Дори Пеле искаше да бъде като Шеки. Спомен за футболния мит на Белград

Три години без артиста с футболни обувки Драгослав Шекуларац

14:13 | 5 януари 2022 | Автор : Динко Гоцев 1 4682

"Ех, ако можех да играя като Шеки... Да имам неговата вродена свобода и настроение.

Ретро

Той се носи по терена, все едно е с пура в устата и по официален панталон."

Думите са на Краля Пеле, който рядко е изказвал такива комплименти за когото и да било във футбола.

Но по негово време на терена има един феномен, за когото мадридският "Марка" пише, че е "Белият Пеле", а френският "Екип" казва: "За Пеле знаехме, че е добър. Той обаче бледнееше при играта на Шекуларац."

Също така остава и оценката 11 по десетобалната система, която пак френският "Екип" дава на Драгослав Шекуларац - защото именно за него говорим тук - след мача Югославия - Уругвай (3:1) на Мондиал 1962.

"Уругвайците не са хора, които си поплюват, ритат всичко, което минава през защитата. Този номер 8 обаче дори не успяха да го ритнат", възхищава се и "Гадзета дело спорт" тогава.

Embed from Getty Images

Точно три години минаха, откакто Шеки го няма. Отиде си на 81 години в белградска болница на 5 януари 2019-а и градът, кафаните край Дунав, продавачите на сладолед около Калемегдан и всеки, който обича футбола от македонските кръчми до словенските ресторанти, сведе глава.

На цялата територия на бивша Югославия настана тъга. Няма как да е иначе - Шеки е най-народното футболно божество на тази територия. Радостта на народа, гордостта на хората и този, когото Цървена звезда нареди втори след Райко Митич сред петте свои най-големи легенди.

А той бе съвсем обикновен човек, надарен с невиждан за времето му талант да играе. Роден е през 1937-ма в Щип, днешна Северна Македония. Няма спомени от там, на 6 месеца татко му - черногорец, адвокат по професия, и майка му - която е македонка, отиват в Белград, където бащата получава престижна работа към Министерството на земеделието. Драгослав е дете с криви крака, извити навън, сякаш между тях има малко буренце. Единият се оказва малко по-къс от другия, но не чак толкова, колкото например е разликата при друг великан на играта - Гаринча. Между двамата, между впрочем, има и физическа прилика, когато ги снимат по екип на терена.

Попада в Цървена звезда на 15 години, но тогава отборът е изключителен с Митич, Беара и останалите големи имена от създадения наскоро клуб. Шекуларац тренира с втория отбор, но през пролетта на 1955-а първият състав е на турне в Южна Америка, където играе срещу Бока Хуниорс, Ривер Плейт и други грандове. В това време - близо месец, на терена в югославската лига играе вторият тим. Шекуларац няма 18 години, но е най-добрият във всеки мач.

Уж е централен полузащитник, но често бяга на лявото крило. Финтове, "слагане на защитника да седне", подигравки с бранителите, качване с двата крака върху топката, докато играта върви... Влизане с нея, защипана между коленете му, във вратата на ходом за един от най-грандиозните голове, виждани в Белград. Той просто си прави каквото поиска, а от трибуните вече пеят: "Шеки, Шеки". Става любимец на всички, а нощните му похождения по кафаните - любимите са тези по брега на Сава и Дунав, където кара до сутринта с циганските оркестри, придобиват легендарен статут.

Embed from Getty Images

Дълги години се смята, че пие много, но всъщност се оказва, че изобщо не посяга към алкохола. Просто спи малко и затова понякога на тренировките е сънен и муден.

Изключителен атлет, невероятно гъвкав като йога и с техника, на която бразилците завиждат. Но най-вече - толкова нестандартен, че съперниците са докарвани до полуда.

"Ако имах и глава на раменете, а не само крака, щях да направя много повече - признава в едно от последните си интервюта. - Направих куп глупости извън терена. На игрището също, гаврих се с противниците, забавлявах се, не бях отборен играч. Често играех, за да покажа какво мога аз. За това съжалявам, не за парите, които изхарчих и ми минаха през ръцете. Какво са парите? И днес имам всичко, което ми трябва - пенсия на олимпийски медалист, пенсия от Звезда, а най-вече - любовта на хората."

Шеки е невероятен в края на 50-те, когато не стига малко на два пъти за финал в турнира на шампионите на Европа. Отива на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956-а, където губи финала от СССР и остава със сребро. Избират го в идеалния отбор на турнира.

Две години по-късно дебютира на Световно първенство, като е в състава за Швеция 1958, където вижда отблизо магията на изгрелия нов Бог на играта - Пеле. Бразилецът е на 17, Шеки няма 21. И двамата са титуляри в своите отбори, селесао печели титлата с водеща роля на десетката си, а Югославия отпада от защитаващия титлата си Западна Германия на четвъртфинал.

Иска го Ювентус, като собственикът Джани Аниели отива в Белград и предлага невероятна сделка на Звезда. Освен милионите лирети в трансферна сума, "Фиат" се задължава да даде сериозна финансова инжекция за пълен ремонт на стадиона на югославския гранд. Намесват се властите, най-вече вътрешният министър Александър Ранкович, болен "звездаш", който спира трансфера.

През 1960-а пак губи финал, пак от СССР, този път на първото Европейско по футбол. И пак е в отбора на турнира.

"Убиха ни тези руснаци, никога не успяхме да играем добре срещу тях", ядосва се.

Две години по-късно двата отбора са в една група на Мондиал 1962, като излизат от нея. Югославия стига полуфинал и губи от Чехословакия. Не успява да играе още един голям финал. Но той е в пика на кариерата си и е вече в компанията на най-силните играчи на Европа.

През 1960-а получава за първи път точки в гласуването за "Златната топка". През 1961-ва влиза в десетката, а през 1962-ра е четвърти с 26, като пред него са само Шнелингер, Еузебио и Масопуст. Направил е такъв Мондиал, че според мнозина трябва да спечели наградата. Именно на това първенство е мачът, за който получава "11 по десетобалната система". Но тази 1962-ра всъщност пречупва кариерата на Шеки и има причина той да получи далеч по-малък брой вотове от очакваното за "Топката". Вероятно - и да не я спечели, защото месеци преди награждаването е считан за фаворит.

През есента обаче Звезда гостува в Ниш на местния Раднички и трибуните са пълни, всички искат да видят Шеки и останалите. Но домакините повеждат с 2:0, а крилото Никола Стипица от Звезда е изваден с тежка травма. При поредното нарушение Шекуларац се развиква на рефера Павле Тумбаш: "Идиот, какво отсъждаш!? Не виждаш ли или не искаш да видиш?" Веднага е изгонен, тръгва към съблекалните, но... изведнъж се обръща и нанася удар с юмрук, който уцелва по челото рефера. Извеждат го с униформени и публиката за първи път го освирква. До тогава е любимец на цяла Югославия.

След това е друго. Наказан е за 18 месеца да не играе, като се завръща някъде в края на 16-ия. На първия мач след санкцията "Маракана" се пръска по шевовете, всеки иска пак да го види. Пак играе много добре, но някак липсва онази хаплива гениалност, онова различното.

"Никога повече не бях този футболист, който бях през лятото на 1962-ра - казва. - Разбира се, че съжалявам, че ме наказаха. Но не съжалявам, че ударих онзи идиот. Пак бих го направил."

Ето такъв е, никога не спестява нищо никому и си кара по своя начин. Затова и има големи проблеми със санкции още преди този случай. Вечерта преди финала за Купата на Югославия с Вележ през 1957-ма не се прибира при отбора чак до 5 ч сутринта. Изваден е от състава за наказание.

Pele dok je igrao za brazilski Santos i Dragoslav Šekularac u kolumbijskom Santa Feu na meču u Bogoti pic.twitter.com/GrAON7L8ED
— Misko Misko (@todDM53izjASpRe) July 2, 2020

Друга велика история. Съвсем млад е, когато през февруари 1958-ма изпуска победен гол на "Маракана" минути преди края срещу Манчестър Юнайтед в четвъртфинален реванш от Купата на шампионите. След 3:3 Звезда отпада, а след мача Шекуларац си разменя фланелката с нападателя на гостите Томи Тейлър. Часове по-късно почти целият тим на Юнайтед загива в катастрофа, когато след престой за презареждане в Мюнхен, самолетът не успява да излети и се разбива. "Какви джентълмени бяха, какъв отбор - казва Шеки за Бебетата на Бъзби. - Разбрахме новината на тренировката два дни след мача. Бях напълно съсипан."

И още една култова случка от най-силните му години. Гонят го с червен картон в София на мача България - Югославия (1:1) през 1960-а, по пътя към финалната четворка на Евро 1960. В Белград го питат за това, а той отговаря. "Справедливо ме изгониха. Тъкмо можех да гледам отстрани по-добре играта на този Колев (Иван Колев - б.р.). Вие видяхте ли го? Това е най-доброто крило в света!". Следва въпрос: "Как най-доброто, по-добър от Гаринча?" И отговор, точно в стил Шеки: "Абе, човече, казвам ти. Той дори от мен е по-добър!".

През 1966-а, вече доста понатежал, но все така с невероятен поглед над играта и техника, отива да играе в немския Карлсруе. После изкарва година в Северна Америка (Сейнт Луис), след това 5 сезона е в Индепендиенте, Атлетико, Милионариос и Америка (Колумбия). Там за първи път се изправя срещу Сантос на Пеле и бразилецът е изумен.

Въпреки че Шеки вече не онзи Шеки от края на 50-те. В Колумбия е като някакъв мит, наричат го Белия Пеле, а когато си отиде преди 2 години, в страната скърбяха като за свой. Там се помни как хора са пътували с дни от други райони на Южна Америка, за да гледат един сръбски ветеран, който е изнасял моноспектакли по терена.

Завършва кариерата си на 38 като играещ треньор на отбор с име Сръбските бели орли - сборна команда, създадена от емигранти в Торонто.

През 1989-а стана треньор на любимия Звезда, като той конструира до голяма степен отбора, който печели през 1991-ва Купата на шампионите. Бе сменен през 1990-а, а след това дойде триумфа.

"Люпко ме смени заради проблемите ми с ръководството и завари готов състав - разказва Шеки. - Аз бях против продажбата на Пикси Стойкович в Марсилия, и затова ме изгониха ръководителите на клуба. Радвах се на европейската титла като всеки фен на Звезда и знам, че имам заслуга за нея."

Embed from Getty Images

Интервютата му винаги са уроци по мъдрост и никога не са скучни. Питаха го за Матея Кежман преди 15-ина години, когато Челси на Абрамович плати луди пари за нападателя. "Това ли е най-добрата деветка, която сме имали?". Погледна репортера, все едно онзи има температура. "Човече, ако Кежман влезе в съблекалнята, ще му дам да чисти обувките на Галич (легенда на Партизан), Дуле Савич (легенда на Звезда) или Дарко Панчев (деветката на отбора на звездашите, спечелил европейската корона през 1991-ва). Опазил ни Бог той да е най-добрата деветка на югославския футбол!"

В последните години преди кончината си рядко ходеше на мачове, но навсякъде се появяваше из Белград с неизменната шапка на Звезда. С нея се появи изненадващо и игра през есента на 2018-а срещу Анатолий Карпов на партия шах в града, когато руският гросмайстор направи среща на 40 дъски с аматьори. И стигна до реми с едно истинско светило! Малцина знаеха, че шахът бе голямата му страст извън футбола. Месеци по-късно си отиде.

"Аз не съм най-голямата легенда на югославския футбол, Райко Митич е - казва в онова последно интервю. - Той бе първият от най-големите, никога не игра за пари, а само за чест и слава. Джентълмен. Като футболист му давам 9 от 10, но като човек - 29 от 10. Аз и тези след мен - ние получавахме пари, за да играем футбол. Харчихме парите на Звезда и си поживяхме добре.

Но аз съм горд най-вече, че хората ме обичаха. Имало е случаи да ме изнасят на ръце от терен. И днес очите ми не насълзяват, като се сетя за това. За какво да съжалявам тогава в живота си?"

За нищо. Шеки е герой на песни, на фейлетони, на стихове и прочут по цялата земя на бивша Югославия като гения на футбола.

Народният любимец. И днес можете да чуете в някоя кафана песен, в която някъде из стиховете се споменава "велики Шеки".

Онзи, за когото Пеле каза: "Ех, да можех да играя като него..."