17-11-2017 20-11-2018

Най-черният олимпийски ден: Десетима излъгаха сигурната смърт

Поглед към оцелелите от терористичния акт в Мюнхен

15:47 | 16 юли 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 17 9530 Снимка: Getty images

Беше преди половин век. Олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра оставя печална следа в историята с най-трагичния олимпийски и със сигурност един от най-трагичните спортни мигове изобщо.

Ретро

Разбира се, става въпрос за атентата, в който членове на палестинската терористична организация "Черния септември", взимат за заложници, а в последствие убиват 11 членове на израелската делегация. Убит е и един немски полицай. Цялата драматична ситуация с вземането на заложници в олимпийското село, преговорите и опитът за бягство на терористите е описвана в десетки книги и в холивудска продукция.

И до днес продължават обвиненията и донякъде конспиративните теории за неособено адекватните действия на немските власти в опит да предотвратят случилото се. В годините на най-ожесточено противопоставяне в израело-палестинския конфлит, жертви се оказват спортисти, но в крайна сметка и това е целта на "Черния септември". Акт, който да има отзвук из цялото земно кълбо. Ефектът със сигурност е постигнат.

Всичко започва призори на 5 септевмри, в разгара на олимпийските игри, за да завърши 20 часа по-късно със 17 мъртви тела, пет от които - на терористи. Последните олимпиади непременно отдаваха почит на шестимата израелски треньори, петимата атлети и немския полицай, които губят живота си в този зверски акт, но малко през годините се говореше за оцелелите. В момента на нападението още десет израелци са на етажа, но с огромна доза шанс успяват да се спасят от терористите.

Embed from Getty Images

Осем от тях са спящите в апартамент №2, определян като "щастливият апартамент", един е в първото помещение на етажа, а десетият е борецът Гад Цобари, чието измъкване е най-драматично.

Причината е, че той всъщност е заловен, когато терористите влизат в неговия апартамент №3, където са той и още петима атлети.

Но терористите логично първо влизат в апартамент №1, който е първи на етажа, където събудилият се от шума съдия по борба - Йосиф Гутфренд, скача с всичките си 135 килограма върху първия влязъл палестинец. Треньорът по борба Моше Вайнберг също се нахвърля срещу палестинците и е прострелян, с което цялата съпротива на апартамент №1 приключва. Общо 6 човека са взети за заложници, а с пистолет насочен към главата, Вайнберг е поведен в коридора, за да покаже в кои други стаи има хора от израелската делегация.

Той умишлено подминава апартамент №2 и казва, че в него са атлети от други делегации, което се оказва и спасението на всеки един човек в него. Това са петима спортисти, водачът на делегацията Шмуел Лалкин и двама доктори. Всички те се скриват, докато няма удобен момент да избягат от сградата. Всички, освен един. Това е световният рекордьор на 50 километра спортно ходене Шаул Ладани, който първи съобщава за случващото се.

"Събудиха ме в онази сутрин, а първата ми мисъл бе, че закъснявам за сутрешната тренировка. Но човекът, с който делях стая с уплашен поглед ми каза, че са стреляли по Моше и има арабски терористи в другата стая. Той си беше шегаджията на делегацията, но това изглеждаше прекалено сериозно за шега.

Отворих вратата на апартамента, а пред съседното помещение вече бе охранителят на комплекса, който говореше на английски с човек в анцуг. Въпросният човек, който имаше тен на кожата като типичен арабин, забрани на охраната да повика помощ. Когато бе помолен да прояви човещина, той каза нещо от типа, че евреите не са точно хора.

В този миг наистина разбрах, че нещо много сериозно става в съседния апартамент и затворих вратата. Взех маратонките си, разбих прозореца и тръгнах през задния двор на сградата.

Нито тичах, нито ходех на зиг заг, просто едно стегнато темпо в права линия. Вероятно не правех най-разумното нещо, но тогава не мислех трезво.

Първата сграда, до която стигнах бе с американски атлети. Събудих човека в първата стая и му обясних какво става. Това се оказа треньорът по лека атлетика Бил Боуерман, който веднага събуди хората от делегацията им, а минути по-късно и немската полиция знаеше", разказва Ладани.

Embed from Getty Images

Освен оцелял от атентата в Мюнхен, роденият в Белград атлет също така е спасен от концлагера Берген-Белсен, а и е участвал в реални военни действия в израелската армия, от които отново се прибира невредим. Бягството му през прозореца обаче се оказва с доста по-сериозно значение, защото години по-късно, един от оцелелите терористи - Джамал Ал-Гашей си спомня ясно случая.

"Видяхме този висок човек с анцуг как изминава последните метри от задния двор, без да бяга. Не стреляхме, за да не настане хаос в цялото Олимпийско село. Вече бяхме взели заложници в първи и трети апартамент, но помислихме, че всички от втория са избягали. Изобщо не помислихме, че избягалият е само един, а останалите все още се крият вътре".

Още по-драматичен е случаят с бореца Гад Цобари, който е в трети апартамент и е заловен за заложник. Спасява го саможертвата на вече ранения Моше Вайнберг. Човекът, когото прострелват в първи апартамент и подлъгва терористите да пропуснат втория.

Треньорът Вайнберг се нахвърля за втори път срещу терористите, като този път е прострелян смъртоносно. Настъпилата суматоха обаче позволява на Цобари да се измъкне и да побегне по коридора. Той успява да изненада стоящия на стълбите палестинец и да го избута, продължавайки със спринта на живота си към изхода. Палестинецът тръгва по него, отправя и три изстрела, които обаче са неточни.

Гад Цобари вече е навън, той прескача една ограда и продължава спринта си към намиращия се наблизо пресцентър. Там първоначално никой не му обръща внимание, докато той не заговаря една журналистка на немски, за да обясни за случилото се пред невярващия й поглед.

След случая, той се оттегля от спорта и не дава интервюта по темата. Отваря малък семеен ресторант, където според посетителите на по чаша вино понякога разказва за моменти от Мюнхен.

По чудо в онзи ден оцелява и младежът Алон Ховард. Той не е в официалната делегация, но е голямата надежда на Израел в борбата и треньорите го взимат, за да усети обстановката в Олимпийското село. В него всички виждат бъдещ медалист от следващите игри, а по чист късмет във фаталната нощ Ховард не спи в своето легло, а е на гости при семеен приятел в Мюнхен.

Той се буди сутринта с кадрите от случващото се.

11 души от израелската делегация загиват трагично в най-кошмарния миг в олимпийската история.

Но саможертвата на някои от тях позволяват на други десет да се спасят. С доза късмет, със смелост и с късмет от минаващите покрай тях куршуми, но почти половината израелци на етажа остават живи и се прибират у дома.

До края на дните си те живеят с травмата от Мюнхен, която десетилетия наред продължава да тежи на световния спорт.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО