Докато днешният ден е празничен за стотици хиляди българи и техните близки, денят също така е специален и за всеки фен на колоезденето по света. 6 май 2023-а е денят, в който стартира 106-ото издание на "Джиро д'Италия".

178 колоездачи ще дадат старт на Джирото с 18,4-километрова битка с часовника от раположеното на адриатическото крайбрежие градче Фосачесия, за да изминат в следващите 21 дни точно 3448 километра до големия финал в Рим.

Джирото е второто най-значимо колоездачно събитие и едно от най-големите ежегодни спортни състезания на Стария континент. Обиколката из живописната Италия с всяка следваща година привлича все по-голям интерес.

Запленяващата магия на розовата фланелка, която лидерът в генералното класиране носи, е символът, който отличава Джирото от всяка друга надпревара - неговата запазена марка.

Вдъхновена от и до днес най-големия спортен ежедневник в страна - "Gazzetta dello sport", с неговите розови страници, тази фланелката е голямата мечта на всеки един колоездач, който се впуска в триседмичното приключение.

Джино Бартали става първият следвоенен победител през 1946 г., след като Джиро няма от 1940-а до 1945-а

Снимка: Getty Images

Именно спортният ежедневник през 1908-а излиза с идея за колоездачна обиколка на Италия по пример на тази във Франция, а тя бързо печели популярност и Джирото се утвърждава като един от символите на колоезденето. През 1909-а на старта в Милано застават 49 колоездачи (всичките италианци), които в едва 8 етапа изминават 2447 километра. Най-бързо го прави  25-годишният Луиджи Гана, който преди 114 години се превръща в първия властелин на Джирото.

До този момент точно 70 различни колоездачи са се поздравявали с крайната победа, а трима от тях правят това забележителните 5 пъти.

И макар сред тях да е може би най-великият за всички времена - Еди Меркс, както и "чудото" Фаусто Копи, ако питате всеки италианец, то като Крал на надпреварата ще чуете името на Алфредо Бинда.

Именно колоездачът от Ломбардия е първата голяма звезда на този спорт в Италия, а митът за невероятното му каране запленява Ботуша още преди Джузепе Меаца и шампионският тим на Скуадра Адзура да покорят световния футболен връх през 1934 и 1938 г., получавайки митичен статут.

Бинда печели пет титли от Джирото между 1925-а и 1933-а, като бройката им можеше да е по-голяма, ако в знак на отчаяние от тоталната липса на интрига, организаторите не плащат на звездата 25 000 лирети просто да не участва.

Това е наградният фонд за победителя, а заради предизвестения край от Gazzetta dello Sport" предварително дават сумата на Бинда да си стои у дома, докато останалите колоездачи връщат интригата в Джирото.

По пътя към финала на Обиколката през 70-те в Рим, на площад "Сан Пиетро"

Снимка: Getty Images

В ерата на Бинда понятие като финален спринт няма, защото всеки път той кара абсолютно сам в огромна част от трасето. Феновете в онези години се шегуват, че след всеки финал той има време да се изкъпе и да се прибере с влака до родното Читилио, докато част от групата все още завършва състезанието.

Почти десетилетие по-късно, в последното издание на Джирото преди войната да го прекъсне за пет години, Италия получава своя втори колоездачен ас - Фаусто Копи, който и до днес е най-младият, печелил надпреварата.

Тогава 20-годишният младеж е включен в отбора на "Легано" като грегар на звездата и трикратен шампион Джино Бартали. Лидерът на тима обаче се удря в куче и получава травма в ранен етап от надпреварата, а докато чака заповеди от отбора как да процедира, напористият младок се захваща за работа и печели етапа, с което облича "розовата фланелка". Въпреки съветите да продължи да работи като грегар за някой от по-изявените колоездачи в отбора, Копи не се съобразява и в крайна сметка на 20 печели Джирото.

След войната той го прави в още четири случая с отбора на "Бианки", където вече е със статут на звезда, а мнозина смятат, че само Втората световна е причината Копи да няма рекорден брой титли.

При Копи е войната, при Бинда е забраната да печели от страна на организаторите.

И докато двамата италиански асове печелят титлите си убедително и без интрига, то някъде между техните победи идва и най-оспорваното до днес Джиро - това през 1948-а.

Тогава победител става Флоренцо Мани, а само 11 секунди от общо 125-часовото Джиро го разделят от втория Ецио Цечи. Любопитен детайл е, че въпросното издание е напуснато от Фаусто Копи след скандал и обвинения, че в някои от изкачванията победителят Мани е бил бутан до върха от фенове.

Разбира се, тогава камерите на "Еurosport", където и тази година ще гледате Джирото, не са на всеки метър и тези обвинения ще останат завинаги загадка от фолклора на Джирото.

А в ерата на тотална италианска доминация, първият чужденец с титла се казва Юго Коблет от Швейцария, който печели обиколката през 1950-а. Швейцарец по паспорт, но италианец по душа, Коблет е определян за първия сексимвол в колоезденето. Звезда за времето си, заобиколен винаги от красиви дами, носещият прякора Юго Хубавеца колоездач, прави първия чуждестранен пробив.

1974 г. - Папа Пол VI поздравява победителя Еди Меркс след победата му в Джирото

Снимка: Getty Images

В днешни дни обаче това не е рядкост, а тенденция, защото за последните десет издания, единствен "акулата" Винченцо Нибали с двете си титли успя да донесе малко радост за Италия. Иначе крайните победи отиваха за представители на Испания, Великобритания, Нидерландия, Колумбия, Еквадор и дори Австралия в лицето на Джак Хиндли преди година.

Последната ера на италианска доминация в Джирото бе в последните години на миналия век и първите на настоящия, когато в 11 поредни години крайният побетел, облечен в розово, бе представител на домакините. Именно в онзи период Джирото ражда един от най-големите скандали, неразрешени и до днес. Случва се през 1999-а, когато световният шампион и суперзвезда на цяла Италия - Марко Пантани, е големият фаворит да вземе крайната победа.

И два етапа преди края Пантани върши работата си по план, като е лидер, облечен е в розово и има шест минути аванс пред преследвачите, като наглед няма никакъв начин той да изпусне победата.

Вечерта след края на 20-ия етап обаче разтърсва колоезденето, след като става ясно, че в Мадона ди Кампильо, лидерът Пантани е дал положителна допинг проба. В организма му червените кръвни телца са с 52% над нормата, което е ясен знак за използването на популярния в спортовете за издръжливост еритропоетин.

Пантани е изхвърлен от Джирото, което два дни по-късно Иван Готи печели.

Покойният Марко Пантани - огромен любимец на Италия

Снимка: Getty Images

Общо взето онзи скандал бележи някои от последните славни мигове в кариерата на страхотния катерач Пантани, но години по-късно десетки истории и легенди започват да витаят около тази драма. А именно, че Пантани изобщо не е давал положителен допинг тест, а всичко е било фабрикация на Камората, която била заложила умопомрачителна сума фаворитът да се промени.

Обвита в мистерия случка, която освен върху кариерата и живота на Пантани, хвърля сянка и над Джирото.

Легендата за "розовата фланелка" винаги е носила своето обаяние. Често скандалите я съпътстват, но тя отново остава блян за всеки колоездач по пътищата на Италия.

Тази година в действие ще видим някои от най-забележителните имена, a големият фаворит за титлата се казва Ремко Евенпул, който вече има една "Вуелта" на Испания във витрината си. Основният му конкуретн е старото словенско куче Примож Роглич - също бивш шампион от "Вуелтата", а според специалистите в никакъв случай не бива да се подценяват британците Герейнт Томас и Тао Геоген Харт.

Зрелището започва днес от Фосачесия, за да завърши след 21 дни в Рим.

Снимка: АР/БТА