Спорт в политическата паяжина: Олимпиадата в Париж възкреси спомена за Студената война
Надпреварата със сигурност ще е най-напрегнатата след падането на Желязната завеса
През 1983-та, в разгара на Студената война и година преди Олимпиадатата в Лос Анджелис, шефът на организационния комитет Питър Юберот заявява: "Да се срещнем с реалността - олимпийските игри не са спортно, а политическо събитие".
По онова време думите му звучат съвсем обосновано - преди 3 години САЩ и още 64 държави бойкотират Игрите в Москва заради нахлуването на СССР в Афганистан, а през 1984-та социалистическият блок ще предприеме идентичен ход с Олимпиадата в Лос Анджелис.
А днес, 40 години по-късно, Париж се готви за безспорно най-политизирания спортен форум след падането на Желязната завеса.Международният олимпийски комитет удържа на натиска и заплахите за нов бойкот при участие на спортисти от Русия и Беларус, а състезателите на тези две държави получиха шанс за изява, макар и при тежки условия - да участват под неутрален флаг и без шанс да чуят химна на страната си при победа.
Това, разбира се, не се хареса на управниците в Минск и Москва, които макар официално да не забраниха подобно нещо, дадоха ясно да се разбере, че не подкрепят такъв избор. Затова и най-големите спортни звезди на Русия и Беларус отказаха участие, а някои дори не успяха да си осигурят квота заради различните рестрикции в квалификационния процес.
Въпросните спортисти обаче няма да могат да участват в традиционния Парад на нациите, с който се открива и закрива всяка олимпиада. Те също така минават специална допълнителна проверка и ако бъде доказана съпричастност с инвазията в Украйна, достъпът им до френската столица ще бъде мигновено отнет.
Кметът на Париж Ан Идалго наложи забрана за руски знамена по трибуните и из града по време на надпреварата, а на този фон Москва взе решение, до което прибягна за последно точно за "онази" вражеска олимпиада в САЩ преди 4 десетилетия - пълно телевизионно затъмнение.
Нито една руска телевизия не закупи правата за стартовете, а официалната обосновка е липса на интерес, което води и до невъзможност за покриване на разходите. Неофициално обаче причината е ясна - вражеската антируска обстановка във френската столица, където подкрепата за Украйна ще бъде всекидневие.
За капак на всичко - в самата Франция също цъка политическа бомба със закъснител, а Олимпийските игри може да са катализатор на улични сблъсъци и извиване на ръце.
На фона на целия този политически хаос, президентът на МОК Томас Бах не пропуска всеки път да призова за "имунитет" на спорта от политиката и да напомни, че все пак олимпиадите (преди всичко) са съревнование между спортисти. Нещо, което е в пълен асинхрон с вече споменатите в началото думи на Юберот за същността на олимпийското движение.
А съдейки по фактите - предстоящият форум в Париж със сигурност ще отвори ковчега, в който скелетите на олимпийските бойкоти от Студената война бяха погребани с надеждата, че никога повече няма да бъдат изровени. Уви, това не се случи и спортът отново се намира здраво омотан в лепкавата политическа паяжина...