03:43 | 28.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Интервюто на непобедимия Хабиб: За съветите на мама, възпитаването на децата и колко още ще се бие

Шампионът в UFC говори в студиото на руска телевизия

Снимка: Getty Images

Интервюто на непобедимия Хабиб: За съветите на мама, възпитаването на децата и колко още ще се бие

Шампионът в UFC говори в студиото на руска телевизия

14:05 | 18 септември 2019 | Редактор : Динко Гоцев 24 5377 Снимка: Getty Images

Хабиб Нурмагомедов - човекът, за когото говори всеки фен на бойните спортове, говори в студио на руска телевизия.

Още по темата

От борба с мечки до милионите, славата и паметния бой над Конър

Прави го рядко. Дагестанецът е изключително затворен, води живот далеч от публичното внимание и сякаш всячески се опитва да го отклони далеч от личните си дела. Хабиб победи Дъстин Порие преди седмица в Абу Даби и защити титлата си в леката категория на UFC.

Ето какво сподели Нурмагомедов за това как е отпразнувал успеха, за нещата извън октагона, семейството и образованието, към което в момента се е насочил.

Виж още Путин се срещна с Хабиб и даде експертна оценка за победата му

Как се чувства след поредната победа

Всичко си е постарому след мача, нищо особено. Имахме гости, поздравиха ме близки и приятели. Посетих и няколко медийни изяви, мероприятия. Чувствам се по-уморен от тях, отколкото от мача.

Поздравиха ме много хора. А срещата и разговорът с Владимир Путин бе огромна чест за мен, а и много интересен. Когато такъв човек от първо лице ти изказва поздравления за труда ти, за работата на целия екип и победите, това е много приятно.

За майка му

Тя преди не гледаше мачовете ми, защото се боеше за мен. Сега гледа, няма как. Целият град се събира да гледа, цялата страна. Няма как тя да остане встрани. Сигурно пак се бои, но не го показва. Разказаха ми, че на този мач е излизала от стаята и после питала от вратата "как върви". Притеснява се за мен, за здравето ми.

Тя е човек, без когото не мога и ден. Дори обсъжда вече с мен и моменти от подготовката, че и от мачовете. Наскоро ми каза:

"Синко, не бий хората много. Свърши си там твоето, свали го в партер, направи му хватка и приключвай. Не ги бий, няма нужда." Беше малко смешно да ми говори такива работи.

Снимка: Instagram

Образованието

Студент съм, четвърти курс задочно в Руския икономически университет "Плеханов". Не мога да ходя на лекции и занимания всеки ден, разбира се. Опитвам да съчетавам спорта с ученето, за мен е важно. Но е трудно, всеки го е разбрал. Когато стигнеш високо професионално ниво в някой спорт, времето за други неща няма как да ти стигне.

Искам обаче да се дипломирам, да имам икономическо образование. И да правя това след спорта. Икономиката е актуална винаги и навсякъде, а и ще знам как да инвестирам това, което сега заработвам в спорта. Искам да подходя умно с капитала, който съм събрал, когато се откажа. Мисля си за благотворителна инициатива, както и за собствен бизнес. Защото спортът е до време, а един ден можеш да останеш без нищо, да загубиш всичко спечелено. Такива примери - колкото искате. Немалко шампиони, и то на световно ниво, фалираха.

Има и забавни случаи в университета. През лятото се явих на изпит по английски, а преподавателката, оказа се, не ме познава. Това не се случва често в Русия. Студентите ме познаха, тя - не. Аз си попълних теста и го предадох, а наоколо - шум, всички ме гледат. Преподавателката се зачуди какво става, студентите направо се бяха паникьосали, някои седят пред празни листи... Тогава ми стана смешно, но и разбрах, че явно наистина съм доста популярен.

За децата (има син на 2 години и дъщеря на 4)

Синът ми ще тренира някакъв спорт. Един мъж трябва да има здраво тяло и остър ум. А нататък - кой знае, не мога да кажа накъде ще тръгне като професионален път. Може и да не стане спортист, но трябва да тренира. Аз сам знам колко е тежък пътят на спортиста, колко време струва, колко други лишения. Ако иска, да върви по моя път, ще го подкрепя. И да избере друго, пак ще го подкрепя.

Във възпитаването на дъщеря ми също участвам. Естествено, различно е, на двамата е необходимо различно внимание, а и пътят им няма да е еднакъв, предполагам. Дъщеря ми не мисля, че ще се занимава със спорт. Искам да расте като достоен човек и жена.

Боят ми с Порие бе първият, който тя гледа. Като се прибрах у дома след това ми описа какво е видяла, разказа ми как е изглеждало пред телевизора.

Правя разликата между това как моят баща се отнасяше към мен и сега аз - към моите деца. Аз съм по-рядко у дома, той бе постоянно при нас. Той не ми е бил учител, а поддържаше връзка с учителите ми. Внимаваше много за оценките ми и за ученето.

Снимка: AP/БТА

За рождения му ден на 20 септември

Добре, че ми напомнихте. Бях забравил, че наближава. Покрай мача с Порие и събитията след това... Не знам къде ще съм на 20-и, а и, честно казано, аз не обичам да празнувам рождения си ден с някакво специално тържество. Това не е някакъв празник за мен. Какво да му празнувам, остарявам с още година. Седя си при семейството и така ми минава денят.

Когато аз бях дете и видех някой на 30 години, ми се струваше старец. Сега съм на 31. Животът обаче не те пита дали искаш бързо да остарееш, той просто си върви.

Подаръци? Не знам какво искам. Много хора сега ни гледат, да не излезе, че си поръчвам някой нещо да ми купува!? Мама ще ми подари нещо, както всяка година. Нещо символично. Традиция е в нашето семейство. Аз дори почти не правя подаръци.

Нищо чудно да ида на 20-и в Екатеринбург, там са финалите на световното по бокс тогава. Обичам да гледам аматьорски бокс.

За 17 милиона последователи в Инстаграм

Изобщо не ми е важно. Имам Инстаграм, защото искам да покажа живота си дотолкова, доколкото смятам, че е редно да го показвам. На хората им е интересно да гледат как живея, но да имам 17 милиона последователи е и огромна отговорност. Никога не съм правил нещо специално, за да имам повече фенове в социалните мрежи. Побеждавам, те затова и ме следват, предполагам. Аз сам си поддържам профила в Инстаграм. Понякога и пиша коментари, което си е тежка работа. Само гледайте, ако сбъркам някоя запетайка, например, какво става после! Веднага те сразява някой с неговия коментар. Аз, естествено, опитвам да не правя грешки. Иначе става страшно.

Колко още мисли да се състезава?

Преговори с UFC се водят постоянно, като сега идеята е за бой в Русия. Голяма мечта ми е. Може би в Москва, може би в Питер (Санкт Петербург). Може би на 80 процента съм убеден, че следващият ми мач ще е в Русия. Не искам да оказвам натиск върху организацията, те знаят моите желания. Посъветвах ги просто да видят рейтингите на UFC в страната. Тук хората много се интересуват и един турнир на руска земя ще е невероятен успех.

На мача с Порие бях в добра форма и свеж. Чувствах се много силен физически. Татко ми ми е говорил много през годините за това. Пикът на физическата форма идва някъде по това време при бойците - 30, 31, до 33 години. После идва спад. Така че - мисля си, имам още две години да се състезавам, силни години.

Не си поставям цели за рекорди, сега съм с 28 победи и 0 загуби. Естествено, гледам към това да ги направя 30. Ако ми остават 3-4 боя в тези 2 години, нека са победи. Да завърша без загуба.