17-11-2017 20-11-2018

Случаят ДеМонт: Как един американец влезе в кошмара, в който днес е Валиева

На летните игри през 1972-ра олимпийският комитет на САЩ "забрави" да съобщи за пробата му

14:07 | 14 февруари 2022 | Редактор : Динко Гоцев 51 9605

Случаят "Камила Валиева" превзе заглавията около Олимпиадата в Пекин, като предизвика и международен скандал по остта САЩ - Русия, за щастие - спортен.

Още по темата

Ненаказването на 15-годишното момиче е според правилата на Международната антидопингова агенция, като казусът ще се гледа след игрите и, евентуално, тогава тя може да бъде наказана. Валиева не е пълнолетен атлет и е защитена първо по този показател. Вторият е, че пробата е извънсъстезателна - тоест, не е правена по време на актуалната надпревара и тя не може да бъде спряна от нея.

Така е по буквата на правилата, но според Олимпийския комитет на САЩ, това е грубо нарушение на етиката и морала на спорта. Има и други такива гласове, както и много в защита на момичето. Още повече, че е ясно - субстанцията, която е намерена в пробата, няма как да помогне за подобряване на представянето на една състезателка във фигурното пързаляне.

Има и един случай отпреди 50 години, който днес изплува в пространството, защото сходствата (но и разликите в правилата) са немалко.

На летните Олимпийски игри Мюнхен 1972 един американец е сензация в плуването. Рик ДеМонт отива като фаворит в поне две дисциплини на форума, като печели злато на 400 м свободен стил. Плувецът е само на 16 години, вече звезда в родината си и с бляскаво бъдеще.

Два дни след титлата преодолява квалификациите на 1500 м, а там отново е фаворит за златото - той е актуалният световен рекордьор в дисциплината. Още е в съблекалните на басейна след плуването, когато научава - медалът му е отнет заради положителна допинг проба.

Какво се е случило?

В пробата на ДеМонт има следи от ефедрин. Плувецът е наясно с това, защото веществото се съдържа в едно от лекарствата, които пие за астма. И е написал дълго обяснение и описание на процеса, в който е получавал медикамента, пред Олимпийския комитет на САЩ.

"Беше на бюрото им от януари 1972-ра - разкрива Рик пред "Ройтерс", потърсен след гръмването на скандала с Валиева. - Пишеше какви дози от лекарството приемам, както и какво има вътре. И се съдържаха въпроси - да спра ли да го пия преди Олимпиадата, може ли да навреди, да го докладваме предварително на МОК и т.н. Нищо от тези неща не бе направено. Ударът, който получих в Мюнхен, ме извади от релси. Бях гневен, станах агресивен и исках да пребия някого. Взеха ми медала заради глупост. Не бях виновен, не съм допингиран."

Този, когото търси да бие, се казва доктор Уинстън Рийл - шеф на медицинския щаб на Олимпийския тим на Щатите за игрите от 1968-а до 1976-а. Неговата версия и днес е съвсем друга.

"Нямаше как да защитим атлета - казва докторът. - Неговият доклад няма значение, ние бяхме написали като точка първа и единствената в допинг препоръките си към всички наши кандидат олимпийци, които се явяваха на пресявките: Никакви медикаменти, които ние не сме ви предписали. Точка."

ДеМонт е на 16. Мечтата му е отнета. Идете да му обяснявате коя е точка първа и единствена и защо 7 месеца никой не е обърнал внимание на случая му, при това в собствения му олимпийски тим. Нали те трябва да са на негова страна?

Рик не се отказва. Изхвърлят го от игрите и не плува на 1500 м, но няма по-дълго наказание. МОК все пак взима под внимание доклада, но пробата е дадена по време на състезанието и няма как резултатите му там да се зачетат. И днес той още се води "анулиран", въпреки че е опитвал да върне медала си по административен път.

"Следя случая с Валиева и ми е болно за това дете - казва пред "Ройтерс" плувецът, вече треньор в Аризона. - Тя е на 15, по дяволите! Аз бях на 16, някой може ли да си представи какъв удар е това? Да ти отнемат най-голямата мечта, защото нещо не е както трябва съвсем извън състезанието и твоята подготовка. Аз бих говорил с нея, за да знам, че е ОК. Никой няма да направи нищо такова, обаче. Нито местните федерации, нито олимпийските комитети, нито ВАДА, нито МОК се интересуват от човешката страна на нещата."

И днес случаят "ДеМонт" е една от големите травми на олимпийската история в Щатите. Но никой няма да му върне изпуснатата слава и злато от преди 50 години. И званието "олимпийски шампион", което те вкарва в отбрана компания на елитния спорт.

Сходствата са очевидни - състезател на съвсем крехка възраст, очевидно не досатъчно защитен от хората около него (отбор, ръководители и т.н. щаб), който отива да печели злато на най-високия възможен форум. И е в ситуация целият свят да го сочи с пръст като "допингиран", след като очевидно грешката е на друг.

Разликите също са ясни: Пробата на плувеца тогава е дадена по време на игрите. Тази на Валиева сега е стара, но се оповестява сега. А и тогава не е имало WADA, не е имало правилата за допинг, които днес пазят руската състезателка.

ИЗБРАНО