Световното първенство в Катар наближава, а с него и няколко въпроса, които съпътстват дните преди всеки Мондиал. Както повелява вече почти стогодишната история на най-чаканото спортно събитие на планетата, тя практически "спира да се върти", докато вървят мачовете на едно световно първенство. Кой ще е шампион? Коя от звездите ще бъде най-ярка и решаваща в турнира? Кой млад играч ще изгрее, кой ще се качи на пистата на голямата слава с изявите си на тази сцена?

Ето десет играчи до 23 години, за които си заслужава да следим внимателно в дните преди и по време на шампионата в Катар. От 20 ноември започват мачовете, а те могат да бъдат жокери в отборите, могат да се превърнат и в основни играчи, въпреки че са на години, в които минават по-скоро за "млади таланти". Припомняме Пеле през 1958-ма, Мбапе през 2018-а... Те нямаха 19, когато плениха света и прегърнаха купата.

1. Шарл де Кетеларе (Милан, Белгия, 21 години)

Привлечен това лято от Брюж, още търси мястото си в отбора на шампионите на Италия, както и в първенството там като цяло. Няма гол, появиха се и първите критики. Но който е гледал играта му, вижда колко значим е за отборния успех. Не спира да се движи, играе много с топката и без нея, отваря фронтове, не се отказва от нито едно единоборство и има изящен поглед за тънък пас - нещо, което липсва на останалите белгийски топ нападатели като Лукаку или Башуай. По-вероятно е да започва от пейката на световното, но внимание за ефекта, който може да има върху мачовете.

2. Джамал Мусиала (Байерн, Германия, 19 години)

Един от новото поколение "хибридни играчи", за които е трудно да се каже на коя позиция са най-силни. Роденият в Щутгарт и израснал в Англия (академията на Челси) играч избра да представлява Бундестима, а не "трите лъва", за които записа мачове до 17, 19 и 21 години.

Мусиала до миналия сезон бе виждан като офанзивен полузащитник, а през този играе като нападател в Байерн и бележи безгрижно - 6 титулярни мача в Бундеслигата, 5 гола. Вече е основен играч за Германия, записа и минути като резерва на Евро 2020, когато нямаше 18 години.

Embed from Getty Images

3. Джуд Белингам (Борусия-Дортмунд, Англия, 19 години)

Изключителен играч. "Той може сам да е халфова линия", дойде от устата не на когото и да е, а на Рууд Гулит, след като видя представянето на тийнейджъра за Англия срещу Германия преди няколко дни (3:3). Висок, с дълги крака и елегантно, неспирно движение по терена, силен в единоборствата, с отлично подаване на къси и дълги разстояния, включвания в атака и око за гола. Няма слабо място, а след още един сезон в Дортмунд бъдещето чу е със сигурност в някой от европейските отбори от най, най-високото ниво.

4. Пепе Матар Сар (Тотнъм, Сенегал, 20 години)

Още един "хибрид", който може да играе като ляв полузащитник, в центъра на халфовата линия, зад нападателя или дори като краен бранител. Бърз, мощен, директен. Още не е записал мач за новия си отбор, след като през миналия сезон бе блестящ с Метц във френското първенство.

Сегенал са сочени от немалко експерти като един от скритите фаворити за нещо значимо на Мондиала и - внимание за Пепе Сар.

5. Рафа Леао (Милан, Португалия, 23 години)

Той вече е утвърден играч в Милан, вкарва голове и играе често като титуляр. На 23 е, не е тийнейджърс, а в португалския национален отбор няма да е лесно да започва от първата минута. С Роналдо на върха, с Диого Жота до него... Но за Леао ще има достатъчно възможности, а това, което той дава, е екстра бързина, екстра пробивност и директен подход с дрибъла му, който често е ребус без решение за бранителите в Серия А. Четири гола този сезон в първите 7 кръга също не са лош аргумент за него пред националния селекционер Фернандо Сантуш.

6. Винисиус (Реал, Бразилия, 22 години)

Поставяме го тук, защото рамката "до 23 години" го позволява. Не изненадваме никого, ясно е. Вини Жуниор е вече световна звезда, вкара победен гол на финала на Шампионската лига, а и е сред десетимата номинирани за "Златна топка". Човек лесно може да забрави, че все още е съвсем млад...

7. Педри (Барселона, Испания, 19 години)

Абсурдно е, но той вече 2 години и половина е твърд титуляр (когато е здрав) и за Барса, и за Ла Фурия. Влезе в мъжкия футбол като ветеран, без никакво притеснение и с невероятни представяния. Двигател на отбора, не спира да тича, не спира да подава и напомня за някакъв събирателен образ между Шави и Иниеста, макар да е прибързано да правим такива сравнения. Един от топ играчите на Евро 2020, а сега се очаква да грее ярко и в Катар 2022.

8. Гави (Барселона, Испания, 19 години)

И неговият "близнак" - заедно са в Барса, заедно и в националния тим, а с тези темпове на развитие ще са основни фигури и на двете места поне за десетилетие. Гави скри топката на всички с появата си на финалите в Лигата на нациите през 2020-а, когатосе изправи срещу халфови линии на Франция и Италия, все едно гледа телевизия у дома с крака, вдигнати на канапето.

Спокойствие, пълен контрол над събитията и прецизност. Селекционерът на Испания Луис Енрике казва за него, че не е виждал такъв феномен на тази възраст, а Шави - треньорът му в Барса, е категоричен: Гави е по-добър от Шави, когато Шави бе на 19.

9. Орелиен Чуамени (Реал, Франция, 22 години)

Реал го взе това лято от Монако, като веднага се видя - да платиш сто милиона евро не е риск, когато има толкова качество в играча, за когото ги даваш. Той е като трактор, минава през средата на терена мощно и уверено, помитайки всякаква съпротива. Може да подаде пас, да стреля по вратата, да вземе единоборство за първа и втора топка, бърз и темпови играч. Не задържа излишно топката, взима точните решения. Анчелоти го вижда като част от тройката в средата, която напълно да замени Кроос-Каземиро-Модрич (единият вече го няма) до 1-2 сезона. С Феде Валверде (24) и сънародника му Едуардо Камавинга (19) са бъдещето на Мадрид.

10. Хулиан Алварес (Манчестър Сити, Аржентина, 22 години)

Премина в Сити това лято от Ривер Плейт, където нижеше голове и стана любимец на феновете. Може да играе на всяка позиция в атака, а в новия клуб засега му се налага да е резерва на машината Холанд. Но влиза от скамейката, застава на фланга или зад норвежеца, и ефектът е незабавен.

В националния тим няма да му е лесно да измести Лаутаро Мартинес от основната роля на номер 9, но ще го виждаме като жокер. Голяма слабост на Меси е, като в Аржентина се говори, че Лео е нещо като ментор на момчето от първите му стъпки с екипа на родината.

Хулиан Алварес, Аржентина

Снимка: Getty Images