14:43 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Денят, в който английският отбор вдигна ръка за нацистки поздрав

Политика, дипломация... и един жест, видян от 110 000 зрители

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Денят, в който английският отбор вдигна ръка за нацистки поздрав

Политика, дипломация... и един жест, видян от 110 000 зрители

15:16 | 13 октомври 2019 | Автор : Динко Гоцев 51 12554 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Англия се плаши от расизъм на стадиона срещу нейните играчи. Страхува се и от хулиганските изблици на собствените си фенове под прикрието на нощта из Европа. Това е в наши дни.

Ретро

В понеделник срещаме родината на футбола, която е видяла какво ли не в играта. А напоследък около мачовете на този отбор се говори за едно от най-талантливите поколения в английската история на терена, но и за теми, които засягат повече политика, дипломация, търпимост... И здрав разум.

Историята на английския национален отбор е пълна с култови моменти, които си заслужават да се помнят.

И докато почти всеки футболен фен ще ви каже как Тофик Бахрамов - видял-недовидял - признава гола на "трите лъва" във финала на Световното срещу Западна Германия през 1966-а, или пък за Божията ръка на Марадона срещу англичаните 20 години по-късно в Мексико, малцина помнят или знаят за онзи ден от преди 81 години.

Денят, в който английският отбор вдигна ръка за нацистки поздрав.

Embed from Getty Images

Историята включва имена, които за играта футбол имат статут на легенди. Сър Станли Роуз, сър Станли Матюс, Клиф Бастин и Еди Хапгууд. Някои от тях по-късно ще я разкажат и аргументират. Но едно е ясно - в този ден английските играчи правят нещо, което не искат да си спомнят.

На 14 май 1938-а Англия гостува на Германия в Берлин за пореден приятелски мач. На трибуните има над 105 000 зрители, а заявките за билети достигат 400 000.

В ложите са Херман Гьоринг, Рудолф Хес и Йозеф Гьобелс, а Хитлер, който не е бил особено голям любител на футбола, не присъства.

Химнът на Великобритания е уважен с мълчание и вдигнати от германците ръце за нацистки поздрав. Когато започва този на домакините, англичаните отвръщат със същото. Жест на респект.

Някои от тях - кадрите го доказват, вдигат ръце и след секунди ги свалят, видимо чувстващи се некомфортно.

Но е факт, документиран от фотоси и видеозаписи, че малко повече от година преди старта на Втората световна война, английската футболна гордост намига на германската пропагандна машина.

Историята има предистория. Англичаните са уведомени с телеграма от Германия дни преди мача, че са длъжни да уважат химна с поздрава - високо вдигната дясна ръка. Отборът отказва и на път за Берлин във влака има спорове.

Капитанът Хапгууд, изключително влиятелна фигура, отсича - няма да правим поздрава на нацистите. Сър Станли Роуз, който още не е сър и не е президент на ФИФА, какъвто остава за десетилетия след войната, влиза в ролята на парламентьор с играчите. Той е секретар на английската Футболна асоциация и получава лични разпореждания от сър Невил Хендерсън - посланик на Великобритания в Берлин.

В хотела отборът е обсаден от политици и хора от Асоциацията. Нужно е, в името на дипломацията и добрия тон, да бъде извършен жестът.

Един отказва - името му е Станли Кълис от Уулвърхемптън и няма еврейско потекло. Има обаче приятели евреи и осъзнава ясно какво се случва из Европа по това време. Той категорично казва, че няма да вдигне ръката си пред тълпите от германци.

Статуя на Стан Кълис краси стадиона на Уулвърхемптън, а една от трибуните носи неговото име. Легендата за него отчасти се дължи и на отказа му да вдигне ръка пред Гьоринг, Хес и останалите

Срамно за английската гордост, но предвиденият за титуляр Кълис остава резерва в Берлин. Той е изваден от състава. Той е само на 21 години и в началото една велика кариера в личен план - легендарен футболист на Уулвс, който по-късно е и голям мениджър на клуба. Днес статуята му е пред стадиона на отбора, а през годините жестът му е придобил симнолен смисъл.

Той отказва да поздрави Хес, Гьобелс и останалите.

Отборът също не желае да го прави. Но намесата на Роуз, и особено на посланика Хендерсън, ги принуждава да го направят. Дипломатът заявява пред английските звезди, че изпълнява нареждания лично от премиера и жестът е важен за "ненарушаване на стабилните отношения с Хитлер в един сложен за света момент."

Натискът върху играчите е силен. Станли Матюс си спомня, че първоначално капитанът Хапгууд отсича: "Можете да си заврете този жест там, където слънцето не достига" - и то към секретаря Роуз. Намесата на дипломати, политици и послание лично от премиера, принуждава играчите.

"Вдигнах ръка за няколко секунди, не е нужно цял живот да ми го напомнят - години по-късно си спомня Матюс. - Принудиха ни да го направим, такава бе ситуацията. Предстоеше Мюнхенската конференция, за която се пишеше и говореше като за повратен момент в историята за Европа и всички бяха много внимателни в отношенията си с Германия. Решено бе, че е разумно да уважим химна им. Това не бе наше решение, но ние го приехме."

Сър Станли Матюс - първият носител на "Златна топка" (вляво) и друг великан на английската игра от онези години - Стан Мортенсен

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Мюнхенската конференция 4 месеца по-късно "скрепява мира", като Великобритания, Италия и Франция се споразумяват с Германия, че тя има право да усвои територията Судетен, която по това време е част от Чехословакия. Година по-късно започва и Втората световна война.

Германия само два месеца преди въпросния мач е анексирала Австрия и намеренията на фюрера са очевидни - още по-широка експанзия.

Във Великобритания настроенията към него не са само негативни обаче - открито го подкрепят едри бизнесмени, а и медии. Например в. "Дейли Мейл" е категорично и неприкрито позитивно настроен към Хитлер и политиката му, воден от своя собственик Лорд Родърмиър. Именно това издание в деня след мача с гордост отбелязва жеста на отбора в Берлин. Останалите са много язвителни и критични.

Във футбола германците са в серия от 16 мача без загуба и включват в състава си австрийски играчи, което ги прави още по-силни. Мачът на 14 май е генерална репетиция преди Мондиал 1938, на който отиват с мисъл за титла.

Англия, естествено, не участва. До 1950 г. Футболната асоциация е отхвърляла като недостойна идеята други да се съревновават с нейния тим, а и не е признавала върховенството на ФИФА.

Сър Станли Роуз играе важна роля за дипломатическата мисия да накара отбора да се пречупи и да вдигне ръка пред върхушката от нацистки лидери в ложите

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На терена, след като утихват химните и изпънатите във въздуха ръце са свалени, Англия разбива домакините с 6:3. Въпреки че пуска изключително млад отбор с неособено голям опит, родината на играта има огромен превес.

Клиф Бастин открива резултата, Руди Гелеш изравнява, а Джаки Робинсън отново извежда англичаните напред в 26-ата минута. Над 110 000 зрители с удоволствие гледат мача, но очакват и победа. Вместо това дебютантът Франк Брум прави 3:1, а в последната минута на полувремето стадионът аплодира, въпреки че отново е поразена немската врата.

Станли Матюс надиграва гросмайсторски трима защитници, преди да вкара за 4:1. Младият още флангови футболист вече е популярен на целия континент, а на Острова го наричан Магьосника по крилото. Матюс става първи носител на "Златната топка" 18 години по-късно, когато наградата на "Франс Футбол" е учредена.

След почивката гостите съвсем се развихрят, резултатът може да е много по-изразителен от крайното 6:3. Стадионът ги аплодира, въпреки че в ложите някои хора не са доволни от тежкото германско поражение.

Вестниците в Лондон отчитат: "Това бе страхотна демонстрация на английската мощ във футбола". В колонки на големите издания обаче се отбелязва и жестът на отбора преди мача с вдигнатите за нацистки поздрав ръце.

В берлинските вестници той е водещ - на първа страница и в заглавията. Това пък е победата на германците в мача. Психологическа.

За пропагандната машина на властта в Берлинн тогава, мачът е огромна реклама и история за първите страници на всяко издание в Европа. Англия има славата на най-силен, недосегаем отбор. И независимо от резултата, ефектът от случилото се преди мача е голям и отеква на континента.

Година и четири месеца по-късно започва Втората световна война - но това е друга история, която няма връзка с едно велико футболно съперничество.

Англия срещу Германия.

Историята от 14 май 1938 г. в Берлин остава ключов момент от него.