17-11-2017 20-11-2018

Кой е този и защо спи на пода в съблекалнята? 40 години от най-сензационния финал на "Уимбълдън"

Историята на Крис Люис, който се озова срещу Макенроу за титлата, звучи невероятно и днес

17:04 | 28 юни 2023 | Редактор : Динко Гоцев 17 19274 Снимка: Getty Images

"Кой е този? И защо спи в съблекалнята? След малко ще влезе Макенроу, той трябва да разгрее някъде, по дяволите!"

Ретро

Диалогът е преразказан и остава тайна дали е съвсем истински. Но ако е, се е провел около час и половина преди началото на най-странния финал в новата история на "Уимбълдън". Вероятно - не само в новата.

Крис Люис е този, който спи на пода. Прави го преди всеки от мачовете си на турнира през лятото на 1983 г. Точно четири десетилетия минаха от онова издание на най-класическото тенис състезание, в което новозеландецът, който си поспиваше преди мачовете в съблекалнята, на метри от слисаните му противници, достигна до финала.

Историята не може да започне без задължителното уточнение, че Нова Зеландия в тениса не е суперсила. През 1913 г. Антъни Уилдинг печели за четвърти път "Уимбълдън" и това е последният случай, в който играч от тази страна стига мача за трофея на свещената трева. 70 години минават, докато не се появява Люис.

Той не е анонимник за световния тенис по това време. Стига до топ 50, а в момента на старта на турнира е №91 в ранглистата. Играл е и един голям финал в кариерата си - на Мастърса в Синсинати през 1981-ва, когато губи от Джон Макенроу. Няма особени технически качества или нещо, което го отличава на корта. Тича много, не се отказва да преследва и връща всяка топка. Но е далеч от класата на Лендъл, Конърс и Макенроу - кралете в онзи момент.

Снимка: Getty Images

Кариерата му стартира ударно. През 1975-а печели "Уимбълдън" за юноши и му предричат добро бъдеще. Но в тура нещата не потръгват. Печели три титли за десетилетие - две на клей и една на твърда настилка. Минава за "клейяджия" и добър играч на двойки. На сингъл никой не очаква да разтърси света в турнирите от Шлема.

Тази 1983-а никак не му върви добре до юни. През февруари се контузва, а през май, по време на "Ролан Гарос", се натравя с храна и отпада без никакви съпротивителни сили.

Това толкова го влудява и разгневява, че се обръща за съвет към идола от детските си години Тони Роуч - австралийска легенда в тениса. Свързва се с него и иска консултация какво да промени, за да излезе на пътеката на победите в иначе буксуващата му кариера. Роуч не само се съгласява да го съветва, а му става и треньор. И се обажда на бившия ръгбист Джеф Симпсън, който се заема с кондиционната подготовка на Люис.

"Този огромен човек говореше меко и във всяко изречение имаше по едно "братко". В началото това ме дразнеше - спомня си Крис. - После свикнах, а и той наистина бе добряк, не се преструваше. Трябва да увеличиш натоварванията, "братко". Наблегни на силовите упражнения, "братко". Сънят е много важен и през деня, "братко". Думите му още кънтят в главата ми."

Снимка: Getty Images

С нова диета и невероятна програма като на ултрамаратонец, новозеландецът прави триседмичен лагер и пращи от сила и здраве. Влиза в "Уимбълдън" без големи надежди, но Роуч и Симпсън му казват - следвай тези три точки и няма да се представиш никак зле:

1. Използвай тревата. Ти си по-силен, по-пъргав и по-издръжлив от 90 процента от съперниците. Уморявай ги.

2. По час и половина сън току преди мачовете, направо в комплекса при кортовете.

3. Търси асове, наблегни на сервиса. Останалото е детайл, когато говорим за тревата.

Звучи лесно, но не е. Има и още една "тайна". Ракетата му е с по-голяма глава от традиционните. Това е считано за недостатък в онези години - никой, който играе с такава графитена рамка (неговата е на "Prince") не постига успехи в тениса. Тежи повече, затруднява движенията. Роуч настоява обаче именно с такава да играе Крис.

На корта нещата тръгват с петсетова битка срещу американеца Стив Дентън. В петата част обаче онзи от другата страна на мрежата едва диша, докато кивито Крис лети по корта. Защото е подготвен като командос.

Следва трисетова победа над Бродерик Дайк - австралиец, когото треньорът Роуч познава като петте си пръста. Нов екшън в пет сета срещу Майк Бауер от САЩ, след който новозеландецът е в четвърти кръг. Там идва най-лесният мач - 6:1, 6:3, 6:3 срещу нигериеца Ндука Одизор.

По същото време Джими Конърс, стартирал като №1 в схемата и защитаващ титлата си, отпада от Кевин Кърен (Южна Африка), който пък е считан за един от големите фаворити.

Снимка: Getty Images

Люис бие американеца Мел Пърсел на четвъртфинал и именно срещу Кърен е следващият тест. Пет сета отново, както и драма в петия, завършил 8:6 за новозеландеца, който отново издържа. Мачът минава през три тайбрека и маратонска последна част, но Люис не трепва. Физическите сили са огромно предимство, а и в негова полза работи фактът, че най-добрите като техника тенисисти, срещу които кондицията няма да стигне, остават в другия поток.

Джон Макенроу излиза от там на финал, след като бие поред Бил Сканлън, Брад Джилбърт и Иван Лендъл. Но очакваният мач за титлата срещу Конърс няма да се състои. Биг Мак ще играе със сензационния, непоставен в основтата схема новозеландец, който невъзмутимо си взима задължителната доза сън в съблекалнята преди най-големия мач в живота му, където го заварват хора от турнира и самият Макенроу.

На игрището няма изненади - 6:2, 6:2, 6:2, само за 85 минути. Един от най-експресните финали в историята, а очевидно и от най-изненадващите като имена. Люис си събира багажа от Лондон щастлив, защото е направил нещо, в което никой не е вярвал. Дори самият той.

Той става първият тенисист, използвал "уголемената" ракета, стигнал финал в Шлема. А от тогава и до днес никой, който не е бил поставен в основната схема, не е играл финал.

В последните 19 години турнирът в Лондон се печели все от някой от "голямата четворка" - Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович или Анди Мъри. Друг шампион няма.

Ако Ноле вдигне трофея на започващия в неделя "Уимбълдън 2023" - а той е фаворит да го направи - ще станат две пълни десетилетия без дори най-малка изненада в името на шампиона.

А през 1983-а нещата бяха съвсем други...