История на Европейските първенства: Източният блок ликуваше в Париж
СССР, Югославия и Чехословакия грабнаха медалите при първото издание на турнира
До началото на Европейското първенство по футбол остават 16 дни, а феновете из Стария континент започват своята пренастройка към форума, загърбвайки страстите от клубния футбол. Сезонът там приключи, задава се голямото футболно събитие на годината.
Първенство, което единствено по рода си бе отложено заради пандемията. Първенство, което единствено до този момент ще се проведе в 11 града в 11 различни държави.
Европейско, което за първи път ще бъде обхванато от технологиите - ще има ВАР.
Това ще е 16-ото Европейско първенство в историята, като по план то трябваше да отбележи 60-ата годишнина на турнира, но пандемията малко обърка плановете. Другата символика, която първенството изразява, е на обединена Европа, която 60 години по-късно е загърбила огромните различия между държавите, което обяснява ексцентричното решение за 12 града домакини в 12 страни. След промените, наложени заради противопандемичните правила в отделните страни, останаха 11.
В битка за европейския върх ще се впуснат 24 тима, а общо 55 бяха част от започналите още в началото на 2019-а квалификации. Доста различна картина от тази през 1960-а, когато в дебютната надпревара се включват едва 17 тима, а финалният турнир се състои от само 4.
А това дори и през 60-та е малко изненадвщо, защото Световните първенства се провеждат от вече 30 години и набират все по-голяма популярност. Южна Америка, Африка, че дори и Азия вече имат своите континентални първенства, но не и Европа, в която скоро преди това е направен революционният клубен турнир КЕШ - Купа на европейските шампиони.
Идеята за национална надпревара на континента съществува от 1927-а по предложение на французина Анри Делоне, който изиграва огромна роля и в създаването на Световните първенства и европейските клубни турнири.
Но дълго време това предложение стои в пространството, докато самият Делоне не оглавява УЕФА през 1954-а, за да задвижи вече почти 30-годишната си идея. Няколко месеца по-късно той умира, но пък на поста го наследява неговият син Пиер, който продължава да работи по този проект. Така се стига до 1958-а, когато с 15:13 гласа, европейските футболни нации решават да създадат своя континентален форум.
Само година по-рано 28 отбора се включват в квалификациите за Мондиала в Швеция, но в тези за Европейското участват едва 17 тима. Бойкот има от самата Швеция, тогава основна сила в управлението на целия световен спорт, не само на футбола. Бойкотират още Великобритания с четирите си тима, Италия, Западна Германия, Белгия, Нидерландия и Швейцария от основните европейски страни.
И така само 17 тима играят квалификации, а четири ще достигнат до финалния турнир. България губи квалификационния си сблъсък с общ резултат 1:3 от Югославия - 0:2 в Белград и 1:1 в София. В крайна сметка до финалния турнир достигат Франция, СССР, Югославия и Чехословакия. Три тима от Източния блок, което прави решението на УЕФА доста лесно - да прати финалната надпревара във Франция.
Още повече, че неговият създател е французин, заради което и купата носи името на Анри Делоне. А турнирът на четирите се казва Европейска Купа на нациите. Още не е Европейско първенство.
Квалификациите не минават без скандали, защото тогава генерал Франко категорично забранява на испанския тим да пътува за Москва. Събитията се разиграват в разгара на Студената война, целият континент е в тежка ситуация на разединение, а фашисткият диктатор Франко няма намерение да праща момчетата си във вражеския Съюз.
По ирония на съдбата СССР отказва да пътува за световна квалификация в Чили заради режима на Пиночет 14 години по-късно, но това е друга история.
За финалите жребият отрежда Франция да срещне Югославия в Париж, а СССР и Чехословакия да мерят сили в Марсилия.
Двата мача се играят по едно и също време, като на юг чехословаците, които две години по-късно ще играят финал на Световно първенство, губят безславно от Съветския съюз. Това 0:3 в първия час убива интригата, а такъв остава и крайният резултат.
По това време в Париж резултатът е 4:2 за домакините, като третите в света по това време французи гледат смело към европейския финал. Тогава идва един от паметните и същевременно най-нелогични моменти в историята на Европейските първенства.
Тогава тима на Югославия прави три атаки за четири минути, в които успява да отправи три удара и да вкара три гола. Това тотално преобръща срещата и с 5:4 Югославия успява да стигне до финалния мач. Tези ужасни три атаки са едни от последните мигове за Франция на Европейско първенство в следващите 24 години. "Петлите" не се появяват пак на форума до титлата си през 1984-а, спечелена отново в Париж.
Така на 10 юли 1960-а в столицата на Франция и в сърцето на Европа, СССР и Югославия се изправят в мача, който трябва да определи първия шампион на Европа. В разгара на Студената война два клуба от Източния блок се борят за трона.
Съветската сила срещу доста по-техничния и радващ окото футбол на югославяните. От едната страна звездите са Лев Яшин на вратата и Игор Нето с капитанската лента, докато от другата са македонският Гаринча - Драгослав Шекуларац и нападателят Бора Костич с капитанската лента.
Югославия действително играе по-добре през почти целия мач, а фактът, че Яшин е определен за герой след края му, е красноречив за количеството работа, което е имал вратарят. В края на първата част Милан Галич открива за "плавите", когато слага главата си на пътя на центрираната от Дражан Джеркович топка. И до днес има съмнения точно с коя част на тялото Галич вкарва топката, а мнозина тъврдят, че легендата на Партизан дори не играе с топката, а в собствената си врата я вкарва съветският капитан Нето.
И докато Яшин е герой за единия тим от финала, то колегата му Благойе Видинич се превръща в грешник, защото в самото начало на втората част изпуска топката при далечния удар на Слава Метревели за 1:1. След куп пропуски на Югославия, това остава крайният резултат, а решителният миг в мача е 113-ата минута. Седем преди края на продълженията.
Таранът на СССР - Виктор Понеделник, надскача всички и вкарва за 2:1, с което носи европейската титла на тима. И до ден днешен това е най-големият успех за руския и съветски футбол. Етническият естонец Игор Нето се превръща в първия играч, вдигнал над главата си трофея, който в последните 60 години спечелиха 10 различни европейски нации.
Този приз не идва никак случайно за СССР, защото това е златното им поколение, което в следващите години играе два финала на Европейско и полуфинал на Световно първенства. Югославия пък става повод за доста дискусии в европейския футбол, като темата е дали всъщност красивият и техничен футбол не е неприложим, нерационален и неефективен на Стария континент.
Всичко това е оборено, защото два месеца по-късно същият този състав стига до олимпийската титла.
В онзи период също така турнирът и златото на СССР са приети като триумф на Източния блок над Западна Европа. Преди финала Чехословакия побеждава Франция в мача за третото място, като оставя домакините с празни ръце от турнира. Първо, второ и трето място за източните сили!
Но не е и случайност, защото по това време отборите от нашата страна на завесата са доста по-сериозен фактор на европейската сцена. За първите шест европейски първенства, 12 от 24-те полуфиналисти са именно представители на Източния блок.
Само СССР и Чехословакия обаче стигат до титли. Съветския съюз губи два финала, същото прави и Югославия.
И така, преди 61 години е сложен стартът. Тогавашната бойкотирана Европейска купа на нациите днес е един от най-популярните, очаквани с огромен интерес турнири във футбола.
От 11 юни битките започват отново, като чакахме за тях не 4, а цели 5 години.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}