Поражението от Англия с 0:6 доведе до трусове в българския футбол не само заради представянето ни в спортно-технически план, но и срамното петно, което бе хвърлено върху нацията ни.

Разгромните загуби за националния ни отбор никога не са идвали от нищото и в повечето случаи се дължат на кофти атмосфера и външни нефутболни фактори, които "мътят водата".

През годините България записа няколко срамни загуби, които с напредване на времето не само ставаха все по-категорични, но и звучаха по-силно в ушите на родния фен.

Теорията, че започваме да свикваме с провалите на селекцията и я вземаме само на подбив може и да е вярна, но тя категорично не трябва да се приема с лека ръка.

За много европейци (и не само) националният отбор по футбол на България е единствената им допирна точка с тази страна. Когато паднеш от Англия или Косово, направиш равенства с Люксембург и Малта, далеч не помагаш на позитивния си облик пред света.

Хората, които не се интересуват от спорт, не биха отдали значение на последното изречение, но резултатите на терена, на тепиха, на корта или в залата, винаги са противопоставяли не само спортисти от различни страни, но и самите нации.

Такъв бе и случаят срещу футболния гигант Англия, такива други е имало и назад през годините. Ще си припомним катастрофалните загуби на националния ни отбор, които далеч не се свеждат до няколко поражение с 0:6.

1933 г. Испания - България 13:0

Вече малко сред живите помнят Балканската купа в Букурещ, която се провежда в 30-те години на миналия век. Това е спортно събитие, но то има геополитическо значение за държавите на балканския полуостров, които участват.

Турнирът по това време е на системата всеки срещу всеки и се провежда в една от столиците на балканските държави. България през 1932-а триумфира в Белград и футболистите с право са посрещнати като национални герои. Тази титла вдига очакванията към нашия отбор за следващото издание.

Треньор на националния ни отбор става Георги Караиванов, който е възпитаник на Висшетото училище за физическо възпитание в Берлин. Той нарежда на футболистите да водят подготовката си в атлетически салон в Първа мъжка гимназия. Това не се приема радушно и Караиванов подава оставка на 13 март 1933-а.

Следващата Балканска купа е в Букурещ и България трябва да защитава трофея си. Поканени сме да гостуваме в Испания и Португалия като част от подготовката ни. Това е фатална грешка, която води до може би най-срамната загуба в историята на националния ни отбор.

След пет дни и половина пътуване с влак отборът пристига в Мадрид, за да разбере, че ще играе на тревно игрище, каквото не е виждал до момента. Нашите са с обувки за сгурията на стадион "Юнак" и с учудване виждат, че испанците са с бутони. На всичко отгоре в Мадрид вали от сутринта и теренът е страшно хлъзгав. Резултатът е 13:0 за Испания. Това остава най-голямата загуба за националния ни отбор, а на Балканската купа оставаме трети, като сме само пред Гърция.

1934 г. Австрия - България 6:1

Година по-късно проблемите в националния ни отбор си проличават отново и то с пълна сила.

Играем световни квалификации в група с Австрия и Унгария и губим всичките си мачове - два пъти от унгарците с по 1:4 и веднъж от Австрия с катастрофалното 1:6 на "Ернст-Хапел".

Голът за нашите срещу Австрия вкарва Михаил Лозанов - Танка. България се отказва от следващите мачове и праща двата си съперника на Световното първенство. Футболът ни още е твърде зелен и тепърва предстоят най-големите ни успехи в света на спорта.

1938 г. Чехословакия - България 6:0

В следващите световни квалификации ситуацията не е по-цветуща. България започва с престижно равенство 1:1 срещу Чехословакия на стадион "Юнак", но на реванша в Прага пред 28 хиляди души ни вкарват пет гола през второто полувреме.

1962 г. Унгария - България 6:1

Не са малко в историята отборите, които са ни вкарвали шест пъти, но това боли много повече, когато става дума за същинската фаза на Световно първенство.

През 1961-а България изигра едни от най-добрите си квалификации с едно от златните си поколения, като записа пет победи в група с Франция и Финландия и загуби само от "петлите" като гост на старта.

При първото си участие на Мондиал с 19-годишния Гунди и Соколето, който е на същата възраст, очакванията разбираемо не са големи. В първия си мач в Чили нашите загубиха от Аржентина с 0:1, а във втория дойде най-голямата ни загуба на най-големия форум.

Унгария ни вкара четири гола още до 12-та минута, а през втората част още два. Георги Соколов заби гола за нашите. Срещу "маджарите" никога не е било лесно, а онзи техен отбор бе с доста класи над неопитния ни и млад състав.

1965 г. Белгия - България 5:0

Започнахме онези квалификации по страхотен начин с победи над Израел (4:0) и Белгия (3:0) при домакинствата ни, но след това загубихме катастрофално в Андерлехт с 0:5.

Онзи белгийски отбор бе много силен, но поражението дойде изненадващо заради липсата на каквато и да е съпротива. За щастие то не се оказа фатално.

В последствие победихме Белгия с 2:1 на финалния плейоф във Флорения и се класирахме на второто поредно Световно първенство. Случи се благодарение на два гола на Гунди в рамките на две минути.

1998 г. Испания - България 6:1

Това бе една от най-слабите ни години на национално ниво. Спечелихме едва два мача от общо 12, като в това числова влезе участието ни на Мондиала и евроквалификациите.

На световното първенство във Франция под ръководството на Христо Бонев започнахме с нулево равенство срещу Парагвай и минимална загуба от Нигерия.

Третият мач срещу испанците донесе разочарованието. С голове на Фернандо Йеро, Луис Енрике и Фернандо Мориентес изостанахме с 0:3, а след това Емил Костадинов се разписа. Катастрофата дойде в последните 10 минути, когато допуснахме три попадения, едното от които автогол. След онова катастрофално представяне записахме поредица от негативни резултати, сред които тежки загуби от Полша, Мароко и Египет.

2001 г. Чехия - България 6:0

Под ръководството на Стойчо Младенов България записваше колебливи резултати, но влезе в добра серия в началото на настоящия век.

В квалификациите за Мондиала бяхме близо до класирането, но се сгромолясахме в края. След 0:2 от Дания на 5 септември дойде гостуването на Чехия, което трябваше да даде отговор ще идем ли на бараж за Мондиала в Япония и Южна Корея.

Embed from Getty Images

Дни по-рано младежите ни паднаха с ужасяващото 0:8 от чехите, но при мъжете имаше оптимизъм. Когато резултатът в Прага стана 0:3 в първия половин час, Предраг Пажин се обърна към съотборниците си с думите: "Леле, мале, тия ще ти утрепят!", а Георги Марков му отвърна: "Те вече ни утрепаха!".

Този мач бе сред най-срамните в историята на националния ни отбор, а младият Димитър Бербатов напусна терена с насълзени очи. Резултатът доведе до напускането на Стойчо Младенов, а неговото място зае Пламен Марков.

2004 г. Швеция - България 5:0

Марков ни класира на Европейското първенство, което и до ден днешен е последният голям шампионат, на който се вееше българският флаг.

В едно друго нещо спор няма - не е никак приятно да започнеш участието си с 0:5. Въпреки че Петър Хубчев 14 години по-късно успя да победи шведите, горчивината от боя, който сме яли от тях трудно се заличава.

Такъв бе случаят и в Лисабон. Фреди Люнберг, Златан Ибрахимович и Маркус Албак вкараха по веднъж, а Хенрик Ларсон се разписа два пъти. Успяхме да удържим натиска на съперника само в първите 30 минути. В последствие така и не стигнахме до точка в шампионата.

2008 г. Сърбия - България 6:1

Този мач, макар и приятелски, също трудно се забравя, ако си го гледал. Той дойде след евроквалификации, които ни се изплъзнаха на една точка и непосредствено след три изиграни световни квалификации - всичките равенства.

Сърбите ни разбиха с 6:1 в Белград в мач, в който пропуснаха и две дузпи, спасени от Георги Петков.

Срещата ще се запомни и с Димитър Бербатов, който напусна терена в 31-та минута при резултат 1:3. Коментаторът на БНТ Петър Василев изрази мнение, че това не се случва заради контузия, с което си навлече гнева на агента на Митко Емил Данчев.

"Искам да кажа нещо за господина, който коментира бокс и колоездене. Заради такива като него Бербатов може да обяви утре, че се отказва от националния отбор. Не знам какви поръчки изпълнява този човек и какво цели с изказванията си", заяви Данчев и в последствие клиентът му наистина се отказа от националния.

2009 г. Кипър - България 4:1

Имали сме през последните години няколко тежки загуби от нации, които далеч не са на нашето футболно ниво. Няма как да забравим поражението от Корсика с 0:1 през 2011-а например.

Две години по-рано дойде обаче един далеч по-срамен мач. Започнахме световните квалификации за Южна Африка със звучна победа над Черна гора (4:1), а след това логично загубихме в Италия с 0:2.

Третият мач в Кипър бе с непонятно слабо представяне. Под ръководството на Станимир Стоилов в Ларнака ни разпиляха с категоричен резултат със защитен вал от Димитър Иванков, Костадин Стоянов, Иван Иванов, Пламен Николов и Веселин Минев.

Срамът бе частично измит с 6:2 над Грузия четири дни по-късно, но на голям шампионат отново не се класирахме.

2016 г. Япония - България 7:2

Трудно можем да си спомним по-абсурдно представяне на националния ни отбор, както това на купа "Кирин" в Япония през 2016-а.

В онзи мач под ръководството на Ивайло Петев изглеждахме като футболно джудже пред грамадната класа на японския отбор.

В чисто приятелски тон японците пред 42 хиляди души ни поведоха с 6:0 още преди да изтече час игрово време.

Преди този откриващ мач Светослав Дяков заяви, че трябва да покажем добра игра и да опитаме да спечелим турнира. Опитът бе доста жалък, а играта не заслужаваше коментар. Във втория мач паднахме от Дания с 0:4.

2019 г. България - Косово 2:3

Пресен спомен за това колко категорично и необратимо нивото на националния ни отбор пада. Една новосформирана нация не само ни би на "Васил Левски", но и ни надигра категорично.

Случи се по най-болезнения начин - с гол в последната минута, макар че косоварите заслужаваха да стигнат до успеха много по-рано. Сега те имат реален шанс за класиране на Евро 2020, а ние се надяваме на баража през Лигата на нациите.

С тези сътресения в родния футбол обаче трудно ще се направи боеспособен отбор, какъвто Красимир Балъков така и не успя да изгради.