Ароматният дим от нагорещена скара се смесва със звука от позабравени хитове на Бони М и развълнуваните викове на възрастни мъже. Между тях деца се гонят по наскоро окосената трева, докато подритват стара гумена топка. В следващия момент погледите им са привлечени от стоящия наблизо готвач, раздаващ грижливо увити шоколадови палачинки. Сцената напомня на летен музикален фестивал в свят, незасегнат от глобална пандемия. Истината е съвсем различна. Това е загрявка за неделно дерби в българско село.

 

Палачинки, скара, бира! Неделният футбол е нещо специално

Петър Георгиев за Dir.bg

Край страничната линия Кирил Станчев посреща първия съдийски сигнал с едва доловима усмивка. Облечен в бяла ленена риза и светъл панталон, Станчев може би изглежда твърде официално за подобно събитие. Но за 46-годишния адвокат, влязъл в ролята на треньор, този мач от четвъртото ниво на българския футбол не е по-маловажен от сблъсък между елитни съперници.

На стадиона в Търновлаг, където Станчев развива местния клуб от началото на века, воденият от него "Струмска слава" приема коравия отбор от село Жабокрът. Победа може да изведе "черно-белите" на върха в кюстендилската областна група. Но това не е главната цел на домакините. Преди всичко те искат да донесат радост на село с не повече от 80 жители. 

"Този отбор дава свежест, младост, енергия и живот на селото," казва Станчев. "Всяка седмица идват млади момчета на игрището. Това е обществено полезна дейност. Обединяване на хората."

Скрито в покрайнините на Кюстендил, на брега на река Струма, Търновлаг е най-малкото населено място с официален футболен отбор в Югозападна България. Подобно на него, хиляди други общности у нас пазят автентичния дух на красивата игра, въпреки разклатеното състояние на българския спорт и прогресиращото обезлюдяване на села и градове. Новата поредица на Dir.bg "Тръпката е навсякъде" разказва историите на тези общности, където чистата любов към футбола продължава да гори във времена на свръхкомерсиализация на спортния свят.

 

 

 

Да живее Струмска слава, да живее футболът

"В наше село футбол има

и отборче славно,

Струмска слава се нарича

всеки го обича..."

Любомир Лумбарски няма да забрави деня, в който пише химна на любимия си аматьорски отбор. През 1976 г. "Струмска слава" печели регионалния турнир, посветен на руския град Брянск, който е побратим на Кюстендил. Младият Лумбарски, сега кмет на Търновлаг, увековечава триумфа на клуба с песен, която и до днес се носи из запустелите улици на селото. Химнът подсказва на минувачите, че по тези земи се играе футбол вече десетилетия наред. Това се случва единствено благодарение на желанието на местните.

"Не са толкова важни средствата. Дали ще има или няма да има много пари," казва Лумбарски. "Важно е да има човек, който да бута напред."

 Търновлаг открива този човек в лицето на Станчев, когото някои съседи наричат "Дон Кихот на аматьорския футбол". От почти двайсет години насам адвокатът се грижи за организацията, издръжката и управлението на "Струмска слава". По негова инициатива селото превръща част от широко поле в стадион, кръстен "Метрополитана" в шеговита препратка към дома на Атлетико (Мадрид).

Преди 3 години Милен Димитров губи жиовта си след мач на "Струмска слава". Приятелите му почитат паметта му с този мемориал и ежегоден турнир в негова чест.

Петър Георгиев за Dir.bg

Именно на този терен, в трагичен инцидент през 2017 г., състезателят на Търновлаг Милен Димитров губи живота си, след като получава инфаркт. Смъртта на Димитров поставя под въпрос съществуването на "Струмска слава". Играчите обаче я използват като вдъхновение да продължат напред в памет на съотборника си. От тогава всяка година провеждат и приятески турнир в памет на покойнния си приятел. Сега в един от лидерите на отбора се превръща Георги Германов - единственият настоящ състезател на клуба, чиито корени са от селото.

Георги Германов - капитан на "Струмска слава"

Петър Георгиев за Dir.bg

"Като малък ме харесаха в отбора и започнах да играя тук," разказва 32-годишният капитан на Струмска слава. "Не мога да си представя как щеше да протече животът ми без футбол. Не се сещам за година, месец, дори седмица, без нещо да е свързано с футбола. Това е начин на живот."

Германов живее в София, където се занимава с маркетинг и дистрибуция на вносен алкохол. В края на работната седмица обаче се връща в Търновлаг, за да облече черно-белия екип. "Емоцията е водеща. Когато си направил добър мач, през седмицата се чувстваш добре. И на работа, и в семейството."

Млада смяна! Момчетата на по 15 - 16 г. трябва да поемата щафетата във футболните традиции в селото

Петър Георгиев за Dir.bg

Усилията на Германов не предотвратяват двата гола на "Септември" (Жабокрът) във вратата на "Струмска слава". Въпреки болезнената загуба в поредното неделно дерби, отборът му остава в битката за първо място в кюстендилската подгрупа "Осогово". Участниците в нея обаче намаляват поетапно, а повечето отбори страдат от постоянни финансови проблеми, заплашващи бъдещето на селския футбол в България.

Поглед назад, поглед напред

В дъното на двора на Аспарух Михалков се издига барака с ламаринен покрив. Някъде измежду десетките инструменти и дървени цепеници Михалков изважда шарена гумена топка с размерите на пъпеш. С бавни и внимателни движения 89-годишният мъж поставя топката между краката си. После я изпраща със силен удар в другия край на градината, за да покаже, че футболните му качества изобщо не зависят от възрастта му.

Аспарух Михалков - Аспата е живата история на футбола в Търновлаг

Петър Георгиев за Dir.bg

Като един от най-старите жители на Търновлаг, Михалков носи паметта на селото. Аспата, както е познат сред съседите си, започва да играе футбол в средата на миналия век, преди да постъпи в казармата. Той подкрепя селския си отбор още от дете, когато германски войници пристигат в Търновлаг и отсядат в местното училище.

Дни по-късно търновлагчани побеждават неочакваните си гости в приятелски футболен мач, който убеждава Михалков да се присъедини към Струмска слава. Много от останалите жители на селото също са минали през отбора.

По време на II Световна война - германски войници са настанени в Търновлаг. И естествено - местните играят футбол с тях

архив: Струмска Слава

"Не сме мислили за това да вземем пари. Играехме за удоволствие и за славата на селото," разказва Михалков, чиито любими футболни спомени са от срещите с вечния враг на "Струмска слава" - съседното село Багренци. "С тях се играеше на живот и смърт. Не се обичахме."

Емблематичните двубои между разположените на два километра едно от друго села привличат зрители години наред, преди отборът на Багренци да се разпадне тази пролет в разгара на пандемията. Подобна съдба спохожда и другия ключов противник на Търновлаг - "Славия" (Граница), който спира дейността си през 2019 г.. За последните три години участниците в регионалната лига се стопяват от 14 на 10.

Кирил Станчев - председател на "Струмска слава"

Снимка: dir.bg

Според председателя на клуба Кирил Станчев, "Струмска слава" също гледа към несигурно бъдеще, ако не бъде изграден устойчив модел на развитие на аматьорския футбол. "С всяка изминала година отборите намаляват. Това е притеснително. Останали са някои хора като мен, които се занимават дълго време с футбол. Притеснява ме, че няма заместници."

Поне засега Търновлаг, чието име е вдъхновено от изобилието от тръни в околните полета, продължава да посреща съперници на "Метрополитана" за емоционални неделни битки. Междувременно, "Струмска слава" търси своите нови лидери, които да предадат футболните традиции на следващото поколение.