История за филм: Аз съм най-бързият счетоводител в света. Искам олимпийски медал
Южен Амо-Дадзи дори не е професионален лекоатлет, но бяга 100 м под 10 секунди
Спортът ражда велики истории, а Олимпийските игри са сцената, на която те най-добре са разказвани и виждани от целия свят. Култови герои като Еди Орела или ямайските бобслей ентусиасти са популярни, благодарение на Холивуд. Но са чисто спортни истории за мечти и за това, че никога не бива да спираш да ги преследваш.
Още по темата
Една такава вече придобива съвсем плътни очертания, а и съвсем не е с профил на "ентусиаст, който е стигнал до състезание с най-силните и се радва просто да е там". Напротив - най-бързият счетоводител на планетата мечтае за олимпийски медал в Париж 2024.
Ето тази история вече ще бъде за Холивуд. А дори и да няма парчето метал на гърдите си във Франция през лятото, Южен Амо-Дадзи си струва да я разкаже на целия свят.
Той е на 31 години. Когато гръмне пистолетът за старт на някоя от дисциплините, в които очаква да се състезава на летните игри в Париж, ще е на 32. Роден е през юни 1992-ра, лондончанин с родители от Гана. Ако не сте чували за него, дори да сте "навътре" в леката атлетика, не бъдете твърде сурови към себе си за това. Той наистина не е известен шампион. Но нищо чудно от лятото на 2024-а да се говори доста повече за него.
Момчето тренира лека атлетика в Райнман, където расте. Кварталът в Източен Лондон не е лесно място да растеш, ако си от африкански произход, през 90-те. Много е бърз и на състезания до 7, 9 и 11 години печели дори първи места сред връстници от няколко района на столицата. Резултатите му са доста добри за възрастта, като записва 11.30 секунди на стоте метра.
Родителите му обаче са решили - образованието е визата за измъкване от Райнман, а не спортът. Момчето е много силно по математика, а след училище идва университетската диплома за финансов експерт.
От почти десетилетие работи за една от най-големите строителни и предприемачески компании в страната - Berkeley Group. Той е една от водещите фигури в счетоводната армия, с отлични препоръки и репутация.
"Години наред гледах олимпийските спринтове и световните първенства, атлетиката остана голямата ми страст - разказва Южен за "Гардиън". - Следях резултатите и си мислех, че ако бях продължил да тренирам, можеше да съм сред тези момчета. И да се състезавам на Олимпиада, дори да мина сериите и да ида на финал. Кой знае..."
През 2019-а след разговори с приятели от лекоатлетическия клуб Woodford Green, един от големите в Англия, се съгласява да опита. Амо-Дадзи ходи да тича и тренира там за удоволствие и индивидуално, но хората виждат, че потенциалът още го има. На 26 се впуска за първи път в състезание и стига до полуфиналните серии на Националния шампионат на Великобритания. Тренирал е сериозно едва около 8 месеца. И е на възраст, в която другите отдавна са изградени, опитни и завършени професионални атлети.
През февруари миналата година даде трето време на 60 м в зала на британския шампионат и го взеха в отбора на световното в Истанбул. Пак стигна полуфинал на първото си голямо първенство. И историята му започна да придобива популярност. Защото вече бе на 30, а едва сега започваше в един от най-трудните и конкурентни спортове от олимпийската програма.
Започва да се готви за бягания на 100, 200 и 400 метра. Най-силен е в спринта. През юни, шест дни преди 31-вия си рожден ден, стана новина №1 в Англия. Излетя от блокчето на състезание в австрийския град Грац и за първи път падна под 10 секунди на стоте метра - 9.93. Такава история не бе чувана. Някой, който реално не се е състезавал на най-високо ниво, да дава резултати като за олимпийска квота.
Месец по-късно бе шампионатът на Великобритания и Южен стана трети на 100 м, с което си спечели място в отбора за световното в Будапеща на открито.
"Невероятно е, каква история, а?! - каза след новината, че отива в Унгария с останалите от британския тим. - Аз съм човек с риза и панталон, счетоводител съм. А стигнах до най-високия форум в леката атлетика. Дано съм вдъхновил хората, че всеки може, стига да мечтае."
В Будапеща отпадна в полуфиналната серия на 100 м, а късметът му даде място в щафетата 4x100, където не бяга в сериите преди финала, но контузия на съотборник му даде позиция в карето за него. Великобритания изпусна бронза за 0.02 сек, като остана на четвърто място.
"Бяхме толкова близо. Но за мен участието тук и това, че не подведох отбора, е повод за огромна гордост", казва човекът, който на 31 години отиде за първи път да се надбягва със световния елит от суперспринтьори.
Сега го чака Париж.
"Линфорд Кристи спечели олимпийско злато на 32, нали не сте забравили!? - смее се Южен. - Аз ще съм на 32 по време на игрите. Кой знае какво може да се случи, казвам го с чувство за хумор, разбира се. Да стана шампион вероятно ще е чудо. Но със сигурност не тръгвам с идеята, че ще съм турист. Трябва да опитам да вляза във финала и да взема медал."
Атлетиката - неговата голяма любов, му създаде проблеми в работата. Взе си годишния отпуск през 2023-а, за да се подготви и да участва в Будапеща на световното и в Истанбул на форума в зала. Даже получи и допълнителни дни, които трябва да си изработи тази година.
Тя обаче е още по-сложна - има национален шампионат, където първо трябва да спечели квота. А после (защото това изглежда ще се случи) - да иде в Париж, но не и преди да направи поне месец подготовка.
Как ще реагират хората от Berkeley Group? Един от водещите им счетоводители освобождава бюрото през лятото и отива да разглежда Айфеловата кула, Сена и Нотр Дам?
А, и между другото, да бяга с мечтата си за олимпийски медал.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}