаше Фаус ще се сторят доста приятни на всички в клуба.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кризата не е само в балансите. През януари спортният директор Ерик Абидал обвини играчите, че са виновни за уволнението на треньора Ернесто Валверде. Меси му отвърна, че "всеки да си гледа работата и отговорностите". Разбира се, тази война е ясно кой ще я спечели.

Ситуацията е такава - клубът има малко пари въпреки огромния си оборот. А играчите имат много. Те са по-силни от клуба. Меси има пълната власт, а с него - и останалите звезди. Бартомеу и директорите загубиха контрола, те зависят от решенията на играча с номер 10. Охранителите, хората от музея и администрацията, си чакат заплатите пак от това, което ще отделят играчите. Те разчитат на Меси, не на Бартомеу.

А да не говорим, че наближава онова време - през лятото, когато договорът на Меси пак трябва да бъде подновен. И всички в клуба знаят, че той има клауза във всеки от контрактите си през последните 7 години, в която пише: Може да напусне през юни 2020-а, когато навърши 33 години. Страхът това да не се случи е по-голям дори от този за финансовия колапс на Барса.

Трудно е да си представим, че Меси ще си тръгне, разбира се. Не и след като е поел ангажимента и отговорността да е човекът-клуб, а и е невероятно добре платен, за да бъде именно това. Освен всичко, Лео и семейството му не искат да ходят никъде. Но това няма да излезе евтино при поредното подновяване на контракта му.

Точно сега Барса има нужда от лидери на ниво директори и управление. Защото е доста уязвим като институция, въпреки че класацията на Deloitte показва друго. И не може да остави властта изцяло в играчите. Те са временни, дори да се казват Лео Меси.