Край с футбола, но играта продължава - Мишо Александров в Game On

Как се размина с Ливърпул, любовта към ЦСКА в семейство на левскари и бъдещето

dir.bg

Край с футбола, но играта продължава - Мишо Александров в Game On

Как се размина с Ливърпул, любовта към ЦСКА в семейство на левскари и бъдещето

10:28 | 15 декември 2021 | Автор : Деян Веселинов 0 6863 dir.bg

Пак е време за Game ON - видео поредицата на Dir.bg, която ще ви накара да се откъснете от натовареното ежедневие, да се посмеете и да научите нещо ново и различно за популярни български спортисти, музиканти, певци и артисти. В Game ON водещият Деян Веселинов се изправя срещу срещу своите събеседници в предизвикателство "един на един", а двубоите се провеждат под формата на видео игра на конзола.

Game ON

И в този епизод има повече от игра. Има история. Срещаме ви с един различен футболист. Той предпочита да мисли, преди да действа. Преди няколко месеца прекрати кариерата си, като по традиция около този факт не се вдигна голям шум. Така е винаги около него и не е случайно - той си е избрал да е така. Михаил Александров не е от онези играчи и хора, които искат да създават такъв.

На 32 години бившият национал на България, шампион с Лудогорец четири пъти и играл с отбора в Шампионската лига, спря заради контузия в коляното. Тя го заведе из разни краища на Европа и предизвика най-големите светила за мнение.

Контузията е основната причина, но не единствената. Мишо е добър с конзолите на видеоигрите. Като цяло обича иновациите, пада си по техниката - дронове, камери, фотоапарати. "Всичко трябва да има копче", шегува се с тази си страст.

Разговорът, докато върви мачът му срещу Деян Веселинов на FIFA (ПСЖ - Ливърпул) се връща от игрищата на детско-юношеската школа на ЦСКА, през Ливърпул и Дортмунд, в Разград....

В духа на Game on - играта трябва да продължи. Show must go on, ако искате. Точно това прави в момента Александров, който кара курс към УЕФА заедно с легендарни фигури като Неманя Видич. Но за това - по реда му.

За контузията и отказването

Не съм искал да се афишира, да става голяма новина. Не съм мислил, че нещо кой знае какво е станало. Приех го доста по-спокойно от някои други хора.

Когато се контузих, предполагах, че ще е шест месеца извън терена. Аз гоних да се върна за пет, тренирах три пъти повече от един обикновен футболист. Но ето, че животът ти казва - няма да са шест месеца, а две години и половина.

Отделно, имаше и други причини. Имам две дъщери. Детето ти започва училище, а ти си някъде и не можеш да го виждаш всеки ден. Трета причина беше, че ме приеха да уча на курса на УЕФА. Четвърта - разочаровах се от някои хора.

Кой ли не даде мнение за контузията. От най-ниско до най-високо ниво доктори прегледаха това коляно и ми казаха, че всичко е наред. А аз знам, че не е."

За началото, Гунди, ЦСКА и номер 7

Баща ми винаги е искал да играе футбол на високо ниво, както го направих аз. Затова и в негова чест през цялата ми кариера носих номер 7, той е роден на 7-ми септември.

Започнах в ЦСКА, защото ми беше по-близо. Аз съм от "Младост". А цялото ми семейство са луди фенове на Левски, в частност - на Гунди. Аз като дете също станах от Левски, нормално. После започнах да играя в ЦСКА и любовта си дойде на правилното място. Днес и баща ми е цесекар, дори не се коментира тази тема.

Когато бях 13, 14-годишен, един нидерландец (Ян Деркс), който бе методист в школата на Левски, искаше да ме вземе. Дойде, поговорихме... Но отказах, а един човек тогава най-много ми помогна да остана и още повече да заобичам ЦСКА - Спас Джевизов. Той ми е като втори баща.

Трансферът в Ливърпул ...и Дортмунд

На 16 години изиграх първия си мач за мъжете на ЦСКА. Моята цел беше да вляза в първия тим и да се наложа. В един слънчев ден идва Лъчезар Танев и казва: "Иска те с готов договор отбор, финалист в Шампионската лига". Помислих, че е Еспаньол, защото бях ходил там още на 14-15 години. Но не - беше Ливърпул.

Отидох, запознах се с Рафа Бенитес, минах прегледи... Аз бях първият, когото Ливърпул поиска, а там бяхме заедно и с Ники Михайлов. Но тогава България още не беше в Европейски съюз, трябваше да имам 85 процента мачове за мъжете в националния отбор. И не излезе работна виза.

След това трябваше да реша дали да ида в Твенте, или в Борусия Дортмунд. Реших да е Германия.

Проектът "Лудогорец"

Бях един от първите, които отидоха там. Послушах Лъчо Танев, повярвах му сляпо. Лудогорец беше в Б група. В Разград изкарах едни от най-хубавите си години във футбола. Това, което ми се случи с този отбор и преживях футболно, може би нямаше да ми се получи другаде.

Курсът UEFA MIP

Изискванията са да имаш определени мачове в националния отбор и в Шампионската лига. Стилиян Петров много ми помогна и ми показа предимствата на тази програма. В момента учат хора като Дидие Дрогба и Кака, в първия випуск са завършили Абидал, Стилиян, Пирес. Аз започвам редом с големи имена - Неманя Видич и Демба Ба, например.

Хората не го виждат по този начин, но - ти си футболист до дадена възраст, а нямаш стаж в нищо извън това. Ти си едно неоформено бебе. Ако не си направиш правилен план или не ти се получи планът за след края на кариерата, се стига до сривове.

Аз имам много планове.

Повече за тях, както и по още много интересни теми, вижте целия разговор с един различен като мислене, но и много успял на терена футболист.

ИЗБРАНО