23:24 | 28.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

31 години мъка. Не е само футболът. И хокеят чака "да се завърне у дома"

Канада пак няма отбор-шампион, а дори успя да изостане в общата надпревара с Щатите

Снимка: Getty Images

31 години мъка. Не е само футболът. И хокеят чака "да се завърне у дома"

Канада пак няма отбор-шампион, а дори успя да изостане в общата надпревара с Щатите

18:50 | 27 юни 2024 | Автор : Динко Гоцев 1 1839 Снимка: Getty Images

Виж още "Пантерите" седнаха на трона в НХЛ, Канада ще трябва още да почака

Англичаните продължават да пеят, че "футболът се прибира у дома", визирикайки титла от голямо първенство, вече почти 60 години. Е, засега не се е прибрал. Но е ясно какво визират. Родината на играта си чака звездния момент, а единственият трофей от най-големите форуми остава световното злато от 1966-а.

Ситуацията с Канада е различна. Това е Родината на хокея. В тази страна спортът със стик и шайба върху лед е религия. Без преувеличение. Ако си хокеист, си знаменитост. Ако стигнеш до НХЛ - ти си направо божество.

Канада е влюбена в играта, както и в Купа "Стенли" - трофея, който се дава на шампиона в НХЛ. Проблемът е, че станаха 31 години, откакто той за последен път дойде на Север от границата с Щатите. Мъката продължава, след като онзи ден Едмънтън загуби мач №7 от Флорида и титлата отиде за тима от Слънчевия щат. А Канада пак не спечели купата, която има за свое притежание "по право". И така си минаха 31 години - до догодина по това време ще са 32, без любимия приз да се върне у дома.

Та, кога ще се завърне у дома хокеят?

Последните шампиони от Канада - Монреал от сезон 1993 г.

Снимка: AP/БТА

Говорим за Купа "Стенли". За 16-килограмовия гигант, който е висок почти метър, а зад Океана е като някакъв Свещен Граал на спорта. Особено в канадските територии, които от почти два века лягат и стават с любовта си към играта хокей.

Трофеят носи името на Лорд Стенли от Престън - английски благородник, пратен от кралица Виктория да бъде губернатор на Канада през 1888 г. Той е изумен от играта хокей, по която там са запалени всички. И лордът, и синовете му, се запалват по спорта. Основават клубове, организират надпревари. Помагат всячески.

Така се ражда идеята за купата, наречена "La Coupe Stanley" във френскоговорящите области на Канада. "Stanley Cup" там, където основният език е английският. Връчва се на най-добрия аматьорски отбор в страната. Преходна е - печелиш я в пряк мач, но ако загубиш следващия, предаваш на този, който те е победил.

През март 1893 г. Купа "Стенли" попада в ръцете на първия си носител - Монреал, който печели без да играе. Никой не приема предизвикателството да оспори в мач трофея. Година по-късно Отава се явява и губи с 1:3, а още 12 месеца след това Кралица Виктория от Онтарио губи с 1:5 и за трети път купата остава в Хокеен клуб Монреал.

Следва създаването на нещо като лига и трофеят вече не се печели само в един мач.

Първата Купа "Стенли" от края на 19-и век

Снимка: Getty Images

Това е началото. Днес, 131 години по-късно, имаме една от най-силните спортни дивизии в света - Националната хокейна лига, с отбори от САЩ и Канада, стотици милиони като оборот, телевизионни права и спонсори, както и невероятни зали из най-големите градове в Северна Америка, приемащи най-високото ниво на хокейните професионалисти. От аматьорските дни на Лорд Стенли не е останало нищо. Освен купата, която пак носи името му.

През 1915-а се ражда състезанието на американски и канадски тимове, а през 1927 г. се оформят и конференциите, разделящи отборите. Това е и първата година, в която американците са близо до Купа "Стенли" - Бостън губи финалната серия от Отава. Година по-късно Ню Йорк Рейнджърс бие Монреал и вдига трофея. И се ражда нов тип съперничество. Не между канадските градове и хокейни бастиони, а между канадците и американците.

Днес статистиката е: 56 титли за отбори от Щатите срещу 43 за тези от Канада. До преди 13 години бяха равни. А преди 31, през лятото на 1993-а, когато Монреал Канейдиънс вдигна "Стенли" след финална серия срещу ЛА Кингс, нещата изглеждаха съвсем различно. Тогава балансът бе 43 - 25 за Канада.

Двата отбора, печелили най-много пъти купата след 1915 г., когато вече имаме истинско състезание на отбори от двете страни на границата, са Монреал (24) и Торонто Мейпъл Лийвс (13). Няма изгледи да ги надминат скоро. От американските марки Детройт Ред Уингс с 11 е най-близо, но напоследък този тим е доста далеч от финални серии. Често - дори от плейофи. Цели 15 години минаха от последното му участие в мачове за трофея, загубени през 2009-а. Следващите в класацията - Бостън Брюинс и Чикаго Блекхоукс, са с по 6 купи.

Но доминацията на канадците е в историята генерално погледнато. Въпреки че това продължава да е хокейна сила №1 в света. И днес над 40 процента от играчите в НХЛ са канадци. Два пъти повече от американците.

Две от звездите - Ед Ронан и Брайън Белоус, целуват Купа "Стенли", спечелена от Монреал през 1993 г.

Снимка: AP/БТА

И днес на ниво национални отбори разликата е колосална. Кленовите листа са с 28 световни титли и 9 олимпийски. На светлинни години пред САЩ (2 олимпийски и 2 световни злата). Единствената конкуренция като статистики на канадските успехи на това ниво са руснаците, ако приемем (както в хокея са приети) за наследници на СССР. Те има 27 световни титли и 9 олимпийски.

Но тук въпросът е за клубните отбори в НХЛ и защо успехът бяга от тях?

Отговорът не е лесен.

"Бяха времена, в които най-добрите канадски играчи оставаха да играят в Канада - смята Венсан Дамфус, легендарен нападател на Монреал от 1993-а, когато последната Купа "Стенли" дойде в страната. Днес е посланик на този тим и следи отблизо НХЛ. - Това е нашият спорт. Това е канадската гордост. Вижте какво става по улиците на градовете ни, когато се играят плейофни мачове. Опустяват. Всеки гледа у дома, всеки се пали и преживява успехите и неудачите. Тази страна живее, буди се и заспива с хокейните си отбори. Но трябва да приемем реалностите - по-големите пазари, съответно и по-състоятелните отбори са на Юг."

През 80-те Едмънтън направи чудеса, печелейки трофея четири пъти за пет години, воден от най-великия, някога хващал стик в ръце - Уейн Грецки. Но и той предпочете в края на кариерата си Лос Анджелис, а после и Сейнт Луис, и Ню Йорк. В онези години Калифорния далеч не бе запалена по хокей. Не, и преди да види Грецки. През въпросната и станала основна в този текст 1993-а той заведе Кингс на финалите за "Стенли" срещу Монреал и ги загуби. Но щатът вече бе луд по играта. А Уейн - в пъти по-богат.

"Спечелих огромни пари и започнах много добри бизнеси за времето си в САЩ - казва великият №99. - Заплащането и рекламните приходи в Ел Ей и Ню Йорк бяха на друга планета спрямо Едмънтън. Но страстта и удоволствието от хокея, които имах в Канада, не могат да се опишат с цифри."

Постепенно обаче парите направиха разликата. Не само те, но и те.

Не, че за тези 31 години канадците бяха на огромна дистанция от купата. Не.

На вратата на Монреал през 1993-а бе легендарният Патрик Роа

Снимка: Getty Images

Още през 1994-а Ванкувър Кенъкс бе на финалите и ги загуби от Рейнджърс.

После Калгари Флеймс падна от Тампа Бей (2004-а), Едмънтън драматично отстъпи с 3:4 на Каролина (2006 г.), Отава Сенатърс не успя срещу Анахайм (2007), Монреал бе победен от Тампа Бей преди три година, а преди дни Едмънтън не успя пак - 3:4 от Флорида. Шест пъти за 31 години канадците губят финали. Ако погледнем исторически, това е малко като участия в сериите за "Стенли". И не е случайно, че дойде такава суша като трофеи.

Поглед в тези близо 100 години ни показва, че доминацията избледнява, за да бъде заличена тотално през новия век.

През 30-те години в 9 от 10-те финални серии има канадски отбор. Титлите са четири.

През 40-те в седем от десет финални битки има тим от Канада. Трофеите са 7.

През 50-те нещата са убийствени - 10 от 10 серии, в които има канадци. Като в три случая финалите са Монреал - Торонто. Отново 7 купи за страната в тази декада.

През 60-те осем от десетте години са с поне един канадски отбор в заключителните мачове, като цели осем пъти купата си отива в родината.

70-те носят шест канадски гастрола на финали, всичките спечелени от Монреал.

През 80-те статистиката е с 8 серии за "Стенли", в които има поне един тим от Севера, като два от финалите са изцяло канадски. Равносметката: 7 титли за десетилетието.

90-те донесоха последния трофей на Монреал, както и още едно канадско участие във финална серия.

И там някъде всичко се промени. С модернизирането на спорта и навлизането на колосалните пари, телевизии и съвсем ново маркетингово излъчване, канадската доминация бе стопена като лед, върху който се е излял тон вряла вода.

През последните сезони няколко отбора са силни и близо до титлата, но не успяваха. Едмънтън бе голямата надежда през тази година, стигна до 3:3 с Флорида, но... пак не стана. Дали вече не говорим и за прокоба?

Едва ли. Ако канадците губеха финал през година - тогава, може би да. Но те стигат твърде рядко до мачовете за "Стенли", за да отидем в тази посока.

Фактът е, че Родината на хокея страда и се измъчва от мисълта, че 31 години не е видяла отблизо купата, която изконно приема за своя собственост.