17-11-2017 20-11-2018

Не може винаги да е късметът

Вече пет мача оправданието е едно и също

10:52 | 11 септември 2023 | Редактор : Венислав Кирилов 67 6622 Снимка: АР/БТА

Националният ни футболен отбор претърпя поредния си разочароващ резултат в последните години - загуба с 1:2 от тима на Черна гора, срещу който играхме с човек повече почти цяло полувреме.

Национален отбор

Поражение, което отне и последните надежди за класиране на Евро 2024, които не бяха особено големи и преди първия съдийски сигнал в Подгорица.

Общо взето още през месец март ни бе ясно, че голям форум няма да видим и следващото лято, защото започнахме битките в квалификационната си група с две поражения в рамките на три дни.

Шест месеца по-късно загубите ни вече са три, а с добавените към тях две ремита, България няма победа от 5 квалификационни мача и изобщо не бива и да има претенции за класиране където и да е. По този показател се нареждаме до джуджета като Сан Марино, Гибралтар и Малта, както и скромни тимове като Кипър, Естония и Латвия, към които вече очевидно с пълна сила принадлежим.

Истината е, че вчера националите ни не бяха по-слаби от Черна гора. Не, че това има някакво значение, когато наивно си загубил мача в 96-ата минута. Изпуснахме дузпа, имахме куп положения да вкараме победен гол в края, но в крайна сметка той падна в нашата врата.

Факт е, че с изключение на фиаското в Унгария, където домакините ни вкараха три гола за полувреме на ходом, България на пръв поглед не бе по-слаб в нито един от останалите си мачове. Не бе надиграван убедително, както го направиха маджарите.

Отново наивно загубихме с 0:1 от Черна гора в Разград, още по-наивно пропиляхме шансовете си срещу 10 литовци при 1:1 почти 70 минути в Каунас, а в най-силния ни мач Сърбия болезнено ни изравни за 1:1 в последните секунди. С последния удар, направо казано.

Снимка: БТА

Ако разделим всеки от тези мачове сам по себе си, а не ги смятаме като част от един квалификационен цикъл, може да кажем, че във всеки от тях заслужавахме повече, а късметът ни е обърнал гръб.

Шансът наистина играе огромна роля в спорта, но - в един мач, в един миг, в една злощастна вечер. Когато този липсата на този компонент е оправданието за серия лоши резултати през цялата година, тогава няма как причина да бъде само липсата на късмет.

И вчера Младен Кръстаич, Георги Иванов и играчите повтаряха, че сме нямали спортен шанс. Да, донякъде са прави заради купищата пропуски, но трябва да се питаме дали е случайно, че в цяла Европа точно пък ние сме отборът, чийто късмет все изневерява.

Как пък от март насам веднъж Фортуна не ни се усмихна?

Истината е, че родният тим в нито един момент не бе готов да потърси този късмет или намигването от съдбата. Твърде наивни сме и това се видя и снощи в Черна гора.

Снимка: АР/БТА

Да, българският отбор в настоящия му вид е един от най-младите в цялата Европа, в него непрестанно се внедряват нови имена, но все пак има футболни елементи, за които оправдания не бива да има, а нещата да се кажат такива каквито са.

Думите за подмладяване започват да се изтъркват, защото Младен Кръстаич е вече една година начело на отбора, който странно или не, няма нито изградено ядро, нито изграден стил. Ротациите са непрестанни, иновативните и не толкова сполучливите решения ги виждаме в почти всеки мач, а резултатите в края на двубоите са ясен показател дали те са успешни или не.

Истина е, че в двата мача с Черна гора, както и в срещите със Сърбия и Литва, нашите не бяха надиграни. Да, ние също не разкъсахме от игра нашите опоненти, но не бяхме по-слаби.

За да се класираш на голям форум или поне да имаш шансове за класиране, което за нас вече е позабравено чувство, трябва да се постигат резултати, а те не идват с успокоението, че сме млади и нямаме късмет.

Показателно за начина на мислене в отбора е изказването на отогварящия за него директор Георги Иванов-Гонзо, който ни обясни, че ако сме имали късмет в двата мача срещу Черна гора, както и срещу Сърбия и Литва, сега сме щели да имаме шанс за класиране.

Вероятно това "ако" успокоява всички в БФС, които отказват да погледнат реалната картинка. Тя е, че отборът ни не може да печели мачове. Нещо повече - някак успява да изпусне дори спечелени такива или поне извоювани и напълно сигурни точки като тази в Подгорица.

Оправданията винаги са налични. Дори и при изпуснатата дузпа от Кирил Десподов видяхме нагласата му за удара. Не разбирайте погрешно, не е виновен Десподов и в частност неговият пропуск, но преди изпълнението той бе зает да се занимава с лазерите, които черногорските фенове насочваха към очите, явно готов да оправдае последвалото изпълнение с това. Всичко просто излъчваше неувереност.

Отборът ни няма характер, самоувереност и, за съжаление, умение да прави най-важното нещо във футбола - да печели. Няма футболното нахалство и хитрост, която имат черногорци, сърби, унгарци. И която винаги по традиция сме имали в нашето ДНК в тази игра. Като се почне от генерацията на Бонев и Денев, през тази на Стоичков и Балъков, та до Бербатов, Стилиян и Мартин.

Този "тарикатлък" в добрия смисъл на думата видяхме от Спас Делев, когато си спечели дузпата в Подгорица. Но е твърде малко за серията от вече 10 мача на този нов състав при Кръстаич. Липсват такива моменти, които да матират съперника.

И това са факти, ясно подчертани от резултатите. И неумението ни не е породено от късмета, а често отговорите се крият във футбола, или по-точно в играта, която липсва в едната половина на терена. Тази на съперниците.

Там за българския отбор всичко е хаотично и плод на случайност, а дори когато противникът направи дузпа и остане с човек по-малко, дори тогава липсва идеята как един мач да бъде спечелен. При това мач срещу Черна гора, не срещу Франция.

А докато не намерим футболните аргументи и този типичен за региона ни "футболен тарикатлък", то късметът винаги ще е виновен.