Стартът на най-старата футболна война: Световен финал с две топки и план за бягство на съдията
Уругвай срещу Аржентина в Монтевидео - това е класика на класиките
В нощта на петък срещу събота обикновено е време за веселие, за вдигане на наздравици, танци и "разпускане" след работната седмица. Това - ако гледаме българския часовник. А в такива вечери често дори забравяме да го гледаме...
В 01:30 часа наше време в събота сутринта обаче в Монтевидео ще започне един мач, който никога и по никакъв начин не може да е "разпускане". Нито пък да е без значение, независимо в какъв турнир е, какво е класирането или други такива дребни детайли.
Уругвай - Аржентина е вероятно първата световна футболна класика. Би трябвало да е така. Копа Америка има от почти 120 години, а първите финали са между тези страни. Мондиал има от 95 години, а първата среща за титлата пак е Уругвай - Аржентина. Пак в Монтевидео. Съперничество, върху което е изградена футболната култура не само на Южна Америка. Те на съседи, но и непримирими врагове на терена.
Световната квалификация идва в момент, в който аржентинците - актуални първенци на планетата, водят в групата с 25 точки. Уругвайците са втори с 20. Трябва да стане чудо, за да не се класира някой от двата тима.
Но - мач без значение? Вие луди ли сте!?
Началото на това епохално футболно сражение е през 1901 г., когато Аржентина бие с 3:2 като гост в Монтевидео. Следват двубои за минитурнири като "Копа Нютон", "Копа Липтон" и други подобни - решавани в един мач. Предимството на тима от по-голямата държава е явно в първото десетилетие на века. След това нещата се изравняват, а три от първите четири турнира Копа Америка (стартът е през 2016-а) се печелят все от уругвайците. Втори все е Аржентина. Другата титла е за Бразилия. Чак през 1921-ва нацията, която има себе си за пионер и водеща сила на континента в играта, взима първи трофей.
Но 20-те години са истинският разгар на това съперничество, като кулминацията е през юни 1930-а. Но до нея има време.
Отборът на Уругвай за финала през 1930 г.
Снимка: Getty ImagesДвата отбора печелят по три титли на Копа Америка в тази декада (от общо 7 турнира), като битката за надмощие е епична. Народът е толкова запален по мачовете, че идват и първите информации за пътуващи гостуващи фенове - от Монтевидео по вода до Буенос Айерс или обратно, за да подкрепят своите в дома на врага.
През 1928 г. идва вододелен момент. Финал на Олимпийските игри в Амстердам. По пътя към него уругвайският отбор играе невероятно трудни мачове. Бие домакините с 2:0, после силния състав на Германия с 4:1, а на полуфинала в драма елиминира Италия с 3:2.
В другия поток Аржентина се забавлява с 11:2 срещу студентски отбор от Щатите, после бие с 6:3 белгийците, а на полуфинал се разхожда за 6:0 срещу Египет. Несравнимо като път към трофея.
Финалът е на 10 юни 1928 г., като домакините получават над 250 000 заявки за билети от цяла Европа. А стадионът е за 28 хиляди зрители. Двата отбора играят равностойно и след 1:1 се налага преиграване три дни по-късно.
Там Уругвай бие с 2:1, а поведението на аржентинския център халф Луис Монти е скандално. Той рита напосоки всички играчи на съперника (вкарва и гола за своите, между другото), като контузва вратаря Андрес Масали, наричан Ел Бусо. Уругвайците са възмутени, като едва са удържани да не набият Монти. Но все пак златните медали ги успокояват.
Две години по-късно шансът за реванш идва в най-сериозната възможна форма. През 1929-а ФИФА организира първото световно първенство, а домакин година по-късно ще е Уругвай. Аржентина, разбира се, точи зъби да спечели титлата, при това в дома на врага.
Планът е да има отбори от пет континента, като са поканени азиатските тимове на Япония и Сиам, но те се отказват месеци преди надпреварата. Африканският представител Египет изпуска кораба си за Уругвай и се появява.
Само четири европейски отбора стигат за първия Мондиал - Белгия, Франция, Румъния и Югославия.
Ясно е, че домакините и Аржентина са големите фаворити. Видяло се е и на Олимпиадата, а и футболът на континента е на по-високо ниво в този момент от европейския. Особено, като ги няма британските отбори, Германия и Италия.
Първенството е организирано по начин, който се събира в една дума - хаос.
Франция играе два пъти за 48 часа, докато Чили - също в група 1, още дори не е стъпвал на терена до тогава. Аржентина бие "петлите" с 1:0, като реферът Жилберто Рего от Бразилия мистериозно свири край на мача в момент, в който френски играч излиза сам срещу вратаря. А има още 6 минути до 90-ата...
Естествено, подкрепата за двата тима - Уругвай и Аржентина, изнервя всички. Но те са и най-добри спортно-технически. Двата състава печелят групите си, а на полуфиналите са категорични - по 6:1 срещу САЩ и Югославия. Еуфорията след мача на домакините срещу югославяните е толкова силна, че хората дълго не напускат трибуните на "Сентанарио". Стадионът записва рекорд за този мач - 79 867 зрители. Официално. Според медии и историци, които са писали по темата, са били поне с 10 хиляди повече.
Финалът е в събота, 30 юли, отново на "Сентанарио". Интересът е толкова голям, че от сутринта по улиците се тълпят хора, които искат да идат на трибуните. Заради немалкото аржентинци, има празен отсек в единия сектор. И той обаче се запълна часове преди началото, тъй като полицията просто не може да удържи хората. В 12 ч стадионът се пръска по шевовете, а остават четири часа до началото.
Официално на мача има около 78 хиляди. Абсурд. Уругвайските вестници пишат за 93-95 хиляди, които се изливат и около терена, и по раменете на други зрители. Море от хора.
Рефер на мача е белгиецът Джон Ланженю, който обаче никак нелесно се съгласява да поеме тази отговорност. Първо, изпуснал е кораба, с който е трябвало да се прибере в Европа десетина дни по-рано. Защото организаторите са го помолили да остане за полуфиналите и финала. Той е най-добрият европейски съдия в този момент, другите са аржентинци и уругвайци, както и скандалният бразилец Рего. ФИФА не желае такъв човек да свири финала, в името на справедливостта и обективността. Иска Ланженю.
Удължава престоя му, плаща хотела и му дава хонорар. Но белгиецът има две условия, за да свири финала.
Първото е да бъде осигурен полицай, който да въведе в стадиона Монти. Омразата към него в двете години след олимпийския финал е толкова силна в Монтевидео, че местни вестници преди този мач го сравняват с чудовище. Ланженю иска отделна охрана за аржентинския лидер, за да не се стига до ексцесии.
Второто условие е да има отработен маршрут за евакуация на самия съдия. Да има осигурен транспорт до пристанището и лодка, която да го закара до кораб, който същата вечер тръгва за Европа. Това в случай, че Уругвай загуби... Джон не би искал да е на стадиона, ако това стане.
Къде историята е истинска, къде е легендарна, но е факт - до аржентинския играч Монти дори на загрявката седи служител на местната полиция. Хората са толкова близо до терена, че някой може да се опита да го удари...
За маршрута за бягство - не е ясно. Не се налага да го използва Ланженю, така че това остава тайна за историята.
Но на игрището също изниква казус. 20 минути преди началото съдията събира капитаните, но се оказва, че всеки от тях носи собствена топка. И не дава и дума да се издума да се играе с другата.
Намесват се хора на ФИФА, защото Ланженю не може да вземе такова решение сам. А обстановката на "Сентенарио" е все по-изнервена и напрегната - хиляди аржентинци прииждат от пристанището, някои влизат дори по време на мача.
Решението е просто (наглед). Уникалното на този първи финал на Мондиал е, че се играе с две топки. Другото - той не е в неделя, както повелява традицията след това, спазвана и до днес. Само световното в Англия през 1966-а също има съботен финал.
През първото полувреме се играе с топката, донесена от аржентинците. Разлики в двете има, разбира се. Домакините повеждат в 12-ата минута с гол на Дорадо, но бързо-бързо Пуселе и Стабиле обръщат резултата. 2:1 за гостите с тяхната топка.
"Излъгахме ги", смее се години по-късно треньорът на уругвайците Алберто Супичи. В неговата автобиографична книга се разказва как на почивката всички са били спокойни, че през втората част с тяхната топка мачът е "в кърпа вързан".
Супичи е отделна тема. Той е само на 31 години в онзи юлски ден. И днес никой по-млад треньор не е водил отбор до световната титла, както го прави Ел Професоре, както го наричат много по-късно в кариерата му.
Радостта след поредния гол на Уругвай във финала
Снимка: Getty ImagesЛюбимецът на нацията Хосе Сеа бележи бързо за 2:2, а после вкарват Ириарте и Кастро. 4:2 за Уругвай! Триумф! Хиляди носят на ръце дребосъка Супичи (висок е не повече от 167 см), а на трибуните избухват и няколко сбивания между местните и гневните аржентинци. Монти пък е изведен с не един, а няколко служители на реда около него.
Неговата история, отделна от тази, продължава с пътуване до Италия и натурализация там. Четири години по-късно Луис Монти печели все пак световното първенство, но вече в екипа на новата му родина в Европа.
Уругвайците никога не забравят този юлски ден. Това е голямата гордост на лудата по футбол, мъничка нация. Двете световни титли от 1930-а и 1950-а (тази пък е направо изумителна, на "Маракана" срещу Бразилия), нареждат тази страна сред световните футболни сили. Предвид нейния ресурс, това е направо удивително.
Уругвай и Аржентина се срещат много пъти от 1930-а насам. В събота сутринта ще играят за 194-и път. Победите са 90-58 за аржентинците, при 45 равенства.
Невероятно е, но само още веднъж съдбата ги сблъсква на финален турнир на Мондиал. Случва се през 1986 г. в Мексико в мач, който се прочува като "планът антиМарадона".
Уругвайците ритат през краката десетката без никакви скрупули, но и това не помага - 1:0 за съперника. После Марадона и Аржентина станаха световни шампиони.
Няма мач без значение между тези два отбора.
И само добавяме последния детайл. Уругвай в събота сутринта ще е воден от селекционера Марсело Биелса. Аржентинец.
През есента на 2023-а, на старта на световните квалификации, той изведе отбора си до сладко 2:0 в Буенос Айрес над шампиона на планетата. И негова родина.
В Монтевидео ни чака поредният епизод на една футболна война, която не може никога и под никаква форма да е "маловажен мач".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}