Изповедта на Каролин Возняцки: За плюшения мечок, семейството и тениса. За смисъла
Писмо от Датската принцеса към 11-годишната Каролин
Тя е една от най-добрите в женския тенис в последните години.
За съжаление - грешка на ръката. Тя беше една от най-добрите... Спечели турнир от Големия шлем, бе номер едно в ранглистата за повече от година, а армията от фенове е една от най-големите в женския тенис.
От днес Каролин Возняцки спира да играе. Отдава се на "други неща от живота, които също може да прави добре и усеща като по-важни", което бе нейното обяснение. Каро се отказа едва на 29, а плановете и са свързани със семейния живот с Дейвид Лий, пътувания, образование и бизнес.
Вместо да ви разказваме колко постигна, как го направи, кого победи по пътя и да ви изсипем един кашон с числа и статистики, ето най-добрия начин да разберете коя е тя - Датската принцеса на тениса.
Преди известно време написа писмо до себе си в стила на сайта Player`s Tribune. В него разкрива историята на това как е минала пътя към върховете на играта, направлявана от баща си и неин личен треньор Пьотр.
Ето го писмото:
"Скъпа 11-годишна Каролин,
Да започнем с това, че татко е прав. Прав е напълно. Точно в целта. И днес, ти най-накрая го разбираш.
Откакто навърши 3 години, ти прекарваш часове наред, играейки какви ли не спортове. Първо беше спортната гимнастика, после плуване, хандбал и... футбол. Да, ти беше убедена, че ще станеш футболист, нали? Но в Дания няма много момичешки отбори, нали ти е ясно. Ако още не го знаеш...
Татко не харесва това, че постоянно играеш с момчетата. Той иска да изградиш приятелства с момичета и те отвлича безцеремонно към тениса.
Ти не си сигурна дали е добър този негов план. Заедно учите играта от 7-годишна възраст, но в някои моменти не изглежда, че знаеш какво правиш. Но я се виж само - спечели националното първенство за девойки на Дания до 12 години, всичките ти мачове завършиха 6:0, 6:0.
Знаеш, че си добра, нали? Вече го усещаш, а си на 11.
След финала онзи репортер те пита за бъдещето ти - как го виждаш. Ти му каза, че искаш да си №1 в света. Така че, знай - татко ти е прав.
Тенисът е пътят, независимо колко обичаш футбола.
И това не е последният път, когато неговата точна преценка ще ти е от помощ, повярвай. Татко ще остане до теб във всяка твоя стъпка по пътя ти. Ще изкарваш с него страшно много време. И дори след победи над по-големи от теб съпернички като възраст, той ще сяда до теб и ще ти повтаря едно и също:
"Каролин, ще направя всичко, за да станеш още по-добра в тениса. Ще пътуваме където трябва, ще правим каквото трябва. Но трябва да знам - това ли е, което искаш в живота си? Обичаш ли тениса? Искаш ли го?".
Кажи му "да". Не се колебай. Той ще направи останалото.
Ще става в 6 часа всяка сутрин, за да те вози на тренировка. Вечер в 23 ч отново ще те води в тенис клуба, да поиграеш сама. Ей така, да удариш няколко топки на корта, когато вече няма мачове. Да усетиш играта.
Радвай се на тези моменти. Слушай всичко, обръщай внимание на всичко. Той и мама ще ти обяснят защо е важно да си добър човек преди всичко. Да се отнасяш с хората с уважение преди да очакваш това от тях насреща.
Оценявай какво прави семейството ти за теб. Както и колко е скъп спортът, с който сте се захванали, за да станеш ти добра в него. Всички тези жертви са за тяхна сметка.
В следващите пет години ще ставаш все по-добра. Печелиш турнири, но не и пари - това са законите на младежките надпревари. Никога няма да чуеш мама и татко да се оплакват, че пътуванията и състезанията са твърде скъпи. Няма да усетиш нужда от каквото и да е.
Обещай ми нещо. Забавлявай се през цялото време! Всяка една стъпка по пътя към професионалния тенис си струва!
Скривай в паметта и сърцето си всеки момент - не само победите. Отношенията, емоциите, пътуванията... Когато ти стане трудно, винаги се обръщай към семейството за помощ. Те винаги ще са насреща.
Ще има моменти като онзи, когато си загубила толкова драматично, че не можеш да спреш да плачеш от яд, а татко отбива колата по пътя към дома, за да ти купи един плюшен мечок. "Това е за най-непримирим състезател", ти казва през смях и ти се засмиваш.
Ето това е любовта, Каро. Запази онзи плюшен мечок. Когато си професионален играч, печелиш добре и си във фокуса на вниманието, той ще те държи на земята и няма да ти позволи да забравиш важните неща и хора.
Успехът на професионалиста е непрестанно задължение на и извън корта. В някои моменти ще се задъхваш, сякаш не можеш да дишаш.
Дишай, Каролин. Дишай.
Защото ще има моменти като онзи през 2010-а, когато след победата ти в Китай над Петра Квитова си лягаш, знаейки, че на следващата сутрин ще си номер едно в света.
Затова, дишай.
Ще има и моменти, в които всичко ти се отщява. "Пак трябва да тренирам, пак трябва да ям същата храна, пак имам полет днес... Ежедневието на професионалния тенисист."
Ще има и хора, които се съмняват в теб, и критици... Ще има хора, които искат да се провалиш, щом веднъж си номер едно.
Не ги оставяй да ти повлияят. Остани си оптимист по душа, не ставай цинична и не се давай на циничните хора.
Медиите ще те вдигнат в небесата като звезда много бързо. Ще те свалят от там също толкова бързо. Разбирай огромното влияние на социалните медии! Това е много важно! Давай на феновете си истинското си лице, това коя си, какво правиш и как наистина се чувстваш. Не ги мами.
Накарай ги да те познават. Споделяй с тях ежедневието си, разбира се - запазвайки личните неща само за себе си. Ще ми благодариш за тези съвети един ден. Не се плаши от нови неща и възможности. Само веднъж ще имаш възможност да живееш. Снимай се в реклами на ботуши, бъди гост в тв предавания, бъди креативна... Не пропускай нищо.
И още нещо ключово.
Тенисът не е за цял живот, Каролине. Планирай живота си и след него. Харесваш модата, а с опита, който татко ти ти е предал в бизнеса, изгради си стратегия за бъдещето. Той ти казва: "Можеш да осигуриш децата и внуците си, ако си внимателна и креативна."
И отново е прав.
Няма смисъл от мегаяхти и частни самолети. Не са ти нужни. Можеш да си позволиш едно Ferrari - ето, казвам ти го от опит. Онова, за което си мечтаеш в момента, когато си на 12. Едно червено Ferrari. Не шест. Не цял гараж. Едно, за да си сигурна, че си заградила още една мечта. Обичаш тази кола. Купи си я.
Работи здраво. Напипай нещата, които обичаш да правиш (освен тенис) и се опитай да си добра в тях. Запази детския си ентусиазъм за нещата. Обещавам ти, че ако изпълниш тези заръки, след години мама и татко ще се гордеят с теб. Знам го вече от опит.
Не забравяй мечока. Още го пазя. Нося го навсякъде с мен. И когато го слагам в багажа за поредното пътуване, става едно и също - спирам за секунда и се замислям. Мисля си какъв късмет имам да получа толкова любов и подкрепа през годините.
И това ме кара да се усмихвам всеки път.
Твоя, Каролин."