Андора е една от държавите, превърнали се през годините в синоним на определението "футболно джудже". Живописното княжeство, кацнало в Пиренеите точно между по-големите си съседи Испания и Франция, никога не е имало най-зашеметяващите резултати, когато заговорим за националния отбор на страната, макар в последните години това постепенно да се променя.

Участието на футболните национали на Андора в каквито и да било квалификации обикновено се превръща в катастрофа. Статистиката говори достатъчно за това - между 1996 и 2017 година тимът записва едва три победи! Три победи за над 20 години!

Но както вече уточнихме, напоследък се забелязва промяна и като пример за това може да послужи 2018 година - тогава в общо 9 мача андорците губят само два пъти. Слабото представяне не е единственото нещо, съпътствало андорския футбол в последния почти четвърт век.

Там попада и името на Илдефонс Лима. Вече 40-годишен мъж, видял всичко с националния екип на Андора. И добро, и лошо. Защото роденият в Барселона централен защитник е истински маратонец във футболното дълголетие - дебютира за страната през 1997 година, а днес, вече в средата на 2020, все още е част от селекцията.

Като рекордьор с общо 128 мача и най-дългата кариера за национален отбор в световен мащаб. Да, Андора може и да е футболно джудже, но капитанът на страната е същински великан!

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Великан, който вече редовно се изправя срещу съперници, които не са били нито планувани, нито родени, когато той за първи път облича фланелката на националния отбор срещу Естония през юни 1997 година. Кръвта и потеклото му са испански - баща му е от Андалусия, а майка му от Каталуния и самият той е роден в столицата на втората автономна област, но още на два месеца семейството му се мести в планините, където явно му е писано да остави своята следа.

 "Играя вече 23 години, но чувството продължава да е същото както при първия път, в който облякох екипа на националния отбор. Колеги са ми казвали, че и това ще се изпари, но към момента не е така", казва рекордьорът, който е №1 и по голове за страната си, макар позицията му да е в сърцето на отбраната.

В клубната си кариера пътешества из 14 различни (към момента) отбора, в много държави - Испания, Андора, Гърция, Швейцария и дори Мексико! Андора може да е №135 в световната класация на ФИФА, но това не прави Лима по-малко горд, когато извежда съотборниците си на терена, за да представляват страната. Е, може би е бил по-горд, когато е делял позицията в центъра на отбраната с по-големия си брат Тони (който между другото вкарва един-единствен гол за страната си - срещу България!)

Княжеството, разполагащо с население от 78 хиляди души, става пълноправен член на УЕФА през 1996 година, така че Лима присъства от самото официално начало на футболната история на Андора, стане ли дума за национален отбор. Победите му са само пет на брой, но както сам казва, всички са наистина сладки.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Мачовете, които би поставил над останалите? Победата с 1:0 над Унгария в квалификациите за последното световно първенство. И може би най-големият успех в цялата история на страната. Но има и един друг, още по-важен и личен.

През 1998 година Бразилия се готви за световното първенство във Франция, което ще спечели. Една от подготвителните срещи е с... да, точно така - Андора.

"Играхме приятелски мач с Бразилия. Седмица преди да участват на Мондиал 1998 във Франция. Срещу Роналдо, Ривалдо, Роберто Карлос, Дунга.... Тогава бях на 18 и беше сюреалистично. Преди седмица бях играл с Роналдо на стария си ПлейСтейшън, а сега бе до мен на терена. Тогава осъзнах, че мога да играя срещу когото и да е", разказва този ценен спомен Лима и добавя, че в наши дни вече е нормално да се изправя срещу суперзвезди на футбола.

Най-пресните примери са Кристиано Роналдо и Килиан Мбапе, когато Андора има мачове съответно с Португалия и Франция. За да се върне отново към Феномена.

"Той беше силен, беше бърз, имаше всичко, което един нападател трябва да има. Не можеш да спреш подобен играч. Беше специален", допълва ветеранът, чиято страст е да разменя фланелки с опонентите си. Колекцията му наброява над 900, като най-забележителните са от Андрий Шевченко, Джон Тери, Юри Джоркаеф и Кристиано. 

Фланелките са и част от еволюцията на самата игра, казва още Илдефонс. За пример съпоставя екип на Андора от дебютната му година и екип от тази година - "Може да видите разликите и развитието".

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

"Изиграх 50 или 60 мача с брат ми. Да играеш на тези големи стадиони срещу огромни фигури е едно, но да го споделиш с брат си е още по-специално", вълнува се Лима и добавя, че двамата са били заедно на терена в 50 или може би дори 60 мача.

 Как поддържа добро ниво на 40 години? С воля, режим и подготовка.

"Грижа се за себе си. Тренирам, спя и се подготвям добре. За щастие не съм имал големи контузии. Това е ключово. Всичко става все по-трудно с времето, но ако се грижиш за себе си, не е толкова трудно. Харесва ми да играя за Андора. Националният отбор ме мотивира", категоричен е 192-сантиметровият бранител.

Дълголетието на терена обаче не е вечно и Лима се готви и за това, което го очаква след края на кариерата му. Учи за треньор, следващата му стъпка е лиценз "Б" на УЕФА. Убеден е, че има какво да предаде на по-младите футболисти.

Но все още не мисли за отказване. Това не е на дневен ред и се надява да изведе Андора в още мачове като капитан.

Защото както е казал Марк Твен - "Не е важна големината на кучето в битката, важна е големината на битката в кучето".