Голомеев: Включването ми в "Залата на славата" е признание за целия ни спорт

Той говори по актуални теми около родния спорт

Снимка: БТА

Голомеев: Включването ми в "Залата на славата" е признание за целия ни спорт

Той говори по актуални теми около родния спорт

15:17 | 28 март 2019 1 451 Снимка: БТА

Атанас Голомеев, който в края на август на специална церемония в Пекин ще бъде приет официално в баскетболната "Зала на славата", заяви, че това е признание не само за него, но и за цели две поколения български играчи.

71-годишният Голомеев, който е десеткратен шампион на България с отборите на Академик, Левски и ЦСКА, и двукратен реализатор номер 1 на европейски първенства, става третият българин в "Залата на славата" на ФИБА след дългогодишната националка от Славия Ваня Войнова и съдията Артеник Арабаджиян.

"Преди около 20 дни получих писмо от президента на ФИБА Орасио Мураторе, в което пишеше, че съм приет в "Залата на славата". По това време бях с внуците ми на ски в Италия, така че новината определено много ме зарадва.

Разбира се, бях помолен да не давам гласност на това събитие до 26 март, когато бе вече съобщено официално. Тази награда обаче не е индивидуално отличие.

Тя е признание за целия ни баскетбол и награда за едно, да не кажа две поколения български баскетболисти. Да бъда сред 11-те избрани от общо 150 номинирани е голямо признание", каза Голомеев по време на пресконференция.

"За съжаление България вече повече от 20 години я няма на баскетболната карта. Едно време, когато станахме шести на европейското първенство от 12 отбора, се крихме два месеца, защото хората ни питаха как можело да сме толкова назад. Сега сме на такова ниво, че играем квалификации на квалификациите за европейско първенство с 24 отбора.

Вакуумът между тогава и сега е огромен. България изживя болезнен преход при преминаването между двете системи, от който много пострада спортът. Заради недоимъка нямаше как да се отделят достатъчно пари за спорт, а професионален спорт няма как да се прави без пари. На Олимпийските игри в Сеул през 1988 година ние имахме 37 медала, а Великобритания - 24. През 2012 година в Лондон ние имахме 3 медала, а британците бяха с 65. Това е така, защото тук спортът не е обект на държавна политика. Целият бюджет за спорт е около 90 милиона лева, което е колкото заплатата на един футболист или на един играч от НБА.

Тоест ние трябва да развиваме спорт с толкова пари, колкото получава само един спортист на световно ниво. Много изследвания са доказали, че всеки вложен лев в спорта се връща пет пъти. Но просто икономиката ни циклеше дълго време и нямаше откъде да дойдат тези средства, без които е невъзможно развитието на спорта. За да имаме успешен спорт, не само баскетбол, трябва да има хора, които да набират състезатели още от училищата и детските градини, но вече почти няма такива треньори. Само на определени места все още школите се развиват - в Ботевград и във Варна и донякъде в Бургас. Големи баскетболни центрове като Пловдив и Видин например напълно изчезнаха. За сравнение ще дам Испания, където живея през зимните месеци. В Малага залата е за 12 500 души - колкото "Арена Армеец" в София. Залата е пълна догоре във всеки мач, като двубоите от испанското първенство са дори по-скъпи от тези е европейските турнири.

За гостуванията на Реал Мадрид и Барселона билетите са по 65 евро, но въпреки това залата е разпродадена. Това са приходи от по половин милион всяка седмица. А тук има по 300 души на мач, които влизат с билет от по 2 лева. Е, с тези 600 лева какво да платиш по-напред - заплати, ток, охрана..?".

Според големия български баскетболист в България все още има кадри, които могат да се превърнат в добри играчи, но липсата на регулации позволява най-добрите от тях да заминават в чужбина, а останалите са отказани от условията.

"Има високи момчета за баскетбол, но трябва да ги вкараме в залите. Работата е там, че треньорите получават мизерни заплати и трябва да имат някаква допълнителна работа, за да могат да изхранват семействата си. Докато бях президент на БФБаскетбол между 1991 и 1993 година, продавахме столове, дезодоранти и какво ли не, само и само да намерим пари за федерацията. Такова нещо другаде по света няма. В нормалните страни изготвяш план с това колко пари са ти нужни и го представяш пред министерството. А тук трябва да се молиш на спонсори, за да можеш да съществуваш. Голям проблем е и липсата на подготвени кадри. Има хора, които знаят много, но просто нямат нужния опит за конкретната работа. И докато го придобият, биват сменяни. Можещите хора отдавна абдикираха, виждайки, че няма смисъл. Ако аз сега бях президент на федерацията, щях да изискам да има повече регулации, за да имаме ясен план, по който да се развива спортът. Във волейболната федерация донякъде бяха постигнали нещо в тази насока, но при нас в баскетбола това липсва", каза още Голомеев.

Запитан за това дали съжалява, че никога не е играл в НБА или в Испания, каквито предложения е имал, Голомеев отговори, че е успял да превъзмогне отдавна тези неща.

"Едно време не можеше да избираме къде да играем. Имах предложение и от Ню Йорк Никс, и от Барселона, и да остана в Канада, но бях ли го направил, щях да обрека семейството си. С кариерите на баща ми и брат ми щеше да бъде свършено. Да, в първия момент има разочарование, но с времето то се преодолява. Не съжалявам, че не съм играл на Запад. Такава беше ситуацията за всички, не само за мен. Просто 45 години бяхме от грешната страна и тъпчехме на едно място", обясни той.

Голомеев бе попитан за Александър Везенков, който доскоро бе част от състава на Барселона, а сега играе в гръцкия Олимпиакос.

"Везенков е още млад и бъдещето е пред него, но мен лично ме съмнява, че ще играе в НБА. Казвал съм и на баща му, че според мен той направи една голяма грешка и тя бе, че не отиде в университет в САЩ. Няма значение дали щеше да е в Дюк, в Северна Каролина или другаде. Хората там гледат по един начин на играчите, които са минали през колеж, и по съвсем друг на тези, които не са били. Дори на ЛеБрон Джеймс, който е феномен, често не гледат с добро око точно по тази причина, че не е ходил в колеж. Но той осъзнава това и по тази причина даде 100 милиона долара за стипендии, за да могат да ходят децата да се образоват. Не всеки е способен на такъв морален акт", допълни Голомеев, който не подмина и темата за националния отбор на България.

"Националният отбор е илюстрация на случващото се в баскетбола ни. Ние нямаме вътрешен шампионат. Националите ни играят само по 2-3 сериозни мача на сезон и не са подготвени за такива сериозни срещи. За да се сглоби един отбор, той с години трябва да бъде заедно. А сега в деня преди мача не знаем кой ще играе, кой няма да играе, Везенков и Бост дали ще бъдат пуснати от клубовете си. Нашите играчи не могат да се обиграят. Освен това липсва и лидер, който да се нагърби с това да вкара няколко решителни коша във важните моменти. Разбира се има и позитиви - треньорският щаб работи много сериозно, но за мен най-големият проблем е, че играчите в националния тим нямат достатъчно мачове заедно", завърши темата Голомеев.

Церемонията по включването на Голомеев в "Залата на славата" ще се състои на 30 август в китайската столица Пекин, ден преди мача на откриването на световното първенство за мъже.

ИЗБРАНО