Спорт и музика с Бобо без The Gang
Истории от улицата и сцената в новия епизод на Game ON
В края на месец май ви представяме единайстия епизод от поредицата "Game ON". След като редица популярни български футболисти и актьори приеха предизвикателството да играят "един на един" срещу Деян Веселинов в двубой под формата на видео игра на конзола, дойде време и за един от най-популярните бългаски музиканти да се включи в играта. Борислав Димитров - Бобо избра любимата спортна игра от детството и така в Game ON днес е време за баскетбол от 90-те: Чикаго Булс срещу Юта Джаз!
Да играеш на видео конзола с Бобо е любопитно преживяване. Има моменти, в които толкова се е концентрирал върху това, което се случва на екрана, че оставя впечатлението, че тази игра е най-важното нещо за него в момента. Секунди по-късно оставя джойстика на масата, усмихва се широко и започва да говори откровено за върховете и провалите си. А когато анимираните звезди от NBA отново се раздвижат по виртуалния паркет на играта - историята се повтаря. За 37 години Бобо е живял и преживял повече, отколкото някои хора за двойно повече.
Роден и израснал в бедни години в квартал "Надежда", в София, той помни добре какво е да нямаш.
"Тогава всички бяхме бедни и не мисля, че това беше някакъв фактор, защото всички бяхме по-равни някак." - така с носталгия музикантът започва спомените от детството си и на мига ми става ясно, че е готов за истински разговор.
"Нямахме пари дори за обикновен стационарен телефон вкъщи. Социалният живот беше на улицата, но животът беше някак по-приятен. Бяха романтични времена. Сега имам чувството, че хората не общуват истински. По-сдържани сме. Не искаме нови приятели, не искаме да ни се случват нови и интересни неща. Роботизирали сме се."
В детските си години Бобо тренира лека атлетика и футбол в "Локомотив", но бързо приключва със спорта.
"Ритахме често в квартала. На тренировките се оказа, че бях най-бърз от всички, но нямах никаква техника и ме сложиха за вратар. Не продължих много - сигурно съм се захванал с някакви глупости после."
Популярността на Бобо го сполита още в тийнейджърските му години. Пее чак от детската градина, но пробива с рап през 2001г, когато е одобрен на прослушване на хитовия по онова време лейбъл "Снайпер рекърдс". Много вода е изтекла от тогава, а от близо 20 години Бобо пише муизка и текстове не само за себе си, но и за сови колеги. Записвал e с почти всички български поп звезди, подгрявал e за Busta Rhymes и Tinie Tempah, пял e на една сцена с Jessie J, има песен и клип с Redman, a двете му участия като беквокал на Евровизия са свързани и с двата най-големи успеха на България в политико-музикалния конкурс - четвъртото място на Поли Генова и второто на Кристиан Костов.
В момента работи по втория албум на култовите Bobo and The Gang, но се подготвя и за своята нова страст - няколко афробийт парчета.
"За музиката трябва да благодаря най-много на майка ми, защото е видяла нещо в мен и ме е пратила да се уча. И на Стефка Оникян, която беше първият ми учител."
Спортът е останал отдавна на заден план в живота на Бобо, но и до днес той понякога се събира с приятели, за да поиграе малко баскетбол - другата му голяма страст.
"Запалих се по баскетбола във времената на Майкъл Джордан - абсолютна легенда. Помня, че по едно време си изрусявах косата, защото много харесвах Денис Родман."
Говорим си за спорта през 90-те и сега и намираме много паралели с музиката. Абсолютната комерсиализиация и превръщането им в продукт дават своите резултати, а Бобо е точният човек за някои равносметки.
"Хип-хопът е на улицата. В смисъла си той изразява някакъв вид протест. Днес и ценностите на младите хора са се изменили. Обръщат повече внимание на дрехите и колите. В музиката е като в спорта. Най-важно е да се реперитра. Както за един спортист най-важното е подготовката, така и за нас - репетицията. А някои от новите рап изпълнители явно не си дават сметка. Не се разбира какво казват. Това е и най-голямата разлика между световните звезди и бълграските - професионализма. Отношението. Макар много от тях също да са от гетото - когато става дума за работа - не се лигавят. Не закъсняват. Не идват пияни. Ние тук си го караме малко отгоре на нещата. Мислим си, че като хората са дошли на наш лайв и ни харесват, защото са чули парче на запис и им е харесасало, ще ни простят някои неточности. Но не трябва да е така. И публиката трябва да е безкопромисна дори към най-любимите си изпълнители."
Освен с музика, Бобо се занимава активно и с театър. След няколко малки роли в киното и в сериали, музикантът вече е изиграл ролята си в "Празникът" (постановката се играе в Малък радски театър "Зад канала") над 50 пъти. Благодарен е на режисьора Явор Гърдев, че от една страна му е дал шанс и е повярвал в един нешколуван артист и от друга, че не го дели като отношение от по-опитните му колеги.
Имат ли място музикантите и спортистите в политиката? Бобо е повече от скептичен.
"За мен това са чисто финансови интереси. Ето сега ако питаме Кубрат как точно би работил за националния ни интерес, смяташ ли, че знае как да го направи? Какви са тия глупости?! Не одобрявам. Не искам да ям бой от Кубрат Пулев (смее се), но за мен това не е сериозно!"
И така между сериозното и смешното играта с Бобо продължава, а той веднага споделя кои са любимите му спортни звезди на България:
"Ивет Лалова и Сани Жекова. Познавам Ивет от години. Едно време идваше на наши партита. Душичка е. Сани Жекова познавам по-малко, но също е изключетлно лъчезарен човек. Като цяло ценя хората не толкова заради постиженията им, а за това какви са им душите."
Цялото интервю и предизвикателство в играта на Game ON, както и неподправените истории на Бобо, разказани от първо лице, можете да видите във видео епизода.