Още един трансферен прозорец във футбола е в миналото, като едва успя да се затвори от пачките и милиардите, с които бе натъпкан.

Бизнесът на най-великата игра вече е излязъл извън всякакви разумни граници, а суми от 70-80 милиона се хвърлят за играчи, които преди няколко години вероятно биха стрували около три пъти по-малко...

Висшата лига на Англия направо е като кит, който поглъща всичко - и качество, и количество, за да доминира тотално на пазара над останалите водещи лиги в света (с малки изключения).

Ако извадим от уравнението Барселона (160 милиона евро за нови играчи), ПСЖ (150 милиона), Реал Мадрид (80 милиона) и Байерн (140 милиона), останалите първенства заедно правят входящи сделки, равни на около тези на 4-5 тима в Англия, и то не водещите.

Барса привлече Роберт Левандовски с една от най-шумните сделки на лятото

Снимка: Getty Images

Та, Висшата лига пак чупи рекорди. Това лято похарчените пари от всички 20 отбора са 1.9 милиарда лири, което е с огромна преднина пред най-голямото постижение досега - 1.4 милиарда лири през 2017 г.

Тези 20 клуба са похарчили повече от всички отбори в италианската Серия А, испанската Примера и германската Бундеслига, взети заедно!

Два клуба счупиха собствените си рекорди - Челси и Манчестър Юнайтед, а за лондонския клуб това бе и лятото, в което похарчи повече пари от всеки друг отбор в историята на английското първенство - 251 милиона лири.

Юнайтед е втори с 214 милиона лири, Уест Хем пръсна 163 милиона, Тотнъм даде 152. На пето място в класацията е Нотингам Форест - новак в елита, който похарчи 145 милиона лири за точно 20 нови футболисти (това също е рекорд в историята на елита в Англия).

Това е повече от летните разходи за трансфери на Барселона, Байерн, Реал и ПСЖ. Говорим за Нотингам, считан за един от фаворитите да изпадне и загубил онзи ден с 0:6 от Манчестър Сити.

Рекордната сделка е на Юнайтед за Антони от Аякс - с добавките тя отива на около 101 милиона евро (86 милиона лири).

Рекордният трансфер на лятото - Антони от Аякс в Юнайтед

Снимка: Getty Images

Следва Челси с неговите 72 милиора лири (85 милиона евро) за Уесли Фофана, защитник на Лестър, който дори не е титуляр във френския национален отбор. После идва трансферът на Орелиен Чуамени от Монако в Реал за около 85 милиона евро, а нататък десетката се допълва от:

Дарвин Нунес от Бенфика в Ливърпул, 80 милиона евро

Касемиро от Реал в Манчестър Юнайтед, 76 милиона евро

Александър Исак от Реал Сосиедад в Нюкасъл, 75 милиона евро

Матайс де Лихт от Ювентус в Байерн, 72 милиона евро

Марк Кукурея от Брайтън в Челси, 68 милиона евро

Ерлинг Холанд от Борусия Дортмунд в Манчестър Сити, 65 милиона евро (с уловката, че тук още поне 60 милиона отиват за агенти, пакетни плащания и т.н.)

Ричарлисон от Евертън в Тотнъм, 62 милиона евро.

Тоест - два трансфера в топ 10 не са извършени от английски клубове. Юнайтед и Челси с техните похарчени над 500 милиона евро бият цели лиги като тази на Германия, например.

Ето това е картината на летния трансферен пазар, доминиран тотално от английските клубове.

 

Висшата лига продава тв права за суми от порядъка на 5-6 милиарда лири, а всеки от 20-те отбора може да извади над 100 милиона за трансфери всяко лято, без да пристъпи правилата на Финансовия феърплей на УЕФА и Финансовия контрол на английската игра. Тя позволява сделки в три поредни сезона, в които балансът да не е повече от 70 милиона на минус. Някои клубове - Евертън е един от тях, са на ръба на това, което направи лятото тихо за тях на пазара, не могат да харчат огромни пари. Но са изключение.

Общото заключение е, че Висшата лига на Англия живее на своя собствена икономическа планета във футбола, който пък е във финансова орбита, недостижима за останалите спортове, с едно изключение. Капсулираната лига по американски футбол НФЛ зад Океана засега бие английската по нашенската разновидност на играта, и то сериозно.

Проблемът е, че пропастта между динозаврите с милиарди от Острова, както и още няколко лиги в Европа, и останалите - като например страните на Балканите, източната и централната част на континента, става просто непреодолима.

Кройф беше казал: "Не съм виждал торба с пари да вкарва голове". Днес, ако беше жив, можеше да си промени мнението. Торбите с пари купуват класа и нататък е трудно да компенсираш разликата в нея на игрището. Особено, когато говорим не за торби, а за чували със стотици милиони, които харчат тези клубове.

Ерлинг Холанд с два поредни хеттрика за Сити показа, че тази торба с пари може да вкарва голове...

Getty Images