18:27 | 30.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Изповедта на героя в Шампионска лига, наказан за допинг: Едно грешно хапче и съм "измамник"

Андре Онана разказва историята си и се надява тя да бъде чута

Снимка: Getty Images

Изповедта на героя в Шампионска лига, наказан за допинг: Едно грешно хапче и съм "измамник"

Андре Онана разказва историята си и се надява тя да бъде чута

11:35 | 4 януари 2022 | Редактор : Николай Петров 11 5632 Снимка: Getty Images

За футболните фенове името на Андре Онана не е безизвестно. Камерунският национален страж се превърна в един от най-големите вратари на европейския континент, като с вълнуващия отбор на Аякс стигна полуфиналите в Шампионска лига през 2019-а, игра финал в Лига Европа през 2017-а и спечели два пъти титлата на страната.

Виж още Вратарят на Аякс е изхвърлен от футбола за година заради допинг

25-годишният Онана е един от малкото тъмнокожи вратари в големия европейски футбол, но не е това основното, което го отличава. В началото на февруари 2021 година стражът на нидерландския шампион получи безпрецедентно едногодишно наказание да не се занимава с футбол. Причината е, че бе хванат със забраненото вещество фуроземид.

В последствие санкцията му бе намалена от 12 на 9 месеца и към днешна дата Онана се завърна, но засега е резервен страж на Аякс. След дни му предстои да пази на вратата на домакина Камерун в Купата на Африканските нации.

Историята на Онана е интересна, тъй като в близкото минало никоя друга звезда на европейския футбол не е санкционирана за допинг. Той разказва какво се е случило и какъв урок е научил в сайта Theplayerstribune. Вижте:

"""

Много хора си мислят, че знаят какво се е случило. Мислят си, че ме познават. Гледали са заглавията. "Андре Онана? Този, който бе хванат с допинг, нали? Измамникът. Пристрастеният".

Дори след всичко, което се появи в публичното пространство. Решението на Арбитражния съд и останалото - още името ми е опетнено. Андре Онана е наказан за допинг. Как обясняваш това на семейството си и на децата си? Не беше лесно, но слушайте, има обяснение. Ако искате да го чуете, настанете се удобно. Това е истина за тези, които искат да я знаят.

Снимка: Getty Images

В една седмица на февруари 2021-а загубих всичко. Бях в Камерун с националния отбор и получих обаждане от доктора на Аякс. Той ми каза, че съм дал позитивен тест за фуроземид, а реакцията ми беше "това шега лие?". Отвърнах му "докторе, със сигурност си направил грешка. Знам как тези тестове протичат. Правил съм много и никога не е имало проблем". Всеки, който ме познава, знае, че не пия и не пуша. И никога не съм докосвал наркотици. Дори не бях чувал за фуроземид. Единствените хапчета, които съм взимал, са тези, които ми дават от клуба и докторите на националния отбор. Те са предписани. Каква беше тази глупост сега?

След като разговарях с хората в Аякс, се обадих на приятелката ми Мeлaни. Докато и казвах се смеех, защото бях сигурен, че е станала грешка. Изведнъж тя отвърна "Андре, фуроземид.. такова нещо ми предписваха докторите за бременността". Тогава бях ударен от гръм. Не става дума за техническа грешка. Когато се върнах от Kамерун, докторът на клуба дойде вкъщи и прегледа всичките ми медикаменти. След това потвърди. Явно съм имал главоболие и съм объркал кутиите с хапчетата. Взел съм предписаното на Мелани лекарство. Кутиите са почти идентични. Мамка му! Това хапче от 40 милиграма.

Бях шокиран. УЕФА можеше да види, че става дума за човешка грешка, нали? Те разследваха и им разказах историята. Въпросът, който най-често задаваха, бе "защо имаш такова лекарство в къщата си?". Отговорът беше лесен: "Заради детето ми. Приятелката ми е бременна и това са нейните хапчета". Това със сигурност не бе някакво налудничаво оправдание, което съм си измислил. Не съм искал да мамя. Всички доказателства бяха там. Става дума просто за една глупава грешка. И след всичко това, си мислих, че ще ми кажат "добре, тези неща се случват, грешка е, внимавай повече следващия път".

Снимка: Getty Images

Ако трябва да го перифразирам във футболен смисъл, вярвах, че ще ми покажат жълт картон, но получих директен червен. Наказание от 12 месеца без футбол. Ередивизи? Купата на Нидерландия? Лига Европа? Шампионска лига? Купата на Африка? Всичко си отиде. Една година за футболист е като десет. Това си е цяла вечност. Във футбола имаш толкова лимитиран период от време да постигнеш това, което искаш. Трябва да работиш здраво и вярвайте ми, работих здраво за осъществяване на мечтите ми. Направих много саможертви. Когато бях на десет, напуснах дома си, за да играя в академията на Самуел Ето'о". Там живях с един от треньорите на име Диало.

До ден днешен нямам идея как Диало и академията убедиха баща ми да ме пусне. Въпреки че той също е бил футболист, държеше само на учението му. Училище, училище, училище. Футболът не е сигурна пътека. "Ами ако се контузиш? Ами ако не успееш? Не, не, не." - казваше ми той. Понякога си мисля, че Самуел Ето'о лично е звъннал на баща ми, за да го убеди. Хаха! Звучи налудничаво, нали? Да изпратиш детето си в далеч. Но трябва да знаете, че нещата за децата в Африка са съвсем различни от тези в Европа. По-големият ми брат вече беше заминал за Джакарта, за да играе футбол. Ние идваме от бедно семейство и знаехме какво трябва да се направи. Така се следва мечта , която може да помогне на семейството ти.

В Испания и Франция играхме много турнири и целта бе да бъдем привлечени в някоя от топ академиите на Европа. Забавното бе, че въпреки че знаехме, че това е само мечта, никой не ми каза, че всъщност съм взет от Барселона. Клубът ми, треньорите и семейството уредиха всичко, но го пазеха в тайна в продължение на седмици. Помня, че бях на телефона и говорех с брат ми за нещо друго, когато чух "не, не му казвай". Попитах "какво да не ми казвате. Хайде, кажи ми, ние сме братя!". Тогава той ми съобщи, но каза да го пазя в тайна. Не че му вярвах! След това отидохме да играем мач в Барселона за две седмици и треньорът ми каза да си събера багаж без да уточнява защо. Когато пристигнахме в града, ме откараха да подпиша. Ден по-късно играех срещу приятелите си с екип на Барса. Подобно нещо дори не може да го осмислиш.

Embed from Getty Images

Това е голяма промяна за 14-годишно дете. Бях в нова държава с нов език, нови хора и всичко останало. Културният шок ме удари още повече, когато подписах с Аякс за четири години и половина по-късно. Пристигнах в Нидерландия на 3 януари 2015-а и винаги ще помня времето там. Амстердам е страхотен град, но човече... много е студено! Бил съм в Камерун и в Барселона през почти целия ми живот. Там никога не вали сняг и рядко пада под 20 градуса. В Барса ако вали, си оставаш вкъщи. За първи път видях сняг в Амстердам. Събудих се, погледнах през прозореца, дръпнах завесите и си казах "няма начин!" преди да легна да спя отново.

Час по-късно ми звъннаха от клуба и ме питаха "Къде си? Трябва да си на тренировка?". Отвърнах "Приятел, навън вали? Как да шофирам в това време? -Можеш да шофираш. Хайде идвай!". В тези ранни месеци в Аякс се колебаех дали съм взел правилното решение и дали си е струвало да напусна Барселона. Бях трети вратар на отбора и се чувствах самотен в съблекалнята. Не можех да говоря английски и нидерландски, а в отбора нямаше хора, които говорят френски или испански.

Но тренирах усилено и имах нужния характер, така да се каже. Бях нетърпелив да играя и исках да си докажа, че съм направил правилен трансфер. Ако наистина искаш да си на върха, пътят никога не е прав. Преди сезон 2016/17 година говорих с новия мениджър Петер Бос и той ми каза, че съм твърде млад. Каза ми "Виж топ отборите в Европа и ми кажи кой от тях е с 20-годишен вратар?". Бях толкова недоволен и се опитах да премина в друг клуб под наем, но никой не се интересуваше. Оглеждах отборите във втора френска дивизия, но нямаше оферти. Трябваше да остана в Аякс.

Снимка: Getty Images

След като Яспер Силесен напусна, треньорът ми каза "Окей, имаш един месец да ме впечатлиш. В продължение на три мача ще си вратар №1". Това беше моят шанс. Бях нервен и загубихме от Вилем II с 1:2. На следващия ден четох обичайните неща в пресата. Все още имах други два мача. На старта на следващия с Гоу Ахед Ийгълс, Давидсон Санчес направи дузпа. Виждах как шансът ми се изплъзва и бях ядосан на Санчес. Започнах да го удрям по време на мача: "Защо правиш това, приятелю? Няма да получа друг шанс, ще ме убият!". Но познах посоката на дузпата и спасих. Спечелихме мача.

След тези три мача спечелих титулярното място в продължение на пет сезона. Спечелих трофеи и станах един от най-добрите вратари в Европа. След това през февруари 2021-а ми бе отнето всичко, за което се борих. Мелани, семейството ми и съотборниците знаеха истината. Но останалите? Бяха чели само заглавията. Андре Онана е наказан с допинг. Сякаш съм някакъв пристрастен. Съотборниците ми в Аякс носиха тениски в моя подкрепа преди мача с ПСВ и получих окуражаващи съобщения в социалните мрежи от целия футболен свят, но въпреки това се чувствах изолиран. Санкцията означаваше, че не мога да ходя на мачове, не мога да тренирам с отбора и не мога да празнувам титлата със съотборниците си, въпреки че съм играл в 60% от срещите. Как това е честно?

Разбирам. Правилата са си правила, нали? Дъниш се и плащаш цената. Аз я платих. Но понякога се чудиш, дали искат да научиш урок или просто да те наранят. Хората около мен се промениха. Тези, които се смееха, спряха да се усмихват. Други изцяло изчезнаха. Това бяха хора, които очаквах, че ще са до мен. Научих неща от това и започнах да гледам на света по-ясно.

Снимка: Getty Images

Върнах се в Испания, за да тренирам по програма на Аякс и правих двойни сесии с лични треньори. Те са най-добрите. Това, което ми направи впечатление бе, когато доведоха вратари аматьори от местните отбори да тренират с мен. Гледам ги и си мисля "Къде намерихте тези момчета? Те са страхотни". По една или друга причина обаче, те никога няма да успеят. Слушал съм историите им и ми е ясно, че да имаш талант не е достатъчно. Боговете на футбола избират кой да успее. Това също ми промени светогледа. Замислих се за своите привилегии и късметът, въпреки това, което ми се случи.

До голяма степен то ми помогна да си върна концентрацията. Вижте, няма да падна на колене и да благодаря за наказанието, но то ми помогна да видя кое наистина е важно. Сега тренирам както никога преди, като машина. Всеки, който ме гледа, не би предположил, че съм играч с наказание. През лятото, когато Арбитражния съд съкрати наказанието ми от 12 на 9 месеца, празнувах сякаш съм спечелил Шампионска лига. Те дори написаха, че няма значителна грешка от моя страна. Няма да ми върнат репутацията, но донякъде я изчистиха. Съкращаването на наказанието бе голяма победа за мен, защото означава, че мога да играя за Купата на Африка и то в Камерун. Баща ми още говори за финала през 2000 година, когато победихме Нигерия. Нищо няма да измести този футболен момент за семейството ми.

Докато растях, не си мечтаех да играя на "Камп Ноу" или на "Йохан Кройф Арена", а на "Стад Ахмаду Ахиджо" в Яунде. Вървях от вкъщи дотам с по-големите ми братя, за да гледаме националния отбор. Първите ми спомени от футбола са как този стадион се пълни с 42 хиляди души, които пеят и танцуват. Държаха се сякаш сме спечелили още преди да започне мача. Бях на най-високите редове и почти не виждах нищо, но това нямаше значение. Винаги, когато се върна да играя там, чувството е различно от всяко друго. Това е моят дом и винаги, когато се обърна настрани, виждам някого, когото познавам. Сега се връщам отново и си спомням как стоях на последните редове. Искам да спечеля Купата на Африка и да стана легенда за страната си.

Искам да стана най-добрият вратар в света. Това, което научих сега в Испания е, че най-добрите не винаги успяват в живота, но се проявяват в най-важните моменти. Защо ли? Защото никое препятствие не може да ги спре. Всички поемаме удари и падаме, но научих, че най-важното е да се изправиш."