17-11-2017 20-11-2018

Иде "Тур дьо Франс": Защо трикото е жълто, кой е пияният майстор и още култови истории

Пет от най-любопитните моменти във великата надпреварата

14:14 | 29 юни 2022 | Редактор : Александър Сотиров 6 4939 Снимка: Getty Images

“Тур дьо Франс” несъмнено е най-голямото колоездачно събитие в света и по темата няма две мнения. Легендарното състезание дава началото си през 1903 година, когато французинът Морис Гарин става първият победите, а освен велики шампиони, легендарни битки и епични ситуации, в над вековната история на Обиколката на Франция има не един или два любопитни момента.

Още по темата

Tази година Обиколката ще започне в датската столица Копенхаген в петък, на 1 юли, и ще продължи през почти целия месец - до 24 юли, когато колеоздачите ще финишират в Париж. Словенецът Тадей Погачар ще преследва третата си поредна победа в генералното класиране. Но преди пролога за тазгодишното издание, да се върнем към някои от множеството любопитни случки в историята на "Тура".

Ето и някои от най-интересните:

Защо трикото на водача в класирането е жълто?

Жълтата фланелка (или жълтото трико) несъмнено е най-разпознаваемият символ на “Тур дьо Франс” в цялата история на състезанието. В първото издание на състезанието през 1903 година етапите са шест и са направо космически като дистанция - по 400 километра всеки. Роденият в Италия французин Гарин печели с време от 94 часа и половина, с повече от три часа преднина пред подгласника си Люсиен Потие и близо четири часа и половина по-бързо от четвъртия - Фернанд Аугеро.

Снимка: Getty Images

В онези години се кара с един и същ велосипед всеки ден, ако има техническа повреда, колоездачите я отстранявам сами, няма ги големите поддържащи екипи… Истински ентусиасти!

Първата поява на жълтата фланелка е през 1919 година.

Цветът е избран от Анри Десгранж, създател на Тура и шеф на вестник “Ауто”, който години по-късно ще се превърне в добр познатия днес “Екип”.

А причината за жълтото трико е много простичка - страниците на изданието са жълти!

Виж още Как се роди най-великото състезание на две колела

Пияният колоездач от Алжир

През 1950 година в “Тур дьо Франс” се разиграва една от най-епичните случки в цялата близо 120-годишна история на легендарната надпревара.

Главното действаще лице? Абдел Кадер Зааф от Алжир.

Африканецът участва за втори път в състезанието, като във въпросното участие най-доброто му представяне е петото място в дванадесетия етап, когато е на 16 минути от победителя Морис Блом (Белгия). На следващия ден идва и етап №13, който може би плаши суеверните, но Зааф не е един от тях.

Заедно със съотборника му Марсел Молинес се откъсват на 30 минути пред основната група, но 20 километра преди финала на алжиреца му прилошава и припада.

За това обаче си има причина. Някъде след Монпелие Абдел Кадер е толкова жаден, че взима бутилка от един от зрителите и я обръща на един дъх. В нея обаче има не вода, а вино, като случката с падането му от колелото се разиграва малко след това. Той е откаран в болница, откъдето обаче бяга, защото иска да кара на другия ден.

Снимка: Getty Images

Има и друга версия - че алжирецът е използвал амфетамини, които в комбинация с жегата не му понасят добре и той се оказва в безсъзнание на земята. Намерен е от местни берачи на грозде, които нямат вода и го пръскат с… вино.

И оттам тръгва легендата за неговото “пиянство”.

Сладолед за Федерико

Испанецът Федерико Баамонтес е победител в генералното класиране на “Тур дьо Франс” от 1959 година. Освен това във визитката си има и шест триумфа при катерачите, но най-знаковата история с негово участие е свързана със… сладолед.

Виж още ТОЙ идва: Как магията на "Тур дьо Франс" докосна едно 5-хилядно село

При едно от участията на Баамонтес той получава повреда на задната гума и трябва да изчака екипа си, за да бъде отстранена тя. Просто е на такова място, че му предстои спускане, което няма как да бъде осъществено без наличието на спирачка.

И така - Федерико сяда на земята и започва да чака, като междувременно решава, че може да се поглези.

“Видях две колички за сладолед. И просто отидох и си поръчах две топки с ванилия”, казва години по-късно 93-годишният в момента Баамонтес.

“Така станах известен като “онзи със сладоледа”, добавя той.

Но също така е познат и като “Планинския крал” заради шестте си триумфа при катерачите.

Денят, в който Меркс победи и припадна

Еди Меркс и до днес си спомня случилото се на 10 юли 1970 година по хълмовете на Мон Ванту - 1912-метров връх в Прованс, където участниците имат 22 километра непрестанно изкачване.

Легендарният белгиец иска да посвети победата си на Том Симпсън. Британецът е починал на същото място три години по-рано в убийствената жега.

Снимка: Getty Images

Меркс изпълнява задачата си и печели етапа с време от 5 часа и 47 минути. С повече от минута по-бързо от сънародниците си Мартин ван ден Босхе и Люсиен ван Импе. Комбинацията от убийствена горещина и изтощение на Меркс обаче го карат да припадне - моментално след финалната линия.

Докторите го спасяват с кислородна маска.

Меркс е петкратен победител в генералното класиране, три пъти е №1 по точки, а също така два пъти е и най-добър катерач. И до днес е рекордьор по спечелени етапи с общо 34.

Виж още Нарекоха го Канибала

Белоки и катастрофата пред Армстронг

Хосеба Белоки има три подиума в “Тура” - през 2000, 2001 и 2002.

Тази година се навършват 20 години от последния му такъв, но всички се интересуват и искат да говорят с него само за едно нещо. Катастрофата му точно пред Ланс Армстронг, която се случи през 2003 година.

Датата 14 юли е символична, защото Франция има национален празник тогава, а преди 19 години Белоки се впкуса в преследване на Александър Винокуров, но само за да се озове по лице на асфалта и също така за малко да бъде прегазен от Ланс Армстронг, който е точно зад него.

“В последните седмици имах може би 15 интервюта. Навършват се 20 години от второто ми място, но всички ме питат само за катастрофата. Все още не съм се завърнал на мястото на падането, но един ден ще трябва да го направя”, разказва баскът.

През 2003 година той е на 40 секунди от лидера в генералното класиране Армстронг, а в деветия етап, само на четири километра от финала, губи контрол над велосипеда си. Ударите са толкова сериозни, че Белоки получава няколко фрактури и на практика това е краят на кариерата му в големия спорт.