17-11-2017 20-11-2018

Кралскосиньо и дяволско червено - абсурдните и непознати истории зад футболните цветове

Или как Бока Хуниорс е вдъхновен от шведския флаг

13:00 | 6 октомври 2019 | Редактор : Николай Петров 11 3822 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Когато студентът Хуан Елордуй от Билбао се прибирал от Саутхемптън на кораб през 1909-а, взел 50 фуболни фланелки, които да занесе у дома за своя отбор.

Ретро

Атлетик се нуждаел от нов екип и взаимствал червено-бялото райе на "светците" от Англия. Останалите фланелки били изпратени на младежкия отбор Атлетик Мадрид, който днес играе със същите цветове. 110 години по-късно двата испански клуба вършеят из Европа, облечени по този начин.

Всеки футболен екип има своята история. Някои истории са по-сложни и мистериозни, други са съвсем прости като горепосочената. Например за синьо-червеното райе на Барселона няма категорична истина. Някои вярват, че Лионел Меси и компания играят в тези цветове, тъй като навремето основателят Жоан Гампер, който е роден в Швейцария, е взел от родината си фланелки на Базел.

Такива цветове обаче е носил друг отбор, в който е играл - Екселсиор (Цюрих). Има друга версия, според която един от тогавашните играчи на Барселона - Артур Уайти, е пожелал отбора да носи цветовете на екипите в училището му в Англия.

Роналдиньо в резервния екип на Барса срещу Леванте, който носи същите цветове. Това важи още за Леванте и Уеска.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Сега Барселона е едно от най-големите имена във футбола, а неговото червено-синьо райе е до болка разпознаваемо. Ейбар, който има топли отношения с каталунския гранд, носи същите цветове, тъй като през 1944-а е имал недостиг на фланелки и е получил от големия клуб. Така са облечени още Леванте и Уеска.

Размяната на британски и испански студенти в началото на 20-и век има голяма роля за цветовете на футболните фланелки. Много от момчетата се прибират с тениски, които носят вдъхновение в градовете им.

Смяташе се, че бялото и зеленото на Бетис се ражда заради андалусийския флаг, но историята е много по-интересна. Мануел Рамос Асенсио, който е от Севиля, е изпратен в Шотландия като дете, за да научи английски.

The incredible tale of Real Betis and their links with Celtic Football Clubhttps://t.co/KwwpJpAPse

— Football Scotland (@Football_SCOT) January 10, 2019

Учи в колежа "Сейнт Джоузеф" в Дъмфрис и често гледа гранда Селтик. През 2017-а Бетис официално обяви, че цветовете му са измислени в Глазгоу.

Ювентус и Нотс Каунти в приятелски мач през 2011-а по повод построяването на новия стадон на "бианконерите". Екипът е взаимстван от този на съперника

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Като цяло влиянието на британския футбол в цяла Европа е неоспорим. Вероятно вече всички знаят за връзката между Нотс Каунти и Ювентус, които носят черно-бяло райе. През 1903-а торинският клуб моли английския си играч Джон Савидж да донесе екипи от родината си. Той се свързал с приятел от Нотингам, който пък бил фен на Нотс Каунти. Останалото е история.

Има я обаче и обратната връзка. Оранжевият цвят на Блекпул е такъв заради съдията Алберт Харгрийвс, който ръководи мач между Холандия и Белгия, и е впечатлен от екипите на "лалетата". Посъветвал Блекпул да се сдобие с такива.

Екипите на Лийдс са вдъхновени от Хъдърсфийлд и... Реал (Мадрид). Първоначално носят бяло-синьото райе на "териерите" преди да използват изцяло белия цвят на "кралския клуб" през 1960-а, защото печели всичко.

Стилиян Петров с резервния екип на Астън Вила срещу Уест Хям. Двата тима имат еднакви титулярни фланелки

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Бордото и синьото на Астън Вила е резултат от екипите на Хартс и Рейнджърс от Шотландия. В последствие цветовете на клуба от Бирмингам взаимстват Уест Хям и Бърнли. Червеното на Арсенал и бялото на Тотнъм е вдъхновен съответно от Нотингам (Форест) и Престън. Сега това звучи абсурдно, но времената на доминация тогава принадлежат на други клубове.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

При италианците е далеч по-сложно и понякога митологично. Интер например, избира цветовете си, защото иска да представлява небето и нощта. Черното на Милан изобразява страха в опонентите му, а червеното е страстта на играчите му. Светлосиньото на Наполи е цветът на неаполския залив, а розовото и черно на Палермо изобразява колебливите им резултати, които са на двете крайности.

Градски легенди се носят, че виолетовото на Фиорентина се е получило през 1928-а, след като бившият червено-бял екип е бил изпран в реката. Рома чисто и просто изобразява цветовете на град Рим, а бялото и синьо на Лацио е вдъхновено от олимпийска Гърция.

Много често отговорът на въпроса се съдържа във флаговете на регионите, провинциите, държавите. Например цветовете на Реал (Сосиедад) не са такива заради Шефийлд (Уензди) или Хъдърсфийлд, а заради флага на Сан Себастиан.

Понякога цветовете на фланелките се раждат чисто и просто, за да са различни от на другите отбори. Аякс е бил принуден да се откаже от бяло-червеното райе, тъй като това е цветът на гранда Спарта (Ротердам). Така клубът от Амстердам избира просто да има една червена ивица, която днес е емблематична. Райето на ПСВ се появява, когато собственикът Ян Вилем Хофкес залива бялата си тетрадка със сок от малини.

Черната лента на Аякс не може да бъде сбъркана. Епохален отбор с епохални цветове

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но това не е най-абсурдната история. Тя идва от Аржентина. През 1906-а Бока Хуниорс играе с Нотингам де Алмагро. Двата отбора имат еднакъв екип и решават, че който загуби, трябва да смени цветовете си. Бока губи и решава, че ще носи цветовете на първия флаг на кораб, който види да преминава в океана. Благодарение на шведски мореплаватели, сега Бока носи жълто и синьо.

Може на някои да им се струва абсурдно, но сега цветовете на тези отбори имат митологичен характер.