История на (почти) Непобедимите: Ще стори ли скромният Леверкузен немислимото?

14:25 | 27 февруари 2024 | Автор : Динко Гоцев 0 2928 Снимка: Getty Images

Една история остава леко встрани от големите новини и теми в европейския футбол през сезона. А не бива да е така. Това, което прави Байер Леверкузен, е малък подвиг в мирно време.

Мисията не е завършена, но в следващите редове ще опитаме да обясним на теория колко значими неща може да постигне този отбор до месец май. И колко стабилно може да се намести в историята на европейския футбол. Той вече е там със счупения рекорд на Байерн за най-дълга поредица двубои без загуба от германски тим - 33.

Но това не е всичко.

Снимка: AP/БТА

Чудният сезон на Леверкузен

Това наистина е почти чудо. Преди година и половина клубът смени треньора "на пожар", след като отборът креташе предпоследен и през октомври 2022-ра си изглеждаше застрашен от изпадане. Подписа договор с Чаби Алонсо, което си беше рискован избор. Съвсем млад треньор, с опит само като наставник на дубъла на Реал Сосиедад. Но с невероятен капацитет, играл за хора като Гуардиола, Моуриньо и Бенитес.

Алонсо преобрази отбора. Леверкузен завърши в местата за евротурнирите през миналия сезон, а през този просто е машина. Статистиките:

- 23 шампионатни мача без загуба (4 равенства и 19 победи)

- 4 успеха за Купата на Германия, където се задава полуфинал срещу втородивизионния Фортуна Дюселдорф на 3 април.

- 6 победи в групата на Лига Европа, където идват осминафинали срещу Карабах (Азербайджан) на 7 и 14 март.

В първенството Байер води с 8 точки пред колоса Байерн, а и в другите два турнира смело гледа към последните етапи.

Виж още Жозе знаеше. Поне той не е изненадан от чудесата на най-добрия млад треньор в Европа

В Бундеслигата до края на сезона има 11 кръга.

На хартия, в тях лидерът има три или четири мача, от които може да се притеснява за потенциално поражение - гостуванията на Борусия (Дортмунд), Фрайбург и Айнтрахт, както и домакинството на Щутгарт.

Поне такива са очакванията на експертите.

Ако по някакъв начин, а това е изключително трудно, този тим стигне до трите трофея в края на сезона, без да загуби мач, то той ще влезе в историята като първи от големите европейски лиги, който го постига.

Наистина Непобедими, Недосегаеми или както искате да ги наречем.

Защото досега това не се е случвало в такъв мащаб.

Почти Непобедимите

Милан през 1991-92 г. сътвори велико постижение, печелейки скудетото без поражение. В 34 шампионатни кръга никой не успя да бие отбора на Фабио Капело, в който изпъкваха Гулит, Ван Бастен и Рийкард. Но в онзи сезон Милан не играе в евротурнирите, а в турнира за Купата на Италия губи един мач - полуфиналния реванш с Юве.

Фабио Капело и неговият Милан минаха през сезона в Серия А 1991-92 г. непобедени

Снимка: Getty Images

Така от 42 срещи тогава, росонерите падат само в една. Но тя идва през април, прекъсвайки серия от 35 двубоя без загуба в първенството и турнира за националната купа. Този рекорд е постижим за Леверкузен, трябват още два мача без да се допусне поражение.

Куриозно - Милан стартира онзи сезон крайно неубедително.

В първия кръг бие Асколи с автогол (1:0), във втория пак със същия резултат и гол от дузпа на Ван Бастен е повален Каляри, в третия автогол в 90-ата минута спасява 1:1 с Ювентус, в четвъртия късна дузпа на Ван Бастен носи 1:1 с Фиорентина, а същият сценарий се повтаря и в петия за 1:1 с Дженоа.

Три пъти измъкване на косъм. След това отборът на Капело е машина.

Той не просто печели титлата без загуба, а пренася серията и в следващия сезон на Серия А, удължавайки я до 59 мача! Но това е само в първенството.

Воден от невероятното трио Ван Бастен, Гулит и Рийкард, Милан мина през сезона в Серия А 1991-92 г. непобеден

Снимка: Getty Images

Арсенал от сезон 2003-2004 г. се гордее с прозвище Недосегаемите на Венгер, ката това е напълно заслужено... що се отнася до Висшата лига на Англия.

"Топчиите" в онзи велик състав с Анри, Виейра, Пирес и останалите, спечелиха титлата с 90 точки - 26 победи и 12 ремита. В турнира за Купата на ФА също направиха силен рейд, но на полуфинал пътят им бе препречен от Манчестър Юнайтед - 0:1.

Така серията без поражение на домашната сцена е 35 мача, преди да дойде това от "червените дяволи".

Но тук има и друг детайл.

Арсенал стартира сезона в Шампионската лига с домакинско 0:3 от Интер в групата. Загуби още веднъж в нея, а после падна и на четвъртфинала от Челси, който го елиминира.

Тоест - това не е сезон на непобедимост на всички фронтове, в какъвто се цели Леверкузен. Онзи Арсенал наистина е Недосегаем у дома, а постижението му вероятно никога няма да бъде изравнено - едва ли някой ще спечели пак титлата в месомелачката на Висшата лига, без да загуби мач. Но не е съвършеният сезон.

Арсенал, празнества след титлата от сезон 2003-04 г.

Снимка: Getty Images

Също през този век дойде великолепното постижение на Ювентус, воден от Антонио Конте. През сезон 2011-12 г. "старата госпожа" мина през Серия А без загуба - 23 победи и 15 ремита. Допусна само 20 гола във вратата си.

В турнира за Купата на Италия стигна до финала след 4 победи и можеше да завърши непобеден във всеки един мач, но загуби двубоя за трофея от Наполи с 0:2.

Тогава Юве не играе в Европа, но все пак серията от 42 официални двубоя без поражение, преди неаполитанците да вгорчат вкуса в устата с финала за Копа Италия, остава най-дългата в един сезон, в някоя от петте топ лиги на континента.

Няколко отбора заслужават "почетно място" в този материал, защото постиженията им са наистина впечатляващи. Но не и постигнати в нивото на конкуренция, което предлагат петте водещи първенства на Европа.

Ювентус - шампион без загуба през сезон 2011-12 г.

Снимка: Getty Images

Селтик на Брендън Роджърс от сезон 2016-17 г. също е Непобедим, във фолклора на шотландския футбол. Този отбор спечели трите трофея в страната - титлата, Купата на Шотландия и Купата на лигата, без да загуби мач. Това са 47 двубоя без поражение. Удължи ги до 69 в следващия сезон и това са близо 2 години, в които никой не можеше да бие "детелините" на домашната сцена. Разбира се, по това време от нея отсъстваше реално Рейнджърс, пратен в изгнание в долните дивизии заради финансови неуредици.

Но не само това е аргумент, че постижението не може да се сравнява с това, което преследва Леверкузен.

В споменатия сезон 2016-17 г. Селтик стартира европейското си пътешествие с квалификация в Шампионската лига, където загуби от ... Линкълн Ред Импс от Гибралтар с 0:1. Отстрани джуджетата, но после падна и от израелския Беер Шева. Стигна все пак до групите, но там балансът му бе 0-3-3 в шестте мача. Тоест - Непобедим, но само вкъщи.

Тук някъде е мястото и на феноменалния тим на Порто от сезон 2010-2011 г., който направи луд рейд в Лига Европа, за да я спечели. Но загуби два пъти в елиминациите, макар това да не бе фатално. В първенството този тим завърши с 27 победи и 3 ремита, стигна и до Купата на Португалия, но и там допусна поражение в единия полуфинал с Бенфика. Непобедени в първенството, коронясани с требъл, но не безпогрешни по пътя към него.

Аякс на Луис ван Гаал от 1994-95 г. направи невероятни неща. Спечели Шампионската лига без загуба (11 мача) и титлата у дома също без поражение (34) двубоя. Само един хап вгорчи постижението от великия сезон - загубен четвъртфинал от Фейенорд за Купата на Нидерландия.

Снимка: Getty images

Пътуваме към нашия регион и, естествено, историята познава сезони без поражение на Балканите.

В България за последно ЦСКА го направи с треньор Стойчо Младенов през 2007-2008 г., като не загуби и в 30-те мача от шампионския си сезон. Но не спечели Купата на страната, където записа поражение. Така бе и в Европа.

Левски е правил сезон без поражение - през 1948-49 г. "сините" вдигат титлата след 22 мача без загуба в първенството, а печелят и купата след 6 двубоя там, като три са финали с ЦСКА - оригинален, преиграване и още едно такова след две ремита. Тогава няма евротурнири, така че това си е Недосегаем сезон, макар и в доста по-къс формат от настоящите.

Стяуа на Хаджи и Лакатуш от края на 80-те е знаменит отбор и два пъти докосва Непобедимостта. И през сезон 1987-88 г., и на следващата година, армейският тим на Букурещ печели дубъл с двата трофея у дома, без да загуби мач (общо 38). Но на европейската сцена в първия случай се намесва Андерлехт, а във втория - Гьотеборг в четвъртфиналите (но е елиминиран) и Милан (0:4) на финала, за да не може да се гордее Стяуа с най-съвършения сезон на недосегаемост.

Има и странни случаи, които си струва да споменем. Дори и само, за да бъде нащрек Леверкузен, че нищо още не е постигнато.

През 1978-79 г. скромният Перуджа удивлява Италия като минава през целия сезон в Серия А без поражение. Още по-удивителното е, че не печели титлата. Остава втори на три точки зад Милан. Подобна съдба имат Галатасарай, Бенфика - от по-елитните първенства на континента. През годините им се се случвало да завършат без загуба, но и без титла.

Разбира се, за Недосегаеми могат да се смятат тимове като Сконто (Латвия), Пюник (Армения), Вардар (Северна Македония) и Бари Таун от Уелс, но всички те са завършвали сезона непобедени у дома. Не и на европейската сцена. А и не в шампионати, които могат да се сравняват с изпитанието, което е Бундеслигата.

И пак да се върнем на отбора на Алонсо.

На Леверкузен предстоят 14 сигурни и 20 потенциални мача до края на сезона. В първенството има 11 кръга, иде полуфинал с Фортуна за купата, а двата мача с Карабах вече чукат на вратата.

Ако успее да прогресира до финалите в Лига Европа и Купата на Германия, в края на сезона този тим ще е изиграл 53 двубоя. Ако не загуби нито веднъж, това ще означава требъл, но и история. Защото никой не е успявал досега да постигне съвършенството - цял сезон без поражение и у дома, и на европейската сцена.

Огромно предизвикателство. Изглежда невъзможно, но.. кой знае?