В Бразилия футболът е религия и възможността да го направиш своя професия е мечтата на почти всяко средностатистическо дете.

Но за някои хора това може да се окаже извънредно трудна задача. Или поне - те ще ви кажат така. Става дума за хората с различна сексуална ориентация, които са готови да я открият пред света. Тяхната позиция в спорта е обект на все повече анализи и заглавия в новините.

Бразилецът Дъглас Брага е бивш футболист, който на 12-годишна възраст започва да мечтае за професионалния футбол. На 18 г. подписва с Ботафого - клуб, който е сред най-обичаните в страната. Но е нужно да вземе едно много тежко решение за бъдещето си, тъй като е гей.

Бавно открива своята сексуалност и решава, че тя не е съвместима с футбола. Отказва се на 21-годишна възраст, като неговият случай е един от многото в спорта и подсказва, че тези хора имат проблем да се адаптират към тази специфична сфера. Или поне - такива са заключенията в публичното пространство след поредния случай като този с Брага.

Снимка: BBC

Но има ли наистина такъв казус и доколко оправдано е повдигането му на дневен ред? Последният въпрос е адекватен, тъй като все по-често се организират кампании в подкрепа на така нареченото LGBTQ общество.

На преден план често е изваждан въпросът дали е възможно за един човек с различна сексуална ориентация в какъвто и да е спорт да бъде приет сред съотборници, съперници, ментори и така нататък.

Трудно е да се отговори, тъй като откритите хомосексуалисти в спорта са твърде малко.

Огромен процент от тях са жени, като най-простото обяснение е, че лесбийките биват приемани много по-лесно в женски тимове и спортове, от гейовете в мъжките такива.

В женския футбол например случаите са много. Голяма част от връзките са между колежки/съотборнички и момичетата нямат проблем да изразяват открито своята любов. 

Embed from Getty Images

При мъжете обаче не е точно така. Не можем да посочим нито един гей (който да си е признал) в елитните европейски футболни първенства. Трудно е да си представим, че няма такива, но по обясними причини въпросните джентълмени не са готови да изкрещят на света това, което им се иска. Правят го, когато спрат да играят.

LGBTQ обществото изтъква това като основен проблем и се опитва с разнообразни кампании да призове различните да не се срамуват от своята същност. Но възможно ли е например за един гей-футболист да бъде приет адекватно от съотборниците си?

Снимка: Twitter

Който е спортувал знае каква е обстановката в мъжката съблекалня след последния съдийски сигнал. Можем да предположим, че хетеросексуалните мъже биха изпитали дискомфорт при наличието на хомосексуалист във въпросната обстановка.

Монетата има две страни.

Наскоро на звездата на Челси Рубен Лофтъс-Чийк му се наложи да отрича, че е гей чрез туитър акаунта си след кибер атаки, но побърза да уточни, че би подкрепил всеки, който реши да сподели със света различната си сексуална ориентация.

Световният №1 в тениса Новак Джокович също обяви подкрепата си различните и като цяло въпросът е задаван на много елитни спортисти, които винаги отговарят позитивно. Доколко са искрени можем само да гадаем.

Embed from Getty Images

Досега не е имало открит хомосексуалист - действащ играч във Висшата лига, като единственият, който си призна, бе бившият игач на Астън Вила и Уест Хям Томас Хитцелшпергер, но след края на кариерата си. Това остава най-високо профилираният футболист изобщо с подобно признание. Показателно е, че разбрахме едва след като окачи футболните обувки.

Голям скандал се роди на Световното първенство по футбол в Русия, когато организаторите изрично призоваха гейовете да не показват своята сексуалност открито, тъй като могат да станат жертва на насилие. Такъв случай имаше още преди мача на откриването, когато двама французи бяха пребити брутално в Санкт Петербург и бяха приети в болница с мозъчни травми.

Embed from Getty Images

Подобен призив няма аналог в последните години, но в него има логика, тъй като трябва да бъдат избегнати именно такива брутални случаи. Този тип хомофобия категорично не е оправдана, но е налице и в най-развитите държави, което пък оправдава всички методи на нейното заличаване.

Случаят в Русия вероятно бе изолиран, тъй като подобни проблеми нямаше по време на зимната Олимпиада в Сочи, която мина без инциденти. Такива могат да се случат, в която и да е страна.

В големия тенис например откритите хомосексуалисти са само двама. Шведката Йоана Ларсон (№36 в света) и белгийката Алисън Ван Уйтванк (№52) са лесбийки, като втората дори има друга тенисистка за партньор. Всички помним каква революция направиха легендите Били Джийн Кинг и Мартина Навратилова с кампаниите си за събуждане на толерантността в спорта.

Embed from Getty Images

На различните не им липсват популярни посланици. Можем да посочим като най-известен активен спортист англичанинът Том Дейли (на основната снимка), който е специалист в скоковете във вода. 24-годишният гей е двукратен бронзов медалист на Олимпийски игри и има 2 милиона последователи в Инстаграм.

Една от големите победи на хората с различна сексуална ориентация идва благодарение на американския баскетбол. Много от отборите открито показват еднополови двойки, които се целуват на така наречения Kiss Cam - кадри по време на паузата в мачовете с цел вдигане настроението на публиката.

Чикаго Булс и Лос Анджелис Клипърс са сред първите отбори, които искаха да проявят своята толерантност, а това често се случва и Националната футболна лига (NFL).

Отборите в традиционните американски спортове организират така наречените вечери, посветени на LGBTQ обществото. На мачовете преобладват цветовете на дъгата, символни за различните, като те биват призовавани да проявят нужната смелост.

Но нужна ли е цялата тази шумотевица, се запитват много хора. Както и: Ако някой не е достатъчно добър в своя спорт, не търси ли оправданието за неуспеха си в деликатен социален въпрос, вместо в истинските причини? 

Много от тях, вклчючително в спорта, смятат, че големият проблем на хомосексуалната общост е опитите да натрапва своята различна идентичност на всяка цена. И да оправдава с нея други недостатъци на отделни спортисти.

Вероятно истината се корени някъде по средата, но едно е сигурно - за въпросния проблем, ако изобщо има такъв, ще се шуми все повече. Доказват го рязко увеличилите се и зачестили официални прояви срещу хомофобията в спорта.

И заради характерните черти на модерния свят, в който живеем, изпълнен с думи като "свръхтолерантност".