Отвъд играта: Как "Големият О" отвори вратата към милионите за всички днешни звезди

Оскар Робъртсън, една от иконите на НБА, става на 85 години

Снимка: Getty Images

Отвъд играта: Как "Големият О" отвори вратата към милионите за всички днешни звезди

Оскар Робъртсън, една от иконите на НБА, става на 85 години

13:24 | 24 ноември 2023 0 2832 Снимка: Getty Images

Да постигнеш трипъл-дабъл в баскетболен мач е престижно, но в никакъв случай лесно. Особено когато става дума за най-силното първенство в света - НБА. За по-незапознатите с баскетболната терминология, да завършиш с трипъл-дабъл означава да имаш поне по 10 в три различни статистически категории, най-често точки, борби и асистенции.

А сега си представете да поддържаш такава статистика в рамките на цял един сезон (повече от 80 мача). Темата е доста актуална в последните години, когато Ръсел Уестбрук направи три последователни такива сезона, а в кариерата си има общо четири.

Но през 2016/2017, когато го стори с екипа на Оклахома Сити, той не бе първият. А бе първият, който го е правил от над 50 години насам тогава. Към онзи момент единствен в този клуб бе Оскар Робъртсън. "Голeмият О", както е известен в Щатите и един от най-великите не просто гардове, а и баскетболисти като цяло в историята на играта.

Невероятният маестро записва постижението си през 1961/1962, когато в 79 мача за Синсинати Роялс (понастоящем Сакраменто Кингс) просто не може да бъде спрян - 30.8 точки, 12.5 борби и 11.4 асистенции.

Какъв по-добър момент от това да погледнем към изключителната историята на Оскар Палмър Робъртсън от неговата 85-годишнина?

Роден на 24 ноември 1938 година в Шарлът, но не Северна Каролина, а Тенеси, Робъртсън ще се превърне в една от емблематичните фигури в професионалния баскетбол и ще бъде помнен както точно толкова заради магията си на игрището, както и заради действията си извън него, отворили не една или две врати за съвременните суперзвезди.

В дните си на хлапе Оскар предпочита да играе баскетбол, а не бейзбол. В махалата в Индианаполис, където израства, този спорт е доста по-популярен, защото е... за бедните хлапета. Научава се как да стреля с тенис топка, увита в парцали, а за първи кош използва кошница за плодове в задния двор на семейния дом.

Снимка: Getty Images

Още в гимназията изпъква над останалите, като помага на училището си "Криспъс Атъкс" да взема щатската титла през 1955 година - първата гимназия, която е изцяло за тъмнокожи и която прави нещо подобно в историята на американския баскетбол.

Години по-късно признава, че макар играта да се е оказала спасителна сламка за него, няма как да забрави сезоните в гимназията и колежа, белязани от бедност и расизъм.

След три силни сезона в колежанския Синсинати, професионалният отбор от същия град го грабва в Драфта през 1960 година, като тогава надали някой предполага какво влияние ще окаже Робъртсън върху играта малко по-късно през кариерата си.

Прекарва абсолютно звездно десетилетие с екипа на Роялс, но преди сезон 1970/1971 се налага да бъде трансфериран в посока Милуоки, защото треньорът - легендата на Бостън Боб Кузи... завижда за вниманието, което Оскар получава.

"Смятам, че той не беше прав и няма никога да го забравя", лаконичен е коментарът му по темата.

Но най-голямата му победа идва през 1976 година, когато вече е приключил кариерата си и е спечелил една шампионска титла в Милуоки редом до друг колос на играта - Карийм Абдул-Джабар (по онова време все още Лю Алсиндор).

Плеймейкърът е една от страните в делото "Оскар Робъртсън", което завежда срещу НБА и собствениците на отборите, противопоставяйки се на правилата на Лигата. Именно благодарение на него се появява терминът "свободен агент", благодарение на който играчите могат да преминат в друг отбор по свой избор, а не да се надяват на промяна, породена от ръководството на клубните им тимове.

"Смятам, че е изключително неправилно за когото и да било да ограничава възможността на друг човек да изкарва повече пари. Видял съм всичко в професионалния баскетбол още от началото на кариерата си и смятам, че случващото се е грешно", казва той по време на едно от изслушванията пред щатския Сенат.

"Оскар разчертава пътя за свободните агенти в днешния им вид в НБА. Той е основоположник, стане ли дума за това, като през 70-те именно той подема тази битка и я печели", разказва години по-късно Адам Силвър - към момента комисионер на НБА и човекът, който взема най-важните решения там.

Към онзи момент договорите на професионалните баскетболисти са били... доживотни с отборите, които са ги избрали в Драфта, а след това са могли да се прехвърлят другаде единствено посредством трансфер, включващ замяна с други техни колеги.

Снимка: Getty Images

Съдебната битка продължава шест години - между 1970-а и 1976-а, като завършва с победа за Робъртсън и играчите.

Така че ЛеБрон Джеймс и всички останали суперзвезди с умопомрачителни многомилионни договори в наши дни могат да бъдат изключително благодарни на един човек. Оскар Палмър Робъртсън, който днес става на 85 гоидни.

"Радвам се, че бях спортист и бях успешен. Защото ако не си публична личност, мното трудно някой би ти обърнал внимание", казва той в интервю години по-късно.

Колкото до чисто спортните му постижения - те са неизброими. Започвайки от индивидуалната му статистика (25.7 точки, 9.5 асистенции и 7.5 борби), преминавайки през наградата за "Най-полезен играч" през 1964 година, олимпийската титла в Рим четири години по-рано, както и дванадесетте участия в Мача на звездите...

Робъртсън логично е член на Залата на славата в Спрингфийлд, Масачузетс, а номерата му са извадени от употреба както от Сакраменто, така и от Милуоки.

Попада в символичните най-добри отбори на НБА за 35-годишнината, 50-годишнината и 75-годишнината на Лигата, а и няма как да е другояче.

Но в крайна сметка "Мистър Баскетбол" на САЩ за 1956 година не е просто баскетболист.

А личност, отворила нова страница за играта.