"Най-великият финал на 100 метра за всички времена". Думи, които четирикратният олимпийски шампион Майкъл Джонсън изрече, а след това редица световни медии повториха.

Дали това, което видяхме в неделната вечер на "Стад дьо Франс" бе най-великият финал на 100 метра е трудно да кажем, защото в съзнанието на всеки фен на леката атлетика изникват няколко такива спринта. А и подобна "титла" за различните епохи е трудно да се присъди с такава категоричност.

Не трябва да забравяме влизането с гръм и трясък на сцената на Юсеин Болт в Пекин, титлите на Карл Люис, а и, разбира се, Джеси Оуенс от 1936-а. Но пък няма как да се отрече, че това, което сториха осемте най-бързи мъже на планетата в неделя вечер е историческо в много отношения.

Това бе не само най-бързият, но и най-равностойният финал. А дори и при днешните напреднали технологии, състезателите на пистата и феновете по трибуните в Париж трябваше да чакат доста време преди надписът "Photo" да се смени с времена срещу имената на седем от осемте състезатели. И да имаме победител.

И когато това се случи, то срещу Ноа Лайлс и Кишейн Томпсън видяхме едно и също - 9.79 секунди.

Две еднакви времена, но американецът Лайлс започна да празнува на пистата убеден, че е постигнал първата си голяма цел в Париж. Защото ексцентричният спринтьор нахлу на световната сцена с куп заявки, сред които да свали рекордите на Болт от таблото.

Снимка: АР/БТА

Смело, но първата цел по пътя бе постигната, а малко след изписването на тези две еднакви времена се оказа, че златото в кралската дисциплина на леката атлетика е решено с невероятните 0.005 секунди. Това са пет хилядни. 9.784 за Лайлс и 9.789 за ямаеца Томпсън.

Дори при вида на кадъра от фотофиниша ни трябва доста време да преценим кой минава линията първи. Представете си само колко са 0.005 секунди. Как този миг те разделя от вечно място в историята на спорта. Незабележимо е дори от кадрите над главите на атлетите. И от показаната графика.

Истината е, че детайлът, решил този епичен финал е едно ключово накланяне напред от страна на Лайлс. Толкова минимално и незначително е, а му отреди златен медал.

Снимка: АР/БТА

Но съревнованието не бе само между него и Томпсън, защото разликата между шампиона и осмия в класирането е само невероятните 12 стотни. Реално всички финалисти попадат в кадъра на фотофиниша. Нещо, което никога не сме виждали в историята на леката атлетика. Поне не и на големи първенства.

Освен това за първи път се случва всички участници да бягат под 10 секунди. Нечовешко! И още едно доказателство, че макар да нямаме изявената суперзвезда тип Болт, спринтът при мъжете е адски изравнен и непредвидим като съотношение на силите.

Реално осмият Облик Севил от Ямайка даде страхотното време от 9.91. Резултат, който го нарежда (хипотетично) четвърти в Токио 2020, дава му медал на всяка друга Олимпиада, и му отрежда злато през 1988-а. Тогава 9.92 секунди донесоха титлата на Карл Люис (Бен Джонсън даде време 9.73 сек, но бе дисквалифициран за допинг).

Но в неделя вечер Севил бе последен.

Доста време е нужно да осмислим, как само 0.005 решават съдбата на може би най-значимото като престиж олимпийско злато, а някои още дори не могат да осмислят, как всъщност Лайлс надбягва Томпсън.

Но това са реалностите. Осем невероятно бързи мъже се стрелнаха като светкавици по синьо-лилавата писта на "Стад дьо Франс", а в най-бързия момент около 60-ия метър, Ноа Лайлс летеше по пистата със скорост от 43.6 километра в час.

Още малко го делеше от глоба за нарушаване на скоростта в градска среда в Париж.

Но независимо дали с 0.005 секунди или с 5, титлата си е титла, а сега за всеки ще е любопитно докъде може да стигне Лайлс, който ще гони титла и на 200 метра.

Човекът, заявил пред света, че е тук да отнеме величието на Болт. 

Снимка: АР/БТА