17-11-2017 20-11-2018

11 екипажа, 6 месеца, 58 000 километра: Надпреварата в океана е на живот и смърт. Буквално

Хипотермия, контузии, удавяния, технологии на НАСА и много екшън в неповторимия The Ocean Race

13:45 | 1 февруари 2023 | Редактор : Калин Караиванов 16 6132 Getty Images

Чудовищно изпитание. Така най-кратко може да се опише една от най-дългите, най-опасните и най-екстремните надпревари в света - The Ocean Race, която тази година отбелязва юбилейното си 50-о издание.

На 15 януари 11 екипажа поеха в битка със себе си, с останалите и най-вече - с природата. През океана, който в следващите 6 месеца ще бъде техният дом. Защото точно толкова отнема да се измине разстоянието от иначе близките пристанища Аликанте (Испания) и Генуа (Италия). Да, няма грешка. В Ocean Race тази дистанция е над 58 000 километра, тъй като има една дребна подробност - представлява околосветска обиколка.

Колко луд трябва да си, за да се впуснеш в тази надпревара, която за мнозина е била и билет към отвъдното? Ето какво сочат прелюбопитните факти.

Ocean Race събира световния елит във ветроходството, поставяйки на изпитание всяка частица от телата и умовете на дръзналите да предизвикат природата. Тук няма случайно попаднали - състезават се олимпийски шампиони и световни асове, а истинско постижение е изобщо да завършиш.

Надпреварата е разделена на 7 етапа, които прекарват екипажите през наистина екстремни изпитания. Температурите варират от минус 30 до плюс 40, като се преминава през едни от най-опасните места на планетата. Там, където далеч по-мощни кораби не смеят да прекосят, смелчаците от Ocean Race минават с 20-метрови платноходни с яхти, всяка от които струва поне по 15 милиона евро.

11-те екипажа вече са в океана, като тазгодишното издание ще предложи и най-дългия етап в историята - 23 822 километра между Кейптаун (Южна Африка) и Итажай (Бразилия), които по план трябва да бъдат изминати за около месец. Покрай Антарктида, нос Добра надежда и нос Хорн, където бушуват ураганни ветрове от над 130 километра в час, а вълните стигат 35 метра. А ако оцелеят, в следващия етап край тропиците ще се пържат на 40 градуса.

Всичко това - без почивка, без спиране, без милост. 6 месеца яхтата е тяхната животоспасяваща капсула, като всичко се случва пред очите на целия свят. Защото Ocean Race в наши дни е много повече от състезание, мнозина го наричат "Пътят на изкуплението".

Getty Images

Като стана дума, че всичко се случва "на живо" и без режисура, надпреварата представлява съвършеното риалити. А организаторите са се погрижили през тези 6 месеца милионите зрители по цял свят да се потопят максимално в живота на екипажите. Всички отбори изпращат видео клипове, дневници, разказват интересни истории - забавни или опасни. А на борда има и по един журналист, който преди това обаче е задължен да подпише декларация, че поема на това пътешествие по собствена воля и на свой риск.

Всички яхти са снабдени с двуцифрен брой камери, които предават сигнал в реално време до високотехнологичния център в Аликанте. Там контролната зала наподобява много на тази на НАСА, която всички сме виждали по филмите. 24 часа в денонощието има поне по шестима дежурни на общо 18-те големи екрана, които следят купищата пристигащи данни.

Getty Images

А информацията е наистина подробна - от точното местоположение на яхтите и курса им, през температура на водата, на въздуха, атмосферно налягане и детайлна прогноза на времето, та чак до над 40 телеметрични данни за самата яхта (например наклон или степен на опънатост на платната).

И като стана дума за НАСА, сравнението съвсем не е случайно. В Ocean Race се ползват идентични системи като в космическите совалки, а навигацията черпи информация от същите спътници. Така екипажите получават на всеки час бюлетин с прогнозата за времето, силата на ветровете и очаквани бури. Но най-вече се интересуват от ветровете, които са най-верният съюзник и...най-големият враг. Защото заради безветрие може да загубят дни, но при буря - всичко.

Getty Images

Позициите на всички яхти могат да се наблюдават на живо на официалния сайт на надпреварата. А контактът е еднопосочен, защото екипажите нямат интернет, нито мобилни телефони, разполагат само със сателитна комуникация с контролния център. Причината - всякакъв контакт с външния свят е забранен. Могат да се ползват единствено официалните данни, които организаторите изпращат до всички. Целта, разбира се, е да има равнопоставеност и да се осигури максимална честност. По същата причина екипажите сами трябва да отстраняват евентуални повреди по яхтата. Стига да могат.

Системата, с която яхтите се следят, е автоматизирана. Ако изкуственият интелект засече странност в курса или някоя яхта спре, веднага се включва алармата. А протоколът за действие в аварийни ситуации е безупречен.

Getty Images

При нужда се вдигат хеликоптери и бреговата охрана, но когато си в океана, най-близката помощ често може да е от съперников екипаж или случайно преминаващ търговски кораб. Колкото и бързо да се реагира при инцидент обаче, няма как мощта на природата да бъде надвита. Списъкът с тежки контузии е почти безкраен, а този с фаталните инциденти - не по-малко злокобен.

Причините за смъртта на участници варират. Хипотермия, удари в главата, разкъсвания и, разбира се, удавяне. Като телата често изобщо не биват намерени. Точно както при последния инцидент през 2018-а, когато Джон Фишър е отнесен от вълна и пада зад борда. Въпреки че е оборудван с GPS приемник, тялото му така и не е открито.

Getty Images

А най-голямото чудо в историята на тази изключителна надпревара се случва на емблематичната за страната ни дата - 10 ноември 1989 година. Тогава в етапа между Уругвай и Австралия, в южната част на Индийския океан, където температурата на водата по това време е между 1 и 2 градуса, зад борда пада Жорди Доменек. При силен снеговалеж и минус 19 градуса на въздуха.

При тези условия човек би издържал между 5 и 6 минути, преди да загине от измръзване. Доменек издържа 17. Точно толкова, колкото са нужни на екипажа му да обърне яхтата и да го намери. Не и без огромна доза късмет, но често именно това е тънката граница между живота и смъртта.

Getty Images

"В наши дни технологиите са толкова напреднали, но рисковете не са се променили. В океана вълните са все толкова големи, ветровете са все така бурни, да не говорим за мълниите или хилядите други опасности. Срещу тях се изправят едни от най-смелите хора в света - испанци, нидерландци, французи, англичани, скандинавци и така нататък - все нации, които са пренаписали историята на корабоплаването. Но те все пак си остават просто хора", обобщава Кони ван Райтшотен, който е единственият човек на планетата, печелил два пъти Ocean Race.

И за финал - чудите се какъв е наградният фонд на тази луда надпревара, караща най-добрите ветроходци в света да рискуват всичко? Няма такъв. Да, точно така - победителите не получават и едно евро за успеха си. Защото в тази надпревара залогът не е материален, а много по-висш - вечната битка за надмощие между човека и природата, между живота и смъртта...