17-11-2017 20-11-2018

Ромският Кеймбридж - там където любовта към футбола и образованието вървят ръка за ръка

В епизод 8 от поредицата "Тръпката е навсякъде" ви разказваме историята на "Дунав" (Долни Цибър)

08:30 | 12 декември 2021 | Редактор: Иван Боянов 28 7695 dir.bg

Пристигам на красивия бряг на река Дунав, гледайки към остров Цибър, където се намира резерват "Ибиша" и си мисля за историята на село Долни Цибър. Уникално място в България. Селото е известно още и като "Ромския Кеймбридж". 96% от населението му е от ромски етнос, а почти 100% от жителите му са със средно образование. Към тази статистика се добавят над 80 души от селото, които са завършили и висше образование.

Тръпката е навсякъде

В Долни Цибър образованието е на почит, а спортът също е издигнат в култ. От ранна възраст в селото, момчетата са с футболната топка в едната ръка и учебниците в другата. Футболният отбор носи името "Дунав", отбор, който не е бил разформирован през годините, а споменаването му предизвиква любов и емоции сред местното население.

Треньорът на Дунав (Долни Цибър) е Минко Алеков. Човек, който трудно крие емоциите си, когато става дума за любимата игра, а още повече за любимия отбор.

"Тук всички ни викат, че сме като юмрук. Нямаме никакви разделения. Единни сме. Даже преди да прекръстим отбора на Дунав Долни Цибър сме се казвали "Ямала". Това означава от ромски приятели. Наистина всичко е .. самата ни атмосфера е много приятна. Ние като загубим мач, по цяла седмица се караме. След като свърши мача на центъра като се видим не можем да се погледнем в очите само заради това, че сме загубили мача. Все едно сме играли финал в Шампионска лига. Тук толкова много народ идва, въобще любовта към спорта в това село е огромна. Аз ги наричам баските." разказва ми Минко.

dir.bg

Кмет на Долни Цибър е Камен Димитров. Той е начело на селото от повече от 30 години, а прогресът не спира. За Камен Димитров спортът е изключително важен, като той също не крие емоциите си, когато започне да говори за любимата игра и отдадеността на футболистите на Дунав.

"Играят без пари, играят за удоволствие, да спортуват и така нататък, но така да ви кажа всичко се придобива още като малки, от ученическа възраст, много зависи от преподавателите по физическо възпитание, за да може наистина да се изграждат като футболисти, спортисти и т.н.." искрено ни споделя кмета и добавя.

dir.bg

"Миналата година завършихме първи и сега със сигурност ще завършим първи. Миналата година получихме и наградата за феърплей, така че тук публиката се държи културно, възпитано. Играчите имаха най-малко картони показани."

Една от мечтите на Долни Цибър вече е сбъдната. В селото вече има средно училище, като на децата не им се налага да пътуват до Лом, за да получат образование. Училището носещо името на великия български революционер, писател и поет Христо Ботев е мястото, където от малки жителите на село Долни Цибър посещават с удоволствие и получават знания, които са им полезни в живота. Именно в двора на учлището се срещам и с учителя по български език Благовест Асенов.

"Ние много обръщаме внимание на българския език. Знаете, че ние сме билингвални, имаме собствен език , но говорим и български език. В нашето училище има правило, което изключва майчиния език."

"Не се говори на ромски", включвам се в разговора.

"Не се говори на ромски, защото отвътре ти идва и ти ще говориш ромски. Това всеки го може, но не всеки може да говори български. Когато говориш български ти трябва да правиш впечатление на всеки събеседник срещу теб. Това си говорим и с децата. Когато излезете, защото Долни Цибър не е държава, ние не сме държава в държавата. Ще ви се наложи да отидете в университет, да отидете на работа. Когато говорите с работодателя, първо това е много важно. Не сме цъфнали и вързали, не казвам ,че говорим нормално, няма перфектен български език. Всеки си има диалектите и особеностите. Но като цяло тук се стараем българския език да е на изключително високо за нашите стандарти ниво. Опитваме се да гоним някакво ниво."

Благовест е и част от футболния отбор и огромен любител на футбола, особено на "Дунав" Долни Цибър, както е и по-голямата част от населението. Мечтае за завършен стадион, на който отбор и публика да могат да се наслаждават пълноценно на футболните мачове.

А капитанът на Дунав Долни Цибър е и една от легендите на селото Вася Асенов или известен още като Вася Ван Бастен. В детските си години Вася е бил огромен фен на легендарния нидерландски футболист Марко Ван Бастен и прякорът му остава до ден днешен. Той е на 47 години и няма никакво намерение да спира с футбола.

В началото на 90-е години Вася Асенов е бил близо до договор с мъжкия отбор на Славия. Твърди, че записва абсолютен рекорд по време на бегови тестове през 1991-а година, когато покрива разстоянието от 30 метра за 3.2 секунди, но заради лични причини не започва да носи фланелката на белите.

dir.bg

"Съдбата е била такава. Футболът е амбиция трябва да има много амбиция, за да си футболист. Нямаш ли амбиция не си футболист, не можеш да излезеш на терена и да ти е безразлично. Както големите играчи Роналдо досега... Уважават ме и по-младите, просто аз си обичам много футбола, а и много играя. Не че се хваля, но си играя. За моите години си играя, даже няма мач да не вкарам гол, просто е невъзможно. " с усмивка споделя Вася.

dir.bg

Представих ви кмета и един от учителите в селото, време е и за духовния водач. Ганчо Бургазов е ходжата на село "Долни Цибър", бивш учител и треньор. Разговорът ни започва с въпроса за футбола като социален феномен и обединителен елемент между хората.

"Това е въз основа на хъса на самите хора към самия спорт, защото те ги окуражават. Много хора от селото след мач, почти винаги бием, по-възрастните като мен даваме пари от джобовете си, за да се почерпят футболистите. Мога да го кажа, ако тук се направи школа, много известни треньори ще подберат деца от тук. Ще оставят София, Пловдив и Търново, защото когато аз бях треньор тренирах децата на Дунава на пясъка, и на стадиона те не усещаха никаква умора."

Село Долни Цибър е уникално място в България, което вярвам, че може да е пример за мнозина. Не само за приказки и за действия. В епизода от документалната поредица "Тръпката е навсякъде" ще видите повече за образованието, приятелския мач, в който се включих и самия аз и най-вече за мечтите и вярата на населението. Без мечти няма цели, а целите които в Долни Цибър си поставят винаги са били високи, а така резултатите не закъсняват.