10:34 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

100 г. национален отбор на България: Епопеята във Флоренция

Когато Гунди се развилня срещу "червените дяволи"

Снимка: Facebook

100 г. национален отбор на България: Епопеята във Флоренция

Когато Гунди се развилня срещу "червените дяволи"

08:17 | 29 април 2024 | Редактор : Венислав Кирилов 1 6179 Снимка: Facebook

Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.

100 години национален тим на България

А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.

Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?

Corner.bg ще ви представи поредицата "100 години национален отбор на България", като в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.

Вторият ни Мондиал и как Гунди вилня във Флоренция

След епопеята на "Сан Сиро" през 1962-ра, която класира националния футболен тим на България за първия му Мондиал, при това за сметка на Франция, четири години по-късно историята до голяма степен се повтаря.

През 1966-а най-големият футболен форум на планетата отива там, откъде всичко започва - в Англия, а България попада в квалификационна група с Белгия и Израел.

По онова време Израел все още е част от Азиатската конфедерация, но получава право да мине през европейските квалификации след бойкота на арабските нации. А Белгия е солиден тим с ядро от изключително силния Андерлехт, постигащ забележителни резултати на международната сцена в онези години.

Снимка: Иван Григоров

България пък вече има свое "златно поколение", натрупало опит спрямо състава, представил страната ни на Мондиал в Чили преди четири години.

Капитан в квалификациите е Тодор Диев - икона за пловдивския фуутбол, а някои от останалите имена в състава нямат нужа от представяне - Георги Аспарухов, Димитър Пенев, Борис Гаганелов, Никола Котков, Сашо Костов, Добромир Жечев и още легендарни футболисти на водещите ни клубове.

Селекционер пък е Рудолф Витлачил, който и до днес вероятно е най-сериозният като треньорско реноме човек, водил състава ни. Той идва начело на България като треньор, извел само месеци по-рано своята Чехословакия до финал на Мондиала в Чили.

Стартът на квалификациите е обещаващ - бием Израел с 4:0, след това отнасяме и Белгия с 3:0 на стадиона на Славия, преди да понесем зверски белгийски шамар в края на октомври 1965-а. Тогава почти целият титулярен състав на Андерлехт ни бие с унизителното 5:0 на техен терен - по онова време носещ името "Емил Версе". Тази арена впоследствие е прекръстена на "Констант Вандес Сток" - икона на клуба и нацинален селекционер на Белгия по време на въпросния период.

За щастие месец по-късно измъкваме 2:1 в Израел след късен гол на Гунди, а за голям наш късмет в онези години правилата за голова разлика или за резултатите от директните сблъсъци не важат. В противен случай прекият ни баланс с белгийците би бил 3-5. Но се гледат само и единствено точките, а при равен актив има бараж.

Легенда около онзи двубой в Израел е, че недолюбваният Витлачил получава съвети от "високо ниво" за това, че макар и на 35 години, 11-кратният шампион с ЦСКА - Иван Колев, трябва да бъде повикан в отбора и да бъде пуснат в игра. Дали е така... Но именно Колев вкарва откриващия гол в срещата.

И тъй като ние и белгийците имаме по три победи и едно поражение, ФИФА нарежда двата тима да играят решителен мач за класиране на Мондиала в края на 1965-а. Този двубой е на 29 декември на неутрална територия във Флоренция.

За решителният мач в състава се включват хора като Александър Шаламанов, на чието име днес е кръстен стадионът на Славия, който тогава приема двете ни домакинства в квалификациите. Витлачил е "съветван" да викне още Иван Вуцов, Теко Абаджиев, Димитър Ларгов, Димитър Якимов и младия Петър Жеков.

Но ситуацията е такава, че големият фаворит е Белгия. Не само, защото "червените дяволи" са ни помляли с 5:0 в един от най-срамните резултати във футболната ни история за дълъг период от време, но и заради редица други фактори. В техния тим има твърде разпознаваеми за европейската общественост играчи, носещи екипите на Андерлехт и Брюж, а и трибуните на "Комунале" във Флоренция се изпълват с фенове от Беглия. Такива от България по съвсем обективни политически причини почти няма.

Това, което точно в онзи мач белгийците нямат, а България има, е нападател от класата на Георги Аспарухов в най-силния му период. Което се оказва и решително в сблъсъка.

Българската епопея във Флоренция или мачът, в който Аспарухов вилня на "Комунале", както пишат италианците след последния съдийски сигнал, остава емблематичен в историята на играта у нас. И когато след един век национален отбор, когато правим равносметките и носталгично си припомняме великите мигове, то тази епопея се нарежда някак точно зад "Парк де Пренс" и Американското лято. Както и редом до успеха над Франция на "Сан Сиро" от 1961-ва, като значимост и световен отзвук.

В 18-ата минута обявеният преди няколко месеца за "твърде стар" Иван Колев центрира, а Гунди използва най-силнто си оръжие - играта с глава, за да прати топката в далечния ъгъл на вратата за 1:0. Секунди по-късно, още със следващата българска атака резултатът става 2:0. Димитър Якимов извежда Аспарухов, котйо този път овладява топката с главата си, за да я насочи с десния крак в далечния ъгъл, а България набързо шокира наперените белгийци.

Малко по-късно Гунди има шанс да реши всичко с хеттрик, но ударът му с глава среща гредата в тази първа част от мача, в която България има тотална доминация.

Нищо в мача обаче не е приключило, защото 15 минути преди края Борис Гаганелов си отбелязва автогол, малко след това и Иван Колев получава червен картон, а геройски намеси на родния страж Георги Найденов запазват резултата 2:1.

България печели мача и подпечатва билетите си за Мондиал в Англия, а победата още на следващия ден е описана в родните вестници като Епопеята във Флоренция.

Ето и водещо заглавие от белгийската преса след мача:

"Отборът на Белгия не достигна крайната цел в Англия. Аспарухов победи Червените дяволи за 60 секунди, а нито един белгиец не бе на нормално ниво в решителния мач".

Снимка:

Така България се класира на своя втори Мондиал, при това пореден, и при това в родината на футбола - Англия.

Съдбата общо взето е безпощадна и ни праща в група със световния шампион от последните две издания - Бразилия, непобеден на Мондиал вече 12 години, бронзовия медалист от Европейското и един от най-силните тимове на планетата - Унгария, както и водената от Еузебио Португалия. Тя пък стига до полуфиналите на въпросното първенство.

Само си представете група с три топ европейски отбора (сред които в този момент безспорно и България), заедно с двукратния световен шампион Бразилия. Компания, която в днешни дни с огромните като бройки първенства е немислима.

Страната ни, макар и с един изключително силен тим, завършва Мондиал 1966 без спечелена точка. Падаме от Бразилия с 0:2, където макар и малтретиран от Добромир Жечев, геният Пеле успява да отбележи, а другия гол добавя и още един гений - Гаринча.

Паме от Португалия с 0:3, където адски атрактивен, но злощастен автогол си отбелязва Иван Вуцов, а нов автогол, този път на Ивано Давидов спомага за загубата ни от Унгария с 1:3.

Единственото попадение за България на Мондиала отбелязва Георги Аспарухов, който с двата си гола във Флоренция ни праща на първенството. Представянето ни е определено у нас като пълен провал, а само шест месеца след Епопеята във Флоренция, Рудолф Витлачил е осовободен от поста, за да се търси ново и по-светло бъдеще за родния тим.

Явно никой не оценява реално каква е групата и какво е предизвикателството - срещу бразилци, унгарци и португалци.

Мондиалът в Англия е втори от общо четири последователни за България и едно поколение, което макар да не се доближава до постигнатото от героите от САЩ 1994, за мнозина е било изпълнено с далеч повече качествени играчи. Те просто не са имали шанса да излязат в чужбина и да достигнат нивото и самочувствието на онези, срещу които се изправят на най-големите форуми.

А ето и хората, които представляват България на Мондиал в Англия:

Вратари: Георги Найденов (ЦСКА), Симеон Симеонов (Славия), Иван Деянов (Локомотив София)

Полеви играчи: подредени по номера: Александър Шаламанов (Славия), Иван Вуцов (Левски), Борис Гаганелов (ЦСКА), Димитър Пенев (ЦСКА), Добромир Жечев (Спартак София), Динко Дерменджиев (Ботев Пловдив), Стоян Китов (Спартак София), Георги Аспарухов (Левски), Петър Жеков (Берое), Иван Колев (ЦСКА), Васил Методиев (Локомотив София), Никола Котков (Локомотив София), Димитър Ларгов (София), Александър Костов (Левски), Стефан Абаджиев (Левски), Евгени Янчовски (Берое), Видин Апостолов (Ботев Пловдив), Иван Давидов (Славия).