Веднага след появата на Рафаел Надал в големия тенис, специалистите му предвещаваха много успехи и слава.
Още в тийнейджърска възраст испанецът подобряваше рекорди за най-млад победител.
Влезе в топ 100 едва на 16 през 2003 година и в топ 50 само малко повече от три месеца по-късно.
През онзи сезон бе вече спечелил 14 мача във веригата ATP и това бе перфектна основа за успехи още през следващата година.
През 2004-а започна с финал в Оуклънд, който загуби с 1:2 сета от словака Доминик Хърбати, въпреки че преди това не бе дал нито сет.
Малко след това шокира световния №2 Роджър Федерер с 2:0 сета в Маями и окончателно показа пред света, че ще е голям шампион.
Последва контузия в Ещорил, която го извади извън кортовете за 3 месеца и чакането за първа титла в ATP продължи.
Големият момент дойде на 18-годишна възраст в град Сопот, Полша. Турнирът на клей бе спечелен след сблъсък срещу само един играч от топ 100 и то още в първия кръг. Става дума за румънеца Виктор Ханеску, който бе пробит от Рафа на три пъти в онзи мач.
Испанецът взе първата си титла след пет мача без загубен сет и стана най-младият играч постигнал това, откакто Лейтън Хюит го прави в домашния си Аделаида през 1998-а.
Ровейки се в архивните теми на форумите от онова време, може да се види, че Рафа още тогава има голяма фенска маса.
В Испания той е припознат като бъдещ голям шампион и първата титла се счита за "успешен старт на една голяма кариера".
Малцина се усъмняват в предстоящата бляскава кариера , защото още тогава личи амбицията, отличаващия се стил и най-вече комфортът, с който играе конкретно на червено.
Интересното е, че най-успешната година що се отнася до вдигането на титли остава последвалата 2005-а. Тогава вдига общо 11 трофея, включително и първия си "Ролан Гарос".
8 от 11-те трофея са на червено, а титлата му на 19 години и 3 дни в Париж го прави до момента петия най-млад победител в Шлема. С по-впечатляващо постижение са Майкъл Ченг (17 г. 110 дни), Борис Бекер (17 г. 228 дни), Матс Виландер (17 г. 293 дни) и Бьорн Борг (18 г. 10 дни).
В онази година Рафа прави най-бързото изкачване от 50-о място в ранглистата до второ, което тенисът някога е виждал. В рамките на сезона качва 49 места, но в края остава зад Роджър Федерер с близо 2000 точки разлика.
В продължение на точно 3 години Рафа остава в сянката на Маестрото що се отнася до класирането в световната ранглиста. Големият момент дойде на 18 август 2008-а, когато испанецът за първи път стъпи на световния връх.
Титлите му вече наброяват общо 80, като 57 от тях са на червено. Такава доминация на тази настилка светът на тениса не е виждал и едва ли някои от следващите поколения ще доживеят да видят.
Към момента Рафа е с актив от 418 победи и 37 загуби на клей. Но само две от пораженията са на "Ролан Гарос". Едното дойде през 2009-а в четвъртия кръг срещу шведа Робин Сьодерлинг, а другото през 2015-а в четвъртфиналите срещу Новак Джокович.
През миналата година в Париж Рафа стана едва четвъртият в историята на тениса, който печели три или повече трофея от Шлема след навършване на 30-годишна възраст. Бяха го правили само Федерер, Род Лейвър и Кен Розуел.
Сега изпитва известни проблеми в последните си мачове, за които призна след изненадващото отпадане в Монте Карло от Фабио Фонини.
В Барселона загуби първия сет в мача си с аржентинеца Леонардо Майер, но обърна развоя. Това бе първи загубен негов сет в Каталуния за последните четири години.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}