Тъжната и неразказана история на забравената жертва от "Хилзбъро"

Трагедията на Стивън Уитъл, който трябваше да е на трибуните в онзи кошмарен ден

Тъжната и неразказана история на забравената жертва от "Хилзбъро"

Трагедията на Стивън Уитъл, който трябваше да е на трибуните в онзи кошмарен ден

20:55 | 15 април 2020 | Редактор : Динко Гоцев 5 3294

Виж още 30 години от ужаса "Хилзбъро" - трагедията, променила футбола (снимки)

В деня, отбелязващ 31 години от една от най-ужасните трагедии във футбола, неразказваните неща около случилото се на стадион "Хилзбъро" в Шефийлд вероятно не са много. Но смъртта на онези 96 фенове, която промени толкова много неща за играта на Острова, а и в Европа, поведе след себе си серия събития, които остават встрани от окото медиите и широката публика.

Дълги месеци и години след ужасния априлски следобед на 1989-а, самоубийствата в град Ливърпул и региона са десетки. Семейства не могат да прежалят загубен син, брат, съпруг. Приятел на загинал или просто очевидец, оцелял в кошмара, не може да се отърси от гледката, която е всяка нощ пред очите му.

Една история обаче изпъква сред неразказаните такива. Тя е на Стивън Уитъл, когото феновете на Ливърпул наричат "97-мата жертва на "Хилзбъро". Неговата драма и тази на семейството му е не по-малко стресираща.

Няма да прочетете много статии за него. Той не е сред 96-те имена на мемориалната плоча на стадион "Анфийлд", където винаги има свещи и цветя.

Стивън не загива на "Хилзбъро", въпреки че е един от щастливите близо 30 000 фенове на Ливърпул с билет за полуфинала за Купата на ФА срещу Нотингам. Това е големият мач на сезона. Уитъл се кани да отиде, както следва навсякъде "червените" по това време.

Но в последния момент - ден по-рано, разбира, че в същата тази събота ще трябва да работи извън града и няма как да пътува до Шефийлд. Продава билета си в последния момент на най-добрия си приятел, който пък е останал без такъв. Човекът не може да си намери място от щастие, ще гледа големия мач!

Вечерта на 15 април 1989-а, Стивън гледа ужасен кадрите от стадиона в новините и просто се надява. Но напразно - приятелят му е мъртъв, един от 96-те, смазани до оградите заради грешката да бъдат отворени вратите на сектор, който вече е претъпкан.

Следващите дни са кошмарни. Франк Уитъл, бащата на Стивън, както и майката Хилда, не са сигурни какво точно се е случило. Те не знаят защо синът им не е отишъл на мача, както и за случката с билета. Разбират за смъртта на приятеля му, семействата са близки. Но не и подробностите... Просто изпитват облекчение, че тяхното дете е живо.

Виж още Много по-важно от футбол: От 30 г. един заклет "син" гледа дербито сред "червените". И го приемат за свой

В следващите години Стивън се самообвинява за смъртта на момчето, с което е израснал. Той никога не споделя с баща си детайлите, но е изкарал много безсънни нощи в ужасни угризения. Майката Хилда разбира едва през 2011-а, когато момчето разкрива всичко - цели 22 години по-късно.

През това време Стивън се справя добре, има работа с прилично заплащане и редовно дарява пари на организацията, подкрепяща семействата на жертвите. Никой не знае за това, прави го анонимно.

Разбра се едва през същата 2011-а. Защото тогава, вече на 50 години, Стивън Уитъл отне живота си, хвърляйки се под влак на една от крайните гари в град Ливърпул.

Писмото, намерено след самоубийството, доказа всичко написано по-горе. 22 години един човек живее с мисълта, че е виновен за смъртта на приятел.

След собствената му смърт на влаковите линии, Стивън Уитъл остави 61 000 лири в специална сметка, които нареди да се дарят на "Справедливост за 96-тимата" - организацията, която търси истината за трагедията през всички години. Тя помага на семействата на жертвите, но и провежда правните действия за намиране на виновниците.

Пет години по-късно, през 2016-а, съдът в Лондон най-после раздаде справедливост, обвинявайки в убийство по непредпазливост единствения жив от ръководните полицаи в онзи ден. Разбира се, това носи единствено покой на семействата. Нищо повече.

"Ако Стивън бе доживял това решение, вероятно нямаше да посегне на живота си - разказва баща му Франк през 2019-а. - Сигурен съм, че щеше да почувства облекчение. Не мога да си представя как е таил всичко това в себе си толкова години и как е издържал."

Майката Хилда, която е човекът, завел Стивън за първи път на мач на "Анфийлд" като съвсем малък, си отиде две години след смъртта на нейния син. Получи инсулт. Според Франк, тя е била "мъртва от деня, в който детето ни си отиде".

И ако светът не знае историята, феновете на Ливърпул не забравят Стивън Уитъл. Снимката му е редом до тези на останалите жертви в пъба "Сандън", който е нещо като храм за привържениците на този клуб - на стотина метра от "Анфийлд". Там е основан славният английски отбор преди 128 години.

През всички 22 години между трагедията и неговата смърт, Стивън не е спирал да ходи на мачове. Ливърпул остава това, което го крепи в ужасната вътрешна драма, която изживява. Страдал е от депресии, искал е и помощ от специалисти, но без семейството и колегите му да разберат за това.

Братята му Пол и Джейсън са живи и днес. Постоянни присъстващи на домакинствата на техния отбор. И на неговия отбор.