Каква лудост, какъв фантастичен обрат! Реал Мадрид е на 17-ия си шампионски финал!
На 28 май "кралете" за трети път ще срещнат за трофея Ливърпул
Реал Мадрид по някакъв начин стигна до 17-ия си финал в турнира на шампионите, минавайки през всички кръгове на Ада, колкото и да са те във футбола.
"Кралете" обърнаха резултата в последните секунди от 0:1 до 2:1, а в продълженията добавиха и трети гол срещу Манчестър Сити. С 3:1 в полуфиналния реванш, Мадрид триумфира в сблъсъка с общ резултат 6:5, което му дава място на финала на 28 май в Париж, където го чака Ливърпул. Първият мач бе спечелен от Сити с 4:3.
Срещата в Париж ще е трето издание на такъв финал - повторение на сблъсък на двата тима пак във френската столица за трофея от 1981 г., когато "червените" от Англия бият с 1:0. А преди 4 години финалът пак бе Реал - Ливърпул, но в Киев. Тогава спечелиха испанците с 3:1.
Сценарият тази вечер отново бе фантастичен, каквито този турнир не спира да ни предлага в настоящото си издание. Драма след драма, луди обрати, непредвидими спектакли.
Английският тим поведе с гол на Риад Марез в 73-ата минута и изглеждаше сигурен финалист, преди да допусне напук на логиката на играта, която контролираше, два късни гола в 90-ата и 91-вата минути от резервата на домакините Родриго. Така от 5:3 общият резултат изведнъж се балансира на 5:5 и се наложиха продължения.
Там Карим Бензема довърши делото с гол от дузпа и - това е, 17-и финал за "белите".
Луд, луд обрат на Мадрид, трети такъв в пролетните елиминации. По подобен сценарий Реал стигна до победата над ПСЖ, след като изоставаше с два гола само половин час преди края на осминафиналния реванш.
После и срещу Челси, когато губеше с 0:3 и бе на колене, но се вдигна пак с гол на същия Родриго, който бе герой и тази вечер.
Трибуните на "Сантяго Бернабеу" посрещнаха своите с транспарант: "Още една магическа вечер за кралете на Европа". И те я подариха на феновете с поредния луд, необясним и изумителен мач.
Преди драматичните последни секунди на редовното време, двубоят не бе класика. Отборът на Пеп Гуардиола игра тактически издържан и много разумен футбол. Контрастът с първия мач, в който и двата тима играха задъхано, открито и изцяло с мисъл в атака, бе огромен.
Мачът тръгна нервно, а съдията Даниеле Орсато изглеждаше като човек, готов рано да раздава правосъдие. Първите жълти картони дойдоха още в осмата минута, след като Лука Модрич от Реал бутна Еймерик Лапорт от Сити, настана спречкване и реферът бързо бръкна в джоба - санкции и за двамата. Но после, учудващо, Орсато изведнъж наложи друг критерий и отказа да показва жълти картони за очевидни нарушения.
Особено това важи за Каземиро от Реал, който два пъти повали в гръб играчи на Сити, цинично и очевидно, но не получи предупреждение. Това се пренесе като стандарт на свирене и върху фаулове на играчи на гостите, но мачът не пострада от такъв подход на арбитъра.
Нямаше обаче положения, а Реал бе по-скоро стихиен в опитите да обърне резултата. Гостите изчакаха търпеливо момента си, вкараха в 73-ата минута а после диктуваха събитията. Джак Грийлиш на два пъти трябваше да удвои, но в единия случай топката бе изчистена от голлинията, а в другия Тибо Куртоа спаси с крак.
И когато брояхме секундите до края и победата на Сити, Реал удари по своя си начин. Родриго изпревари вратаря след свалена топка отляво, а само 60 секунди по-късно с глава вкара отново като надскочи далеч по-високи хора от защитата на Сити. Напълно нелогично, при стройната и стабилна игра на гостите до този момент! Но - факт! 2:1!
И стадионът полудя, а мачът отиде в продължения. Още в третата им минута Карим Бензема бе съборен в наказателното поле - дузпа, която сам реализира. Това бе негов 15-и гол в турнира за сезона и десети в елиминациите, което е нов рекорд.
До края футболът бе малко, а лежането, забавянията на играта и нервите - в изобилие. Фернандиньо изпусна най-чистото положение за Сити от няколко метра, като не успя да довкара отбитата от Куртоа топка.
Пеп Гуардиола ръкомахаше отчаяно и чакаше чудо, но такова не дойде. Мениджърът на гостите вероятно ще се самобичува за решенията при 0:1, когато тръгна да затваря мача, а не да остави отбора си да играе в стила си, да атакува и да държи топката далеч от наказателното си поле.
Или пък емоциите завладяха самите играчи, а не тактическите указания на Пеп да са били такива...? Вероятно никога няма да разберем.
Емоциите са водещата дума на Мадрид този сезон и заведоха 13-кратните шампиони отново на финал. Луди мачове, луди обрати... И още един шанс за купата с големите уши, която сякаш има своята отделна и лична любовна афера с този клуб от испанската столица.