Финалът на финалите: Ще стигне ли най-сетне изстрадалият клуб на Гаринча до Вечната слава?
Днес в 22 часа е решаващият мач за Копа Либертадорес, който ще гледаме и у нас
В съботната вечер европейският футбол може да се намръщи, но ще остане на заден план за световната аудитория на великата игра. Милиарди гледат мачовете на любимите си отбори в коя ли не точка на планетата, като те винаги са за предпочитане. Но днес е време за втория най-важен мач в клубния футбол - ако питате европейските фенове, за които Шампионската лига с нейния двубой за титлата е №1.
За други континенти обаче, именно този сблъсък днес е първи по значимост.
Финалът за Копа Либертадорес де Америка е от 22 часа наше време, ще се предава у нас по MAX Sport 1 HD и обещава да е изпълнен с всички компоненти, които се искат, за да ви задържат пред екрана.
Атлетико Минейро среща Ботафого в бразилски сблъсък, който ще се играе на "Монументал" в Буенос Айрес. Да започнем още от това - бразилски финал в столицата на Аржентина... Ясно е, че страстите ще са големи.
Добавете като подправка 80 000 фенове на двата отбора, които се чакат в града към основното ястие там - а това са огромните групи с ултраси на местните грандове, които ненавиждат бразилските привърженици.
Не е случайно, че полиция и армия са ангажирани с реда този уикенд в Буенос Айрес. Амбицията е да се избегне всякакво насилие, каквото имаше преди година на финала в Рио, когато аржентинският Бока Хуниорс закара над 80 000 фенове за мача с Флуминензе. Тогава сблъсъците бяха чести, но все пак нещата не излязоха извън контрол, нямаше жертви и тежко ранени.
И това не е никак маловажно, защото говорим за Южна Америка. Друг темперамент и почти безгранични обеми на ненавист, когато става дума за футболни съперничества. Особено на бразилци и аржентинци. Сега и двата отбора-финалисти са гости в града на мача.
Това обаче е сблъсък, който има и много други сюжетни линии. Атлетико Минейро е бил вече шампион на най-важния турнир на континента, макар да не е от големите отбори на Бразилия. Преди 11 години този клуб спечели Копа Либертадорес след дузпи в два финала на разменено гостуване (тогава такъв бе регламентът) срещу парагвайския Олимпия.
Днес в този тим няма нито един играч от онзи шампионски състав, но пък Виктор - вратарят на Атлетико тогава, спасил две дузпи за трофея, е спортен директор на "черно-белите". Наричан е Свети Виктор от феновете и днес ще е по костюм в ложите, а не с ръкавици на терена под рамката.
Големият коз на Атлетико Минейро - двойката в атака от ветерани Хълк и Дейверсон
В състава изпъкват имената на Хълк - култовия герой от Порто и европейските терени за дълъг период, който и на 38 години продължава да е ключов фактор за Атлетико Минейро. Както и партньорът му в атаката Дейверсон, който пък е на 33. Двамата дадоха повод на тима да лепнат прякор Пенсионерите, но ето, че има още живот в "старите кучета". На финал за Копа Либертадорес са.
Насреща е Ботафого - проект с огромен финансов ресурс в последните години, който е на една ръка разстояние от велик дубъл. Тимът води с три точки в бразилското първенство пред Палмейрас при само два оставащи кръга. И е на един мач от историческа Копа Либертадорес. А дори не и бил на финал в този турнир досега.
Ботафого е наричан Славните.
Такъв е прякорът му, макар да не е базиран на титли и успехи. Ражда се някъде през 50-те и 60-те, когато неподражаемият Мане Гаринча омайва с финтовете си цяла Бразилия. Онзи тим стига полуфинал на Либертадорес през 1964-а, но е спрян от Сантос, воден от Краля Пеле.
И това е най-близкото му посягане до Вечната слава. А така пък - Глория етерна, е наричана купата в надпреварата, придобила смисъл на обсесия за всеки клуб, привърженик и играч на континента: Копа Либертадорес де Америка.
Историята на новото време на двата финалиста е сходна донякъде, но е коренно различна като модел на управление.
Преди 9 години те, както и още 7 големи клуба в Бразилия, бяха пред фалит. Държавата се намеси, буквално им подари стадионите, имотите, тренировъчните бази, а и въведе закона на SFA - вече можеха да се наливат частни пари от инвеститори, без да се налага контрол на местните власти.
Атлетико Минейро избра модел с широк борд на управление. Четирима основни бизнесмени от региона поеха контрола, но участват десетки компании, както и организации на фенове. Дълговете бяха изчистени, а те бяха огромни. Днес клубът е сравнително стабилен, без да може да се изхвърля за големи звезди на пазара. Заплатата на Хълк се плаща от един от големите спонсори, а немалко перо от приходите идва от артикули и маркетинг. Феновете помагат и това е позитивен модел.
Ботафого е богаташки клуб, напук на славата си на народен такъв от времената на Гаринча. И на всички страдания, през които премина. Години без трофеи, изпадания във втора лига, разходка по ръба на банкрута... Можеда се каже, че О Глориосо (Славните) следват съдбата на най-великия си играч Гаринча, който си отиде в нищета и забравен от света, живеещ в една стаичка на стадиона на Ботафого.
Или поне така бе допреди няколко години, когато изведнъж бедният и скромен клуб бе превърнат в икономически мощен гранд. Американският милиардер Джон Текстър се появи и извади големи пари, за да погаси задълженията, а сега притежава близо 90 процента от акциите. Той благослови сделката за връщането от Европа на нападателя Луис Енрике през април, когато бяха платени 20 милиона евро на Бетис за него.
И резултатите са налице. Ботафого е на прага на велико постижение - първа титла на Бразилия от 29 години, както и първа в Копа Либертадорес изобщо.
И двамата треньори не са бразилци, въпреки че отборите им представляват тази държава на финала.
Артур Жорже води Ботафого. Той бе начело на Брага в два сезона и половина, постигайки страхотни резултати. Включително спечелана Купа на Португалия. Текстър плати и за него - над 3 милиона евро обезщетение, за да го доведе от родината му в Бразилия. Португалецът оправдава всички очаквания, а в сряда, три дни преди финала, отборът му разби като гост с 3:1 и много убедителна игра прекия конкурент Палмейрас в мач, който бе нещо като финал за титлата.
Сега идва истинският финал, вече за най-големия трофей.
От другата страна е Габриел Милито, някогашен национален защитник на Аржентина, който стигна и до Барселона като футболист. Води от тази година Атлетико Минейро, като стилът на игра е много по-предпазлив и изграден върху контрол, а не върху непрестанни атаки. И носи резултати.
Финалът днес е на най-големия стадион в Южна Америка - "Монументал", който след реконструкцията е вече за 83 000. Домът на Ривер Плейт се надяваше да приеме в мача за трофея своите, но Ривер загуби полуфиналните битки с Атлетико Минейро след 0:3 навън и 0:0 на същия "Монументал" в реванша.
Ботафого пък размаза Пенярол с 5:0 в първия полуфинал, за да си позволи да допусне 1:3 в реванша в Уругвай.
Мачът на истината обаче е довечера. Ще го гледаме и у нас, което няма как да не е отлична новина. Вторият най-важен двубой в клубния футбол, редом до финала в Шампионската лига на Европа.
Битката за Вечната слава на Южна Америка.