Пролетна европейска победа - мираж за България: За 40 години го видяхме само в три сезона
Вече самото достигане на роден тим до тази фаза е събитие
Европейското участие на България през сезон 2023/24 г. приключи, а самият факт, че това се случва все пак в първите месеци на новата година, си е постижение.
По традиция от последната декада най-изявеният ни европредставител е Лудогорец. Редовен участник в групите на различните турнири, а в периода си на домашна доминация, разградчани в шест случая успяха да играят в Европа и през пролетта.
В пет от тези случаи отпадаха още от първия си опонент, както се случи снощи и срещу Сервет след 0:1 в Разград (и 0:0 в първия мач).
Естествено, че самото достигане до подобен етап си е огромно постижение, но сякаш и вчера, както и преди година срещу Андерлехт, остана впечатление, че Лудогорец е изпуснал страхотен шанс да удължи европейския си поход. Поглеждайки обаче в исторически план виждаме, че елиминирането на съперник през пролетта в никакъв случай не е нещо като традиция, дори и за най-силните периоди на грандовете ни на международната сцена.
Изобщо достигането до етапите на международния футбол след Нова година е рядкост, а пък отстраняване на още един тим там си е направо събитие.
Ако се разходим из последните 40 години назад във времето ще видим, че това се е случвало в рамките на само три сезона. Един елиминиран опонент от ЦСКА, два от Левски и един от Лудогорец.
Разградчани съвсем логично последни направиха това - още във втория си европейски сезон. Точно преди 10 години, когато Лудогорец преодоля групата си в Лига Европа, а след това се изправи срещу Лацио.
Победа с 1:0 насред "Олимпико", която бе последвана от истинска драма на "Васил Левски". До предпоследната 89-а минута Лацио водеше с 3:2 с гол на рекордьора на Световни първенства Мирослав Клозе, преди италианският страж Федерико Маркети да направи чутовна глупост, която освен, че обиколи световните медии и канали с куриози, помогна на Лудогорец да изравни за 3:3 и да продължи напред.
В следващата фаза Валенсия се оказа невъзможна мисия, а онези мачове отпреди точно 10 години са и последния случай, в който български тим елиминира опонент през пролетта.
През новия век това е правил и Левски, през паметната европриказка със Станимир Стоилов от първия му престой, кгоато "сините" достигнаха до четвъртфиналите за Купата на УЕФА.
През пролетта на 2006 г. Левски отсрани словашкия Артмедия с общ резултат 3:0 и победи в двата мача, а след това дойдоха и историческите за тима мачове с Удинезе. Те донесоха 0:0 в Италия и 2:1 в София, дошло с бърз обрат през втората част и онзи гол на Игор Томашич, незабравим за "сините" фенове. След това Левски отпадна от Шалке, а мачът в Гелзенкирхен си остана последния до мометна случай, в който "сините" са били част от елиминациите на европейски турнир.
Това са случаите през новия век, а за споменатия период от 40 лета, с подобно постижение може да се похвали и ЦСКА.
Случаят е от сезон 1988/89 в КНК, когато "червените" достигат до полуфиналите - последното толкова предно класиране на наш тим в Европа. Това се случва след драма с дузпи, в която ЦСКА елиминира нидерландския Рода. 2;1 за "червените" в София и 2:1 за Рода в ниската земя. Стига се до дузпи, при които макар Любослав Пенев да изпуска първото изпълнение, ЦСКА успява да продължи с 4:3.
Така идват полуфиналните мачове с Барселона, головете на Христо Стоичков на "Камп Ноу" и последвалият му трансфер, а останалото за футболната ни легенда, както се казва, е история.
В годините преди 80-те и ЦСКА, и Левски, а и Славия може да се похвали с елиминирани съперници напролет, като имената на Ливърпул и Барселона изпъкват от тях. Но това са едни други времена, когато за място в пролетните сблъсъци, отборите преминаваха по два или най-много три есенни кръга. Сега цедката е много по-сериозна - квалификации, групова фаза...
През въпросните последни 40 сезона, освен изброените случаи, Лудогорец играе още пет пъти през пролетта, Левски има мачове срещу Ливърпул през 2004-а, а пък Литекс премина групата си в УЕФА през 2006-а, но отпадна от Страсбург.
Всичко това показва, че като цяло самото достигане до подобна фаза е рядкост, а пък отсраняването на опонент там си е събитие.
А турнир като Лигата на конференциите, където повечето съперници не са футболни страшилища, сякаш надеждите на Лудогорец бяха за нещо повече.
Това повече обаче ще трябва да почака поне още година.