15 август 1992 г.

Англия осъмна в съботната утрин с традиционния махмурлук от петък, но все пак - много различен. Защото това е първата събота от сезона в английското първенство, а футболът там е култ, религия, начин на живот. И още нещо - това е ново първенство, брандирано и анонсирано като Висша лига, която е стъпка напред от Първа дивизия, афиширайки нови наградни фондове, изисквания, телевизионен график и т.н.

Каналът на Рупърт Мърдок "Sky Sports" притежава правата и е убеден, че ще превърне английските футболни мачове в box office шоу по американски тип, опирайки се на тяхната глобална популярност и покупателната способност на англичанина, който би дал пари за платено излъчване от нов тип - стотици камери, екстри като "следене на играчи", студия преди мачовете и т.н.

В първия ден от новото начало, слоганът на което е "Една напълно различна и нова игра", нещата на терена са си постарому. Изненади да искаш... Шефийлд Юнайтед бие Манчестър Юнайтед с 2:1, а Брайън Дийн вкарва първия гол в новата ера - най-ранния в съботните мачове. Вече има неделен двубой (Нотингам - Ливърпул 1:0) и понеделнишки.

Започва епохата, променила завинаги футбола по целия свят, не само в Англия.

Embed from Getty Images

Има и куриози, на Острова приемат малко не на сериозно цялата реклама на това "ново начало". Един постер, обиколил билбордовете в страната - със звезда от всеки отбор, над слогана "Съвсем нова игра", и логото на Sky, е особено популярен.

А Вини Джоунс, този световен зевзек, който днес е звезда в Холивуд, а тогава е просто халф, който обича да влиза здраво в краката на съперниците, влиза в новините. Той се качва на стълбичка при един от плакатите в Лондон и с пирони закача фланелката на Уимбълдън (горе, на основната снимка) там, където е неговата глава. Причината - колажът е правен дни по-рано, когато той още е бил играч на Челси, а след това се е върнал в Уимбълдън. Вини иска да е актуален, по неговия си начин...

До този момент клубовете не осъзнават силата на телевизионните пари. Вероятно, защото това са и първите години, в които се разбира глобалния бум на сателитната телевизия.

Висшата лига се появява в разгара на това световно телевизионно отваряне, а обвитата в митологии и легенди английска игра става хит, който превзема за няколко уикенда цялата планета.

Всеки иска да гледа Ливърпул, Юнайтед, Арсенал, Лийдс, Нотингам, Астън Вила, Челси и т.н. - отбори, които десетилетия наред мачкат в Европа, но в предходните 6-7 години са капсулирани само в Англия заради наказанията от "Хейзел" (1985-а). Това засилва още повече интереса към първенството.

И бумът е колосален.

Част от рекламната стратегия на първия сезон във Висшата лига - нещо невиждано до този момент не само в английската игра

Снимка: Getty Images

30 години по-късно днес, какво е Висшата лига спрямо онзи първи ден?

Довечера има мач - Ливърпул приема Кристъл Палас, от втория кръг на настоящия сезон. Очаквана телевизионна аудитория по света: около 280 милиона зрители.

Нотингам - Ливърпул в първия уикенд на сезон 1992-93, който е първият телевизионен двубой от формата "Висша лига", е гледан от около 33 милиона души, над половината от които - на Острова.

Първият телевизионен договор на корпорацията Sky за правата на излъчване на Висшата лига от 1992-ра до 1997-ма е за 304 милиона британски лири. Последният, подписан преди година, е умопомрачителен. Според "Таймс", общата му стойност ще докосне 10 милиарда лири, като това включва препродаването на правата за целия свят (около 5 милиарда), както и рекламните и имиджови сделки, които се оценяват на над 5.1 милиарда лири.

Ерик Кантона с екипа на Лийдс срещу Ливърпул. Френският нападател отиде в Юнайтед по време на този първи сезон във Висшата лига, след като бе спечелил титлата през 1992-ра с "белите". И стана пет пъти шампион с "дяволите"

Снимка: Getty Images

За 30 години Висшата лига се превърна в най-скъпото първенство, а отборите, които са част от нея - в мастодонти на финансово ниво, съвсем друго от тимовете в останалите лиги. Примерно - Манчестър Юнайтед декларираше годишен оборот от 86 милиона лири през 1992-ра, сега има 634 милиона.

Как се промени футболът в Англия и света - ефектът "Висша лига"

Стадионите са съвсем различни, маркетингът, звездите, телевизионното покритие, дигиталните анализи, ежедневните и ежечасни медийни активности, фентъзи футболът... Това е бизнес за милиарди. Един билет за мач през 1992-ра рядко минаваше 20 лири, сега почти няма под 40.

Манчестър Юнайтед и Ливърпул в онзи първи сезон декларират, че годишният им разход за заплати на играчите от първия отбор, са 8 милиона лири. И това се струва "кошмарно голяма сума" на медиите в страната.

Днес Манчестър Сити плаща по 355 милиона лири като годишни заплати на играчите си. Втори е Челси с 343 милиона. Юнайтед харчи в това перо около 314 милиона. Ето така се промениха нещата.

Малко преди старта на онзи първи сезон от новата ера, Джон Барнс се появи на първите страници на всички вестници - звездата на Ливърпул стана първият играч, който е получил седмична заплата в пет цифри (10 000 лири). Днес Юнайте плаща 450 хиляди лири на седмица на Кристиано Роналдо.

На старта на сезон 1992-93 г. в отборите са картотекирани само 15.6 процента чужденци. В някои от 22-та клуба дори няма нито един извън Великобритания. Днес процентът е 57.7 за Висшата лига. Повече от половината.

Капитанът на Манчестър Юнайтед и звезда на английския футбол от началото на 90-те Брайън Робсън

Снимка: Getty Images

На онзи 15-и август 1992-ра всички 22 отбора стартират с британец като мениджър. Днес от 20-те отбора (първенството бе намалено) само осем имат треньор от Острова.

Цяла Европа - говорим за големите лиги, разбира се, тръгна по пътя на Висшата. Телевизионните пари, правенето на печалба от всичко, използването на огромната популярност на играта и клубовете на местно и глобално ниво, превърнаха европейския футбол в печатница на банкноти. Бизнес, в който надпреварата е в цифри, от които ти се замайва главата. Стомилионни трансфери, заплати от половин милион на седмица...

Стигна се дотам един отбор от втората половина на таблицата прибира над 140 милиона лири гарантирани след сезона. Това са трима топ играчи на трансферния пазар, поне. И после, не се чудете, когато в Стоук идваха футболисти направо от Интер и Барселона. Икономически, грандовете в Европа, които могат да се сравняват със средняците в Англия, се броят на пръсти. И затова Испания и Испания твърдо са решили да вървят по пътя на Висшата лига - за да дадат равен старт на отборите си в евротурнирите срещу тези финансови динозаври.

Някои факти за Висшата лига в 30-те години история:

- Изиграни са 11 665 мача. В тях са вкарани 31 042 гола.

- Общо 4536 играчи са записали поне минута, като идват от 121 различни националности. Има и българи, при това с немалък принос - Бончо Генчев беше първият, после Радостин Кишишев, Светослав Тодоров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Мартин Петров...

Паралелно с Висшата лига преди точно 30 години тръгна и Шампионската, във формата с две групи по 4 отбора. Няколко сезона по-късно стана и най-голямата трансформация на турнира, следващ пътя на английската елитна дивизия - най-добрите да са в най-гледаемото телевизионно време, да не слизат от екран и да играят колкото може по-често.

Идеята за Суперлигата в Европа не е от вчера и явно един ден ще се осъществи. А какво е тя, ако не доизграждане на идеята за Висшата лига, но вече на територията на целия континент, с всички грандове и супербрандове в нея като Реал, Барселона, Байерн, Юве, Милан и т.н. - плюс английските?

Преди 30 години на този ден играта се промени завинаги.

Да, тя пак си остана с топка, 11 срещу 11, с две врати и на трева.

Но правилата извън терена безвъзвратно бяха променени и нищо не е същото.  Особено на финансовия фронт.

Първият шампион - Манчестър Юнайтед (1993 г.). След това "червените дяволи" спечелиха още 12 титли до 2013-а, но от десетилетие не са били на върха

Снимка: Getty Images