17-11-2017 20-11-2018

Проклет да е 14 април. Съдбата пожали Ндика, но нямаше никаква милост към Морозини

Италия се върна към една от най-травмиращите истории от футбола в страната

17:53 | 24 април 2024 | Автор : Динко Гоцев 3 4155 Снимка: Getty Images

На 14 април, само преди броени дни, футболистът на Рома Еван Ндика падна на терена на стадиона в Удине и остана като замръзнал. Паниката сред останалите на игрището, бързата намеса на лекарите, скоростното му изнасяне на терена и качване в линейката към болницата, прекратеният мач... всичко това бяха от онези моменти, които виждаме вече няколко пъти в последните години във футбола.

Още по темата

И в които сме наясно, че нещо не е наред, най-вероятно, със сърцето на играча. И се надяваме професионалистите да се намесят навреме и съдбата да реши момчето да е добре. Комбинация от двете.

Каква ирония само, а и - каква съдба, споменаваме я за втори път.

На 14 април преди 12 години Удине пак изтръпна, но тогава нещата не завършиха никак добре. И не изтръпна само Удине. Смрази се цяла Италия, а и целият футболен свят в часовете след новината, че Пиермарио Морозини, футболист на Ливорно под наем от Удинезе, е починал след масивен сърдечен удар на терена по нреме на мача с Пескара.

Същата дата. Пак свързано с Удине, макар и по косвен начин. Същите гледки. За щастие - друг изход, защото Ндика е добре, изследванията му показват, че вероятно припадъкът е причинен от преумора и сърдечни проблеми няма.

Снимка: Getty Images

Пиермарио Морозини - или Моро, както го знаеха всички в Удине, а и във футболна Италия, нямаше този късмет. Той изобщо нямаше никакъв късмет. Една от най-драматичните, кошмарни и разтърсващи истории във футбола не бива да бъде забравяна. И случаят с Ндика е подходящ да я припомним.

Моро падна на терена в 31-вата минута при гостуването в Пескара. Изглеждаше, сякаш се е препънал в нещо, а и опита да стане. Не успя, простря ръце встрани и остана на тревата. Докторите спринтират, а играчите викат като луди към тях.

Някои от тях отиват да търсят линейката. Ужасът в цялата ситуация е, че тя е блокирана до един от входовете на стадиона от... полицейска кола, паркирана неправилно между нея и специалния проход към вътрешността.

Марко Верати - днес звезда и национал на Италия (тогава играе в Пескара), с шутове опитва да разбие вратата на автомобила, и да го махне от пътя. Обезумял е - гледката на лежащия бездиханен Морозини го е побъркала, а проклетата линейка не може да стигне до терена.

В същото време вътре на игрището са трима лекари от щабовете на двата отбора. Незнайно защо никой от тях близо две минути не поставя тръбата на дефибрилатора в устата на Моро. Накрая го правят. Направен е и сърдечен масаж. Линейката още се бави. Все пак стига до болницата след 20-25 минути, а след още 15 новината вече е на стадиона - Пиермарио е починал.

Гледката е неописуема. Никой от играчите дори не е напуснал терена, седят там по екип и чакат новини. Капитанът на Пескара Симоне Касионе плаче, а освен това от него шутри кръв - носът му е разбит в единоборство, секунди преди падането на Морозини. Лекарят на домакините точно е тръгнал да спира кръвта му до тъчлинията, когато се налага да го остави и да спринтира към падналия Моро. Толкова е разтърсващо всичко на терена в Пескара, че реферът дори не се е сетил да даде край на мача.

Минути по-късно отменят целия футбол на Ботуша за уикенда. В Удине е траурен ден. Това е тяхно момче, пратено под наем в Ливорно.

Снимка: Getty Images

Сравнението е ясно - преди 12 години в Пескари с блокираната линейка, ненавременната намеса и хаоса. И със случилото се с Ндика преди дни в Удине - когато за около 5 минути нещата бяха под контрол, а момчето изнесено след оказана първа помощ.

И разликата в изхода за двамата не е случайна.

Последствията от онзи трагичен ден са три присъди - на лекарите на Пескара и Ливорно, както и на медика, който е помагал при транспортирането на футболиста. Осъдиха ги през 2018-а на по 8 месеца затвор. Дори не ги излежаха докрай.

"Никога няма да забравя какво се случи. Сънувам го всяка нощ", каза пред съда Манлио Порселини, докторът на Пескара в онзи ден. Чомекът не се зинамава изобщо с медицина след присъдата, отвори магазин за плодове и зеленчуци. Не ходи на мачове. Животът му завинаги е белязан от случилото се с Морозини.

Потресът в страната бе огромен. И ако самият факт, че един 25-годишен играч - сравнително популярен, бивш младежки национал на Италия, намира смъртта си на терена, е достатъчно разтърсващ, чуйте само продължението на историята.

Трагедията е неизменна част от живота на това момче и неговото семейство. Всъщност, той бе останал това семейство, грижейки се за сестра си, прикована доживот в инвалидна количка.

Пиермарио расте в родния Бергамо, но "щастливо детство" не му говори нищо. Брат му и сестра му са с недъзи по рождение. Той постоянно ги наглежда, помага им и се грижи за тях. Налага се - на 14 години губи майка си Камила погубена от рак изключително бързо. По-малко от 2 години по-късно татко му Алдо си отива, очевидно рухнал след смъртта на съпругата му.

Пиермарио е принуден да е глава на семейството на 16, като трябва да е не само брат, но и баща, и майка, на останалите двама в дома. По това време е в юношеските формации на Аталанта и показва талант, възможности, потенциал. Очакват да стане добър играч и поне финансово да е в състояние да се грижи за себе си, брат си и сестра си.

Но животът, съдбата, не спират да го тестват. Без боксови ръкавици - с юмруци директно в лицето. Брат му се самоубива един ден, изпаднал в депресия от смъртта на родителите им. Прави го, докато Пиермарио е на тренировка.

Такава серия трагедии, само за около три години, може да се окаже твърде нереално и тежко бреме за всеки човек. Но Моро се изправя и продължава. Длъжен е - Лифе, малката му сестра, е напълно безпомощна без него.

"Само футбола имам. И сестра си. Тези неща те сриват до земята, невероятно трудно е да станеш сутрин след такива събития. Но ме и направиха по-гневен, по-решен от всякога да успея в това, което и татко, и брат ми искаха - да стана футболист", казва в интервю при подписа на първия си професионален договор с Удинезе през 2005-а.

Нещата лека-полека потръгват, а клубът го дава под наем на Болоня, за да играе повече. После минава през Виченца, Реджина, за да се озове в Ливорно. Навсякъде са очаровани от характера му - от този изключително позитивен човек, когото животът не успява да смачка.

Снимка: Getty Images

Появява се още една опора, освен сестра му. Приятелката му от ученическите години Ана Вавасори става любовта на живота му, двамата живеят заедно до момента, в който тя се връща в Бергамо, за да учи в местния университет. Седмица преди смъртта на Пиермарио, тя изкарва уикенда при него в Ливорно. А след новината пристига в Пескара веднага. Ана е волейболистка, двамата са планирали сватба след края на въпросния сезон.

Шокът е огромен. Днес Вавасори се е изключила от света на социалните мрежи, въпреки че още играе активно волейбол. Но преди да го направи, свърши страшно много добри дела и благодарение на социалните мрежи. Призова и обедини приятелите на Пиермарио във футбола и организира с помощта на Удинезе и Аталанта мач през май 2014-а в Бергамо. Той събра средства, отишли за лечението на деца с недъзи, каквито имат брата и сестрата на Морозини.

Освен това се появи фондация на името на починалия играч, в която активно участват суперзвезди като Алекс дел Пиеро, Франческо Тоти, Джиджи Буфон и най-големият приятел на Моро - Тото ди Натале. Великият Тото, идол на Удинезе, наричан от Пиермарио "по-голям брат".

Виж още Тото от кафенето на Дженаро - обикновен футболен идол от изчезваща порода

Във времената, когато опитва да пробие в Удине, Ди Натале му помага всячески. Окуражава го, дава съвети, винаги е насреща. След смъртта му, Тото се зарича той и клубът Удинезе никога да не оставят Лифе, сестрата на Пиермарио, да има нужда от каквото и да е.

Момичето изгуби всички, цялото си семейство, за няколко години.

Но лично Ди Натале и семейството му се заеха с намирането на фамилия, където Лифе да бъде приета.

Днес тя е на 29 години, а нейното име е парола за това как хората от футбола се обединиха в момент на една безбрежна, необяснима и наистина неописуема семейна трагедия.

Моро си отиде само на 25, въпреки че съдбата му прати толкова изпитания, преживя толкова много, че стига за три-четири живота. Отиде си на терена.

Трагедията с него отново изплува пред очите на цяла Италия и света преди дни, когато в Удине падна момчето от Рома. За щастие, този път историята имаше различен край.