17-11-2017 20-11-2018

България през 2023-а: Късни голове, червени картони и унижения. Поне краят бе позитивен

Изпуснахме "глупави" точки в квалификациите, загубихме и мачове, които бяха задължителни

18:50 | 19 ноември 2023 | Редактор : Динко Гоцев 8 1251 Снимка: БТА

Българският национален отбор изпраща година и квалификации, които ще запомним вероятно само с последните два мача. Не само с позитивни емоции, след като в четвъртък погроми, кръв, бити хора и водни оръдия в центъра на София помрачиха впечатленията от играта на отбора срещу Унгария.

Национален отбор

Но ако оставим настрана това, а гледаме само спортно-техническата част, това е година, в която от 8 квалификационни мача, си струва да се сещаме само за два. Последните.

Крайното класиране е:

Унгария с 18 точки

Сърбия с 14

Черна гора с 11

Литва с 6

България с 4.

Казано иначе - последни сме, както и да го гледаме.

Снимка: БТА

А какво можеше да бъде...

Загубихме доста конфунзо на старта у дома от Черна гора с 0:1, като гостите ни вкараха гол с един удар. Но и ние не направихме достатъчно, за да спечелим. А когато бе изтеглен жребият за групата, бе ясно - от 12 възможни точки срещу Черна гора и Литва, 10 изглеждат задължителни, ако искаме да сме в играта. Защото Сърбия и Унгария са фаворити, с тях всяка точка е бонус.

Унизително е да те бият още на старта отбори, които си длъжен да победиш, ако си тръгнал на европейско.

Вторият мач бе най-тежък за гледане. Унгария ни разнесе по терена в Будапеща за 3:0, а ние изглеждахме отпаднали още след този двубой.

През юни изпуснахме победата в Литва, въпреки че от 17-ата минута играхме и с човек повече. Това са задължителни три точки, а ние стигнахме само до една (1:1).

Последва още едно реми, но съвсем от друго естество - 1:1 със Сърбия в Разград, когато надиграхме фаворизирания съперник, но допуснахме изравняване с последния удар в шестата минута на добавеното време. А четири точкки повече в тази юнска сесия, които изглеждаха постижими с оглед на развоя на двата мача, биха ни поставили в друга позиция.

След това дойде 1:2 в Подгорица, където при 1:1 домакините останаха също с 10 души, ние натиснахме и сякаш докосвахме победата... За да паднем с гол в петата минута на добавеното време. Още един късен гол, който ни струваше скъпо.

През октомври ударихме дъното с 0:2 у дома от Литва, когато пък ние останахме рано с 10. Недопустимо е да загубиш от аутсайдера в групата, особено, след като не си успял да го биеш и навън. Спорно е кой мач от двата с литовците е по-голямо унижение за традициите и историята на България във футбола.

Преди дни изпуснахме Унгария, въпреки че водехме в седмата минута на добавеното време, но пак ни вкараха - 2:2.

И днес в Сърбия победата сякаш не пожела да дойде при българите - домакините ни изравниха в 82-рата минута за ново 2:2.

Само трите гола дълбоко в добавеното време от сърби, унгарци и черногорци ни струваха 5 точки. Завършихме с четири. Щяхме да имаме девет. А сърбите - 12, ако ги бяхме били в Разград. И днес реално мачът можеше да е с друг заряд...

Но във футбола "ако" не съществува.

Позитивното е, че след тежките за гледане първи шест мача в тези квалификации, последните два при Илиан Илиев бяха свеж полъх и светлината в тунела се видя.

Да видим какво ще ни донесе 2024-а.