Чудовищно изпитание за духа и тялото. Маратонът "Еверест" събира само най-коравите
Най-трудната надпревара в света предлага спиращи дъха гледки и...условия
Етикетът "най-трудното трасе в света" за мнозина може да звучи пресилен, но не и за тези, които са дръзнали да предизвикат природата в забележителния ултрамаратон "Еверест".
От самото име става ясно около кой връх се провежда това чудовищно изпитание за ума и тялото, което от почти 2 десетилетия събира някои от най-коравите атлети на планетата. Организаторите обичат да се хвалят, че да завършиш "Еверест" е почти толкова трудно, колкото и да се качиш на самия връх.
Какво всъщност представлява тази откачена надпревара? Колко струва? И какво се случва с организма при това натоварване? Ето някои прелюбопитни факти, подплатени с колоритен разказ на един от героите, които са успявали не само да завършат, но и да спечелят високопланинското трасе.
"Еверест" се провежда от 19 години и винаги на една и съща дата - 29 май, денят на първото покоряване на върха от Тензинг Норгей Шерпа и сър Едмънд Хилари през 1953 г. Надпреварата е отворена за бегачи от цял свят, които могат да избират между 3 дистанции - 21 километра, класическите 42 километра, както и ултрамаратонските 70 километра.
Това са едни от първите участниците в историята на надпреварата.
Таксата за участие е повече от солена - малко над 3000 долара, като се попълват и куп документи, с които състезателите декларират, че организаторите не носят отговорност за здравето и живота им.
Надпреварата стартира с едва 15 участника в дебюта си, а последното издание преди месец събра над 200. Ентусиастите тръгват от емблематично място - базовият лагер за изкачване на Еверест. Но вместо нагоре към върха, започват предимно хоризонтално движение и с немалка денивелация. Или казано в числа - от 5356 метра в началото финишират на 3550 метра в град Намче Базар.
Температурите варират сериозно, като може на старта градусите да са 20, а на финала да вали сняг.
На тази височина въздухът е изключително разреден, температурата варира от 20 градуса на слънце до минус 5 през нощта, което поставя състезателите пред сериозно изпитание. Още повече, че в почти половината стартове досега бегачите са били застигани и от снежни бури.
През 2018 година австриецът Мануел Зайер печели маратонската дистанция, след което разказва изумителни факти за подготовката и за самото бягане. Оказва се, че всяка година има 2 паралелни класирания - едното е за чужденци, а другото - за местните шерпи. Причината е ясна - домакините се приспособяват много по-лесно към суровите условия и разредения въздух.
Разреденият въздух е истинско изпитание за бегачите.
"Когато се записах за участие в маратона "Еверест", имах зад гърба си десетки успешно завършени трасета из цялия свят. Но бях наясно, че ми предстои най-тежкото възможно изпитание. На тази височина всяка крачка е с цената на 10 при нормални условия. Колкото и да се опитваш да се аклиматизираш, са ти необходими години, за да може органзмът изцяло да се приспособи към условията", разказва Зайер.
Той отива в Хималаите два месеца преди самото състезание, за да се аклиматизира. Спи в палатка във високопланински лагер, старае се да прави всеки ден преходи във високото, за да може да свикне. Още преди да замине обаче, в собствения си дом си купува специална палатка, която да симулира идентични условия. И донякъде успява да подготви тялото и ума си.
Някои състезатели имат нужда от почивка, за да преборят цялата дистанция.
"Когато стартирах, организмът ми страдаше, но не колкото останалите участници. Бягах като в транс, понякога имах чувството, че халюцинирам, а може и точно така да е било. Тъй като съм веган, трябваше да търся нетрадиционно начини за подсилка на организма. Минавайки през едно високопланинско село, видях нещо като магазин и помолих продавачката за бутилка "Кока-Кола" .Тя се засуети за няколко минути, а аз изпаднах в паника, че губя ценно време и може да бъде изпреварен. Оказа се, че този, който се движеше след мен, е загубил съзнание и е трябвало да бъде евакуиран с хеликоптер", разказва победителят.
И споделя нещо доста странно, но и показателно - по време на цялото трасе всички състезатели имат обхват на телефоните си, както и мобилен интернет.
Гледките по време на състезанието наистина спират дъха.
"От една страна - това е добре, защото можеш да позвъниш за помощ, ако се налага. Но от друга - доста ме натъжава. Оказва се, че дори в най-високия и труден маратон на планетата не можеш да останеш сам със себе си, просто всяко кътче явно е свързано в глобалната комуникационна мрежа", отбелязва австриецът Зайер.
Той печели надпреварата с време от 5 часа и 59 минути и заявява, че това е два пъти повече от необходимото му да измине дистанцията при нормална надморска височина. И споделя, че при разредения въздух има един огромен риск за организма - потискането на сетивата.
Участниците се делят на два потока - местни и всички останали.
Getty Images"На тази височина човек не чувства глад. Но всъщност организмът му изпитва чудовищна нужда от калории. Затова както се чувстваш сравнително добре, така за миг рухваш в безпомощност и нямаш сили да направиш дори няколко крачки", обобщава Зайер.
Или ако трябва да се обобщи - обещанията на организаторите, че тази надпревара предоставя усещане "веднъж в живота", не са лъжа.
Просто усещането за състезателя може и да е последното му на този свят, ако не е подготвен за най-трудния маратон на планетата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}